Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс и е образувано по касационните жалби на Л. К. К. от гр. В. , А. И. В. от гр. С. и Областен управител на Софийска област против решение № 254 от 17.10.2006г. на Софийски окръжен съд, постановено по адм. Дело № 493 по описа за 2005г Навеждат оплакване за недопустимост на решението, като постановено по жалба, подадена от юридическо лице без правен интерес от оспорване. Развиват и доводи за неправилност. Молят за обезсилване, респективно и за отмяна на решението.

Ответникът в касационното производство – „Н”АД, за обявяване нищожността им, като постановени от некомпетентен орган, действащ при липса на материална компенетнтост. В жалбата се съдържа твърдение, че имотите, върнати реално на наследниците на Илия и Я. В. са включени в дълготрайните активи на дружеството, като се прави извод, че единствен компетентен орган да постанови обезщетение по ЗОСОИ е бил министърът на икономиката, упражняващ правата на държавата в дружеството.

С решението си, постановено по адм. дело № 493 /2005г., като е възприел изцяло доводите на жалбоподателя „НИВА”АД, Софийски окръжен съд е прогласил нищожност на оспорените решения № 238/30.07.1999г., 406/02.12.1999г. и №4 от 11.01.2000г. и е постановил връщане на преписката по подаденото заявление № 94-Л-89/20.05.1998г. на Областния управител за ново произнасяне.

Така постановеното решение, предмет на контрол в настоящото касационно производство, е частично недопустимо относно прогласената нищожност на решение № 4/11.01.2000г. и решение № 238 от 30.07.1999г. в частта, с която на наследниците на Илия и Я. С. е признато право на обезщетение с жилищни компенсаторни записи. Доводите на съда за това са следните:

Обезщетителното производството по ЗОСОИ започва и се развива по заявление на правоимащите лица, посочени в разпоредбите на чл. 2 от ЗОСОИ, като правният им интерес се обуславя от наличие на визираните от закона предпоставки - одържавени от тях или техните наследодатели имоти, които не могат да бъдат върнати реално по изложените в закона причини. Изрично с разпоредбата на чл. 2 ал.5 от ЗОСОИ е предвидено задължението, при всички случаи, преди постановяване на обезщетение, да се изследва възможността за реално връщане на земята или част от нея, когато тя може да се обособи в самостоятелен парцел съгласно нормативните изисквания.

Съгласно разпоредбата на чл. 6 ал.6 от закона, на обжалване подлежат само оценките на установените квоти и отказите на компетентните органи да извършат обезщетяване или неудовлетворяване на избрания от правоимащие начин на обезщетение. В хипотезата на чл. 6 ал.6 правото на обжалване принадлжи само на лицата, инициирали обезщетителното производство, тъй като те са и адресати на постановените административни актове.

В производството пред административния орган – областен управител или министър на икономиката, не е предвидено участие на заинтересовани лица. Въпреки това съдебната практика допуска при наличие на непосредствен правен интерес, засегнат от постановените в обезщетителното производство решения, засегнатите лица да инициират съдебно производство по оспорване на издадените по ЗОСОИ решения. Качеството им на жалбоподатели в този случай, обусловено от засегнат правен интерес, е различно от процесуалното им качество на заинтересовани страни в съдебното порлизводство по чл. 6 ал.10 от закона. В този случай, като жалоподатели, те следва по безспорен начин да установят правния си интерес от обжалване, т. е. да докажат засягане на техни субективни права.

С решение № 4 от 11.01.2000г, с коета е утвърдена оценката на имотите и посочената по-горе част от решение № 238 , с която се признава право на обезщетение с компенсаторни записи, не се засяга правната сфера на дружеството - жалбоподател [Фирма 1], актовете не създават права или задължения за него и нямат сила по отношение на дружеството. Не е налице правен интерес от оспорването им по съдебен ред. По тази причина жалбата досежно тези решения се явява процесуално недопустима. Като я е разгледал по същество, съдът е постановил недопустимо решение, което на осн. чл. 221, ал.3 от АПК следва да се обезсили, а производството по жалбата в тази част да се прекрати.

В останалата част, досежно прогласената нищожност на решение 238/ 30.07.1999г. и решение № 02.12.1999г., с които е постановено отделяне и реално връщане на парцели Х, незастроената част от имот №403, попадаща в улица по плана от 1929г. и 1/2 част от парцел VІІІ-403, всички по плана на гр. К. от 1929г., решението е неправилно, постановено в нарушение на материалния закон - чл. 6 ал.1 от ЗОСОИ - касационно основание по чл. 209 т.3 от АПК, поради което следва да се отмени.

Компетентността на органите, на които законът е възложил правомощие да извършат обезщетение на лицата по чл. 2 от ЗОСОИ, е разделена между министъра или ръководителя на ведомството, който упражнява правата на държавата в търговски дружества, в активите на които са включени имуществата по закона / чл. 6 ал.1 т1 от ЗОСОИ/ и областните управители / чл. 6 , ал.1 т.2 от ЗОСОИ/, като тя е обусловена от избрания от лицата начин за обезщетяване. Органът по чл. 6 ал.1 т.1 от ЗОСОИ е компетентен да признае право на обезщетение само в хипотезата на обезщетяване чрез акции или дялове от търговските дружества, в дълготрайните активи на които са били включени одържавените земи - чл. 2 ал.1 т.2 от ЗОСОИ . Министърът на икономиката не разполага с правомощие да постановява реално връщане на земя, нито да признава право на обезщетение с компенсаторни записи. В хипотезата на чл. 2, ал.1 т.2 от ЗОСОИ правомощието му следва да бъде упражнено, ако е бил надлежно сезиран с нарочно искане от правоимащите лица, - изводът следва от текста на разпоредбата на чл. 6 ал.1 от закона.

За останалите начини на обезщетение по чл. 2 от закона компетентни органи са областните управители.

В настоящия случай правоимащите са избрали способ на обезщетение – реално връщане на одържавените земи или чрез компенсаторни записи. И в двата случая компетентен орган да се произнесе е областният управител на Софийска област. Правилно заявлението е подадено до него като орган по чл.6 от ЗОСОИ. По делото липсват доказателства наследниците да са подали искане до министъра на икономиката, в което да поискат обезщетение по чл. 2 ал.1 т.2 от ЗОСОИ.

В образуваното пред него административно производство, обусловено от избрания начин на обезщетение, областният управител е бил единствено компетентният орган да се произнесе, а решението му относно признаване правото на обезщетение и определяне на вида на обезщетението е подчинено на материалноправните разпоредби на ЗОСОИ. Въпросът дали приложения от него способ на обезщетение е в съответствие с материалния закон касае законосъобразността на решението му, която може да се контролира само в рамките на съдебното производство, извършено в срока на обжалването.

В настоящия случай, определяйки два начина на обезщетение – чрез реално връщане и чрез компенсаторни записи, областният управител е действал в рамките на своята компетнтност, определена със закона, но съответствието на решенията с материалния закон не може да бъде контролирана, поради влизане на решенията в сила. Некомпетентността му би била налице само в случай, че той е иззел правомощие на другия административен орган и се е произнесъл вместо него по подаденото заявление, което в настоящия слечай би означавало областният управител да извърши обезщетение по способ, предвиден в чл.2 т.2 от с. з. – чрез акции или дялове от дружеството, в активите на което са включени одържавените имоти.

Приемайки, че областният управител на Софийска област е действал извън рамките на материалната си компетентност, Софийски окръжен съд е постановил неправилно решение, което в тази част, на основание чл. 211 ал.2 от АПК, следва да се отмени. Вместо него следва да се постанови решение, с което жалбата на [Фирма 1] гр. К. за прогласяване нищожност на

решение 238/ 30.07.1999г. и решение № 406/02.12.1999г., с които е постановено отделяне и реално връщане на парцели Х, незастроената част от имот №403, попадаща в улица по плана от 1929г. и 1/2 част от парцел VІІІ-403, всички по плана на гр. К. от 1929г., следва да се отхвърли.

Водим от изложеното, Върховният административен съд, трето отделение РЕШИ: ОБЕЗСИЛВА решение № 254 от 17.10.2006г

. на Софийски окръжен съд, постановено по адм. дело № 493 по описа за 2005г.

в частта, с която е прогласена нищожност на решение на областен управител на Софийска област № 4 от 11.01.2000г. и решение на областен управител на Софийска област № 238 от 30.07.1999г в частта, с която на наследници на И. С. и Я. С. е признато право на обезщетение по ЗОСОИ с жилищни компенсаторни записи, като прекратява производството по делото в тази част.

ОТМЕНЯ решение № 254 от 17.10.2006г. постановено по административно дело № 493 по описа за 2005г. на Софийски окръжен съд, в частта, с която е прогласена нищожност на решения на областен управител на Софийска област № 406 от 02.12.1999 г. и № 238 от 30.07.1999г. в частта, с която на наследници на Илия и Я. С. е върнат реално парцел Х-403 от 1512 кв. м. и 1/2 незастроена част от парцел VІІІ-403, прилежаща към парцел Х-403, находящи се в кв. 69 по плана на гр. К. от 1929г., като вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на [Фирма 1] гр. К. за обявяване нищожност на

решения на областен управител на Софийска област № 406 от 02.12.1999 г. и № 238 от 30.07.1999г. в частта, с която на наследници на Илия и Я. С. е върнат реално парцел Х-403 от 1512 кв. м. и 1/2 незастроена част от парцел VІІІ-403, прилежаща към парцел Х-403, находящи се в кв. 69 по плана на гр. К. от 1929г. Решението не подлежи на обжалване. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ П. И.

секретар:

ЧЛЕНОВЕ:

/п/ К. Х./п/ Т. К.

Т.К.