О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 1879

София, 17.06.2025 год.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, състав на І т. о. в закрито заседание на двадесет и осми май през две хиляди и двадесет и пета година в състав:

Председател: Ирина Петрова

Членове: Десислава Добрева

Мария Бойчева

като изслуша докладваното от съдията Петрова т. д. № 851 по описа за 2025 год. за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на ищцата Н. Г. Б. срещу решение № 37 от 03.02.2025г. по в. гр. д № 837/2024г. на ОС Плевен, с което е потвърдено решението по гр. д.№ 159/2024г. на Районен съд град Левски за отхвърляне иска с правно основание чл.439 ГПК, предявен срещу цесионера „ЕОС Матрикс“ ЕООД за недължимост, поради погасяване по давност на правото на принудително изпълнение, на сумата 8 157.27лв. - законна лихва, начислена за периода 17.12.2009г. - 19.11.2015г. върху главницата по договор за кредит, за която е издадена заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист, предмет на изпълнение по изпълнително дело № 58/2018г. на ЧСИ П. Д..

В касационната жалба се твърди, че решението е неправилно на основанията по чл.281,т.3 ГПК, иска се отмяната му и уважаване на отрицателния установителен иск за недължимост на законната лихва в размер на 8 157.27лв. за периода 17.12.2009г. - 19.11.2015г. Оспорва се правилността на извода на окръжния съд, че срокът на погасителната давност по отношение на вземането за законна лихва, започнал да тече от 20.11.2015г., не е изтекъл към дата 20.11.2018г. Твърдението е, че срокът на погасителната давност за вземането за законна лихва е тригодишен, през периода 20.11.2015г. - 20.11.2018г. изпълнителни действия не са извършвани и това вземане е погасено по давност.

В изложението по чл. 284,ал.3,т.1 ГПК се иска допускане на обжалването по въпроса: „Каква е продължителността на срока за погасителна давност за вземане за законна лихва върху главницата, ако същата е присъдена с издадена заповед за изпълнение по чл.417 ГПК, съответно коя законова разпоредба следва да се приложи – чл.111,б. „в“ ЗЗД или чл.117,ал.2 ЗЗД?“ Твърди се, че въззивната инстанция се е произнесла в противоречие с решението по т. д № 78/2012г. на 2 т. о. на ВКС. Сочи се, че касационно обжалване следва да бъде допуснато и „с оглед интересите на обжалващата страна, обществените такива, точното прилагане на закона, както и за развитието на правото“.

В писмен отговор „ЕОС Матрикс“ ЕООД оспорва наличието на основанията за допускане на касационното обжалване и основателността на жалбата.

За да се произнесе, съставът на ВКС съобрази следното:

В исковата молба ищцата се е позовала на образувано на 29.07.2011г. изпълнително дело № 432/2011г. на ЧСИ П. Д. въз основа на изпълнителен лист от 18.12.2009г., издаден въз основа на подлежаща на изпълнение заповед за изпълнение по ч. гр. д.№ 868/2009г. на РС Левски. Твърдяла е, че по това изпълнително дело последното изпълнително действие е от 28.11.2013г. и поради неизвършване на изпълнителни действия след тази дата, вземането за лихви е погасено с изтичане на три години - на 28.11.2016г. На 20.11.2018г. по искане на взискателя изпълнителното дело е прекратено на основание чл.433,ал.1,т.8 ГПК и на същата дата е образувано ново изпълнително дело № 58/2018г. при същия ЧСИ. С доводи, че вземането на законна лихва се погасява с изтичането на тригодишния давностен срок по чл.111,б. „в“ ЗЗД - на 28.11.2016г., ищцата е твърдяла, че е погасено и правото на принудително изпълнение за това вземане, осъществявано по новообразуваното изпълнително дело.

