Производството е по чл. 208 от АПК.

Образувано е по касационната жалба на Р. И. Б. против решение по адм. д.№ 378/2009 г. по описа на Административен съд - Благоевград. Иска отмяна с доводи за незаконосъобразност и необоснованост, тъй като съдът не е обсъдил правилно събрания по делото доказателствен материал. Твърди, че съдът е трябвало да цени доказателства за репресия в периода от 25.03.1978 г. до 20.12.1984 г. и удостоверението от с. К. от 6.10.2008 г., с което също се установява, че не е живял със семейството си в селото, защото е бил изселен първо в с. Т., а после в с. Н. село в периода от 25.03.1978 г. до 20.12.1984 г. Представена е служебна бележка от Община ново село от 26.02.1993 г., с която се установява, че Ибрахим Б.Бялков е бил принудително изселен със семейството си в с. Н. село. Заповедите, с които са вдигнати заповедите за изселнически режим не са връчени. Петитумът е да бъде отменено решението на първоинстанционния съд и да бъде решен спора по същество.

Ответната страна областният управител на област Б.д оспорва касационната жалба. В заявлението не е посочено за какъв точно период се претендира обезщетение, поради което административният орган се е произнесъл съобразно срока по удостоверение приложено по молбата, и установен период на репресия от 19.05.1973 г. до 14.02.1978 г. Жалбоподателят е знаел за анулирането на удостоверение, издадено от МВР- №6011/ 3.02.1993 г. и е целял да заблуди административния орган.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Няма заповед за принудително заселване по административен ред.

Върховният административен съд, ІІІ отделение, като взе предвид, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК, намира същата за допустима. По същество решението е недопустимо и следва да бъде обезсилено.

За да отхвърли жалбата на Р. И. Б. против заповед № ОА-697/ 30.03.2009 г. на...