Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) във вр. с чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба на О. С., представлявана от К. Г. К., против Решение № 1529/10.07.2013г., постановено по административно дело № 2192/2012г. от Административен съд - Бургас, с което е отхвърлена жалбата на Общината против Ревизионен акт (РА) № 021200295/12.07.2012г., издаден от главен инспектор по приходите в ТД на НАП - гр. Б., потвърден с Решение № 364/08.10.2012г. на Директора на Дирекция "ОУИ"- Бургас при ЦУ на НАП (понастоящем Дирекция "ОДОП"). В жалбата се излагат доводи за неправилност на съдебното решение, като необосновано и постановено в нарушение на материалния закон, обосноваващо отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. По подробно изложени доводи, доразвити в писмената защита на пълномощника адв.. А., касаторът моли да бъде отменено обжалваното решение, като вместо него бъде постановено друго, с което да бъде отменен РА, с присъждане на разноски за две съдебни инстанции.
Ответникът - Директора на дирекция "ОДОП"- Бургас при ЦУ на НАП, не изразява становище по жалбата.
Представителят