Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационната жалба на областния управител на област Б.д, с която частично е оспорено решение от 18.04.2007г., постановено по административно дело № 39 по описа за 2007г. на Софийски окръжен съд.

Релевира оплакване за неправилност на решението в обжалваната част поради нарушение на материалния закон – касационно основание по чл. 209 т.3 от АПК, моли за неговата отмяна и решаване на спора по същество.

Ответникът по касационната жалба - областен управител на Софийска област не изразява становище.

Ответниците - М. С. Ч.а, Д. К. Б., В. Р. Р., К. Б. Р., А. Б. Р. и Ж. И. Р. изразяват становище за неоснователност на касационната жалба и молят решението на Софийски окръжен съд да бъде оставено в сила.

Заинтересованите страни - ТПК „Братски труд”, „Дар ООД и кмет на община С. не изразяват становище по касационната жалба.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата, като се мотивира с липса на основание за касиране на решението.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима за разглеждане по същество. Разгледана по същество е неоснователна.

Производството пред Софийски окръжен съд се е развило по жалбата на М. С. Ч.а, Д. К. Б., В. Р. Р., К. Б. Р., А. Б. Р. и Ж. И. Р., всички в качеството им на наследници на С. Р. П., б. ж. на гр. С. против мълчаливия отказ на областния управител на Софийска област да им признае право на обезщетение по заявление № 94-С-208 от 22.05.1998г. С решението си Софийски окръжен съд е отменил като незаконосъобразен оспорения мълчалив отказ, решил е спора по същество, признавайки на жалбоподателите право на обезщетение чрез компенсаторни записи за одържавените по ЗОЕГПНС недвижими имоти – парцел VІІІ, в кв. 21, парцели ІХ, Х и ХІ в кв. 117, парцели ІІ, ІІІ и ІV в кв. 73, парцели V,VІ, VІІ и Х в кв. 71 по плана на гр. С. от 1930г.

Решението на Софийски окръжен съд е оспорено по касационен ред само в частта, с която на наследниците на С. Р. П. е признато правото на обезщетение за парцел VІІІ в кв. 21 по плана на гр. С. по плана от 1930г., като в жалбата се сочи, че имотът не е бил отчужден по реда на ЗОЕГПНС. Касационният жалбоподател се е, мотивирал с отбелязването върху решението на Комисията по чл. 11 от ЗОЕГПН от 21.03.1948г., че конкретно този имот следва да бъде оставен на осн. чл. 2 от с. з. на наследодателя на жалбоподателите.

Върховният административен съд, трето отделение, в настоящия си състав намира, че решението на Софийски окръжен съд в обжалваната част е правилно и не страда от посочения в касационната жалба порок – нарушение на материалния закон. От данните по делото, находящи се в административната преписка се установява, че процесният имот - бивш парцел VІІІ, в бивш квартал 21 по плана на гр. С. от 1930г. е бил предмет на отчуждително производство по реда на ЗОЕГПНС и по отношение на него е постановен отчуждителен диспозитив на комисията по чл. 11 от ЗОЕГПНС - т.5 от решението. Решението е било частично изменено по реда на чл.5, ал.3 от ЗОЕГПНС, като Жилищният фонд е бил задължен да даде на лицето подходящо жилище, и потвърдено в останалата част, включително и по т. 5 от същото, т. е. в частта, с която процесният имот – парцел VІІІ в кв. 21 е отчужден.

Въз основа на решението за отчуждените имоти са били съставени 4 броя актове за държавна собственост, като видно от Акт № 58 от 20.11.1949г. парцел VІІІ в св. 21 по плана на гр. С., е бил актуван за държавен, т. е. с акта е констатирана придобитата от държавата собственост на основание извършеното отчуждаване – оригинерен способ за придобиване на права.

От доказателства по делото се установява и че фактическата власт върху имота също е преминала към държавата и процесният имот не е бил във владение на наследодателя на заявителите. Това обстоятелство се потвърждава от представената скица № 173 от 25.03.2002г., от която е видно, че върху бивш парцел VІІІ в б. кв. 21, идентичен с УПИ ІV в кв. 76 по действащия план на града, е извършено строителство на сграда на ТПК – триетажна масивна сграда с железобетонна конструкция. Урегулираният поземлен имот ІV кв. 76 е отреден по действащия план за регулация и застрояване за търговия, комплексни услуги и паркинг и е записан на името на общината в имотния регистър.

От тези данни се налага категоричният извод, че бивш парцел VІІІ в бивш кв. 21 не е бил изключен от отчуждителното производство по реда на чл. 2 , ал.2 от ЗОЕГПНС и не бил оставен в собственост на наследодателя Панев. Ето защо, като е приел, че същият е бил отчужден по реда на ЗОЕГПНС, закон, попадащ в предметния обхват на чл. 2 от ЗОСОИ и е признал право на обезщетение и за него, Софийски окръжен съд е постановил решение в съответствие с приложимия материален закон. Касационната жалба се явява неоснователна, а оспореното в настоящото производство решение следва да се остави в сила. Водим от изложеното, Върховният административен съд, трето отделение РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение от 18.04.2007г., постановено по административно дело № 39 по описа за 2007г. на Софийски окръжен съд. Решението не подлежи на обжалване. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ В. П. секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ К. Х./п/ Т. К. Т.К.