Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на Т. Б. Д. от гр. П., против Решение № 8536/14.06.2012 г., постановено по адм. дело № 4922/2011 г., по описа на Върховния административен съд, тричленен състав, с което е отхвърлена жалбата му срещу решение по т. 12.1 от протокол 10 на заседанието на Висшия съдебен съвет, проведено на 17.03.2011 г. Изложени са съображения за неправилност на обжалвания съдебен акт поради допуснати нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяната му и връщане на делото за ново разглеждане от друг тричленен състав, със задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона.

Ответникът - Висш съдебен съвет, чрез процесуалния си представител е изразил становище за неоснователност на касационната жалба.

Заинтересованата страна - Окръжен прокурор на Окръжна прокуратура Пазарджик, редовно уведомен, не е представляван и не е изразено становище по касационната жалба.

Представителят на Върховната административна прокуратура е изразил становище за неоснователност на касационната жалба.

След като прецени доказателствата по делото, във връзка с доводите и съображенията на страните, Върховният административен съд, петчленен състав, приема следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна, с оглед на което е процесуално ДОПУСТИМА. Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения:

С обжалваното решение Върховният административен съд, тричленен състав, е отхвърлил жалбата на Т. Б. Д. срещу решение по т. 12.1 от протокол 10 на заседанието на Висшия съдебен съвет, проведено на 17.03.2011 г., постановено на основание чл. 314, ал. 3 от Закон за съдебната власт (ЗСВ), с което е потвърдено наложеното му със Заповед № ОП - 15/25.02.2011 г. на Окръжния прокурор на Окръжна прокуратура гр. П. дисциплинарно наказание "забележка". За да постанови този резултат съдът е приел, че жалбоподателят, в кочеството му на следовател в Окръжен следствен отдел в Окръжна прокуратура Пазарджик е допуснал нарушение на чл. 213 от ЗСВ и чл. 2.6 от Кодекса за етично поведение на българските магистрати. При определяне на дисциплинарното наказание са взети предвид тежестта на нарушението, формата на вината, обстоятелствата при които е извършено и поведението на дисциплинарноотговорното лице. Решението е правилно.

По делото безспорно са установени допуснатите от касационния жалбоподател нарушения на чл. 213 ЗСВ и чл. 2.6 от Кодекса за етично поведение на българските магистрати.Тези нарушения са основание за налагане на дисциплинарно наказание по чл. 307, ал. 4, т. 3 и т. 5 от ЗСВ. Обосновани са изводите на съда, че наложеното наказание е справедливо и обществено оправдано.Такъв извод следва да се направи, като се разгледат мотивите в заповедта на административния ръководител за близко познанство на магистрата със собственика на фирмата, в която извършителят е работил и тезата му, която е изложил пред началника на РУП - Пещера за простреляно при самозащита лице след извършено нападение от три неизвестни лица, в защита на извършителя, целяща прилагането на по-леко наказание. Законосъобразно съдът е приел, че се касае за нарушение на чл. 213 от ЗСВ.

Неоснователни са доводите, че не е установено да е давал правни консултации и в какво се изразяват те. Ясно е, че се касае за консултация на извършителя на деянието по съображенията, които съда в решението си е изложил и които са правилни и в съответствие с доказателствата.

По изложените съображения Върховният административен съд, петчленен състав намира, че не са налице посочените в касационната жалба отменителни основания. Обжалваното решение на ВАС, тричленен състав съответства на материалния закон и при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, поради което следва да бъде оставено в сила. Разноски по делото не следва да бъдат присъждани, тъй като такива не са претендирани.

Водим от изложеното и на основание чл.221 ал.2 предл. първо АПК, Върховният административен съд, петчленен състав РЕШИ: ОСТАВЯ В СИЛА

Решение № 8536/14.06.2012 г., постановено по адм. дело № 4922/2011 г., по описа на Върховния административен съд, тричленен състав. Решението е окончателно. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ В. Т. секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ Й. Д./п/ Т. В./п/ И. Р./п/ Д. М. И.Р.