Образувано е по касационна жалба на П. И. У. от гр. Л. против решение от 13.05.2010г. на Административен съд-Монтана, постановено по адм. дело № 61/2010г., с което е отхвърлена жалбата му срещу заповед № ДК-02-М-3/14.01.2010г. на началника на РДНСК-Монтана, издадена на основание чл. 225, ал.1 ЗУТ за премахване на незаконен строеж "Двуетажна масивна сграда", изпълнена в имот с идентификатор №44238.279.19 в земл. на гр. Л., местн."Садовете". С доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон се иска отмяната му.
Л. П. Н. от гр. С. и Л. П. М. от гр. П. обжалват с частни жалби същото решение в частта му, с която са оставени без уважение исканията им за присъждане на направените по делото разноски. Иска се отмяната му и присъждане на разноските.
Жалбоподателите поотделно оспорват подадените от другите касационна и частни жалби.
Началникът на сектор Монтана при РДНСК-Северозападен район не взема становище.
Заключението на представителя на Върховната административна прокуратура е за неоснователност на касационната жалба и основателност на частните жалби.
Върховният административен съд, състав на второ отделение намира касационната жалба за допустима-подадена срещу подлежащо на касационно обжалване решение, от страна по делото, за която то е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал.1 АПК, а разгледана по същество за основателна.
За да постанови обжалваното решение, първоинстанционният съд приема оспорената заповед за законосъобразна без наличие на основания по чл. 146 АПК.
Решението е валидно и допустимо, но неправилно поради нарушение на материалния закон.
По делото е установено, че процесната сграда е построена през 1983г. от касатора в земеделска земя по §4 от ПР на ЗСПЗЗ, с предоставено право на ползване. Липсват данни за изпълнена процедура по §4а, ал.1 и за придобиване от него на право на собственост върху земята след заплащането й на собственика чрез общината по цени, определени от МС, както и данни за придобиване от собствениците на земята на собствеността върху сградата чрез заплащането й на ползвателя, построил сградата по реда на §4а, ал.3. В този случай е приложима ал.4 според която, когато стойността на земята и на сградата не бъдат заплатени, сградата и принадлежащият й урегулиран поземлен имот, определен с плана на новообразуваните имоти по §4к, се изнасят на публична продан по реда на ГПК. В него могат да участват собствениците на земята и на сградата.
С. Н. № 5/1977г. за правила и норми по териториално и селищно устройство отм. постройките, които могат да се изграждат в земите с право на ползване може да имат застроена площ до 35 кв. м., в която не се включват открити тераси, външни клозети, малки водоеми и др., чието изграждане е допустимо. Постройките са едноетажни и може да имат най-голяма височина 2,80 м. от готов под до пресечната линия на фасадната плоскост с външната покривна плоскост и най-много 4,50м. до най-високата част на билото-чл. 177, ал.1 и ал.2. Според констативния акт и оспорената заповед застроената площ е 45 кв. м. Застроената площ следва да се определя по плавилата на §5, т.15 ДР на ЗУТ-площта, ограничена от външните очартания на ограждащите стени на първия надземен етаж. В застроената площ не се включват тераси, външни стълби и стълбищни площадки, рампи, гаражи и др. елементи с височина до 1,2 м. от средното ниво на прилежащия терес. О.та от вещото лице и от административния съд площ на сградата не съответства на тези правила.
В частта до застроена площ от 35 кв. м. процесната сграда е търпим строеж по смисъла на §16, ал.1 ПР на ЗУТ. За останалата част от застроената площ е налице противоречие по правилата и нормативите, действали по врема на извършването й. Тези правила обаче са отменени през 1995г. и съгласно ЗУТ няма ограничение за допустимата застроена площ. В този смисъл сградата се явява търпим строеж. Аргумент за това е и нормата на §4а, ал.2 ПР на ЗСПЗЗ според която, когато сградата е със застроена площ над 35 кв. м. или е по-висока от един етаж, гражданинът, който придобива правото на собственост по силата на този закон, заплаща в полза на държавата и прогресивно нарастваща такса съобразно разгънатата застроена част от сградата в размер, определен от МС. Тази такса не се заплаща, ако построената сграда към 1 януари 1992г. е единствено жилище на семеството на собственика, включващо съпрузите и ненавършилите пълнолетие техни деца. Следователно се допуска развиване на процедурите по §4а ПР на ЗСПЗЗ и по отношение на сгради, които са в отклонение от правилата и нормите по Наредба № 5/1977г отм.
Земеделската земя, в която е построена сградата, придобива статут на УПИ с плана на новообразуваните имоти по §4к ПР на ЗСПЗЗ. Не се резвива процедура за промяна предназначението на земята. Необходимостта от такава за допустимостта на процесния строеж неправилно е приета от първоинстанционния съд, който е достига и до неверния извод, че строежът не е търпим и че подлежи на премахване. В случая е без значение издаването и отмяната на удостоверението по §16, ал.1 ПР на ЗУТ. Последното не е задължително за административният орган, компетентен в производството по премахване на незаконните строежи, както и за съда. Търпимостта на строежа подлежи на служебна и задължителна проверка, като неизвършването й от административния орган представлява съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Заповедта за премахване на търпим строеж е й материалноправно незаконосъобразна и подлежи на отмяна, както и потвърждаващото я съдебно решение.
При този изход на делото, разноските са в тежест на ответната страна и такива не се дължат на частните жалбоподатели-страни, за които отменения административен акт е благоприятен. В този смисъл частните жалби се явяват неоснователни.
Водим от горното и на основание чл. 221, ал.2 и чл. 222, ал.1 АПК, Върховният административен съд, второ отделение РЕШИ: ОТМЕНЯ
решение от 13.05.2010г. на Административен съд-Монтана, постановено по адм. дело № 61/2010г. В ЧАСТТА , с която е ОТХВЪРЛЕНА жалбата на П. И. У. от гр. Л. срещу заповед № ДК-02-М-3/14.01.2010г. на началника на РДНСК-Монтана и вместо него ПОСТАНОВЯВА: ОТМЕНЯ
заповед № ДК-02-М-3/14.01.2010г. на началника на РДНСК-Монтана, издадена на основание чл. 225, ал.1 ЗУТ за премахване на незаконен строеж "Двуетажна масивна сграда", изпълнена в имот с идентификатор №44238.279.19 в земл. на гр. Л., местн."Садовете".
ОСТАВЯ В СИЛА същото решение В ЧАСТТА, с която не са уважени исканията на Л. П. М. и Л. П. Н. за присъждане на разноски по делото. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ Д. Й. секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ Г. А./п/ Л. М.
Л.М.