Съдилищата са приели, че погасителната давност тече от влизане в сила на заповедта, срещу която ищцата не е подала възражение след получаване на 09.08.2011г. на поканата за доброволно изпълнение. Преценено е, че от образуването на изпълнителното дело № 432/2011г. до 26.06.2015г. погасителна давност не е текла съгласно ППВС № 3/1980г., такава е започнала да тече след 26.06.2015г. - след датата на постановяване на ТР №2/2013г. на ОСГТК на ВКС. Констатирано е, че първото изпълнително действие след тази дата е предприето на 20.11.2018г. Мотивирано е, че срокът на новата погасителна давност при влязла в сила заповед за изпълнение не е три години, както твърди ищцата, а е приложим петгодишният погасителен давностен срок, който при започнала да тече давност от 27.06.2015г., е прекъснат с изпращане на запорно съобщение до „Банка ДСК“ на 20.11.2018г.; на 04.12.2018г. запорно съобщение е изпратено до „ОББ“АД и други банки; на 18.09.2019г. цесионерът „ЕОС Матрикс“ ЕООД със заявлението си да бъде конституиран като взискател е поискал извършване на изпълнителни действия - опис на движими вещи на длъжника Н. Б.; през 2023г. е поискано налагане на запор върху сметки на Б. в „Общинска банка“АД. По тези съображения и с изложени мотиви за релевантния петгодишен давностен срок по отношение на процесното задължение за законна лихва, за неоснователна е приета поддържаната пред втората инстанция теза на въззивницата-ищца, че за периода от 20.11.2015г. до 20.11.2018г. е изтекъл срокът на погасителната давност.

Искането за допускане на обжалването по поставения въпрос не може да бъде уважено. Даденото разрешение от въззивния съд е в синхрон с трайната практика на ВКС - решенията по гр. д. № 3976/2022г., по гр. д. № 1722/2021г., и двете на IV г. о., по гр. д.№ 4063/2021г. на ІІІ г. о., по гр. д.№ 274/2023г. на ІV г. о. Ако срещу издадената заповед за изпълнение в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК не е постъпило възражение, на основание чл. 416 ГПК тя е влязла в сила; по последици, влязлата в сила заповед по чл. 417 ГПК е приравнена на установено със съдебно решение. Изискването по чл. 117, ал. 2 ЗЗД за петгодишен срок на новата давност, която тече от прекъсването на давността, се прилага както когато вземането е установено с влязло в сила съдебно решение, така и с влязла в сила заповед за изпълнение.

Цитираното от касатора решение касае срока на погасителната давност при издаден изпълнителен лист по реда на отменения процесуален закон въз основа на несъдебно изпълнително основание, а естеството на влязлата в сила заповед за изпълнение, уредена с ГПК от 2007г. има последица, сходна на силата на пресъдено нещо и установява с обвързваща страните сила, че вземането съществува към момента на изтичането на срока за подаване на възражение. Практиката във връзка с разпоредбите на чл. 242, вр. чл. 237, б. „е“ ГПК (отм.) не е относима към издадените заповеди за изпълнение по реда на новия ГПК.

Изводите на въззивната инстанция, че с оглед предприетите от взискателя изпълнителни действия, не е изтекъл срок по - дълъг от 5 години, с който да се погаси по давност правото на принудително изпълнение, съответстват на разрешението, че в изпълнителния процес, когато изпълнителния способ се осъществява чрез отделни изпълнителни действия, давността се прекъсва последователно. Даденото разрешение съответства и на указанията в ТР №2/04.07.2024г. на ОСГТК на ВКС - погасителната давност се прекъсва от изпълнително действие, извършено по перемирано изпълнително дело.

Необосновано е и допълнителното основание по т.3 на чл.280,ал.1 ГПК, на което страната се позовава в изложението - не се твърди наличие на неправилна съдебна практика, която следва да бъде изоставена, не се поддържа да са настъпили изменения в правната уредба или обществените условия, които да налагат осъвременяване на съществуваща практика, не се сочи непълнота, неяснота или противоречивост на правната уредба, която да налага създаването на съдебна практика.

При недопускане на обжалването касаторът следва да заплати на насрещната страна поисканите в отговора на касационната жалба разноски за изготвянето му от юрисконсулт, които настоящият състав определя в размер на 150 лв.

По изложените съображения ВКС, състав на Първо т. о.

О П Р Е Д Е Л И :

Не допуска касационно обжалване на решение № 37 от 03.02.2025г. по в. гр. д № 837/2024г. на ОС Плевен

Осъжда Н. Г. Б. да заплати на „ЕОС Матрикс“ ЕООД сумата 150 лв. разноски за производството.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: