Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на И. Д. Р. от с. С. М., община Ш., срещу решение № 51 от 29.07.2010 г. по адм. дело № 252/2010 г. на Административен съд - Шумен, с което е отхвърлено оспорването против бездействието на кмета на община Н. пазар за ликвидиране на сметище край селото. По изложените в жалбата съображения се иска отмяната му.

Ответникът счита, че първоинстанционното решение е правилно и моли да се остави в сила. Доводи в тази насока са развити в писмена защита.

Представителят на Върховната административна прокуратура зава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Настоящата инстанция намира жалбата за процесуално допустима като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна.

Първоинстанционното решение е правилно и законосъобразно, постановено е при спазване на материалния и процесуалния закон.

Обосновано съдът е отхвърлил искането на касатора кметът на община Н. пазар да бъде задължен да преустанови бездействието си за ликвидиране сметище край с. С. М.. С оглед на изложените фактически обстоятелства и направеното от жалбоподателя искане производството правилно е квалифицирано от съда като такова по чл. 257 във връзка с чл. 256 от АПК. Цитираната разпоредба предвижда защита срещу бездействие на административен орган, произтичащо пряко от нормативен акт. В случая това очевидно не е налице, тъй като няма правна норма, която да вменява задължение на кмета на общината да извърши претендираното действие. Разпоредбите на чл. 16, ал. 3, т. 8 от Закона за управление на отпадъците и Наредбата за управлението на отпадъците на територията на община Н. пазар, приета с решение на Общинския съвет, не вменяват задължения на кмета на общината за осъществяване на дейности по премахване на съществуващи натрупвания на земна маса и строителни отпадъци, находящи се в имоти, собственост на физически лица. Без правно значение е обстоятелството, че преди реституцията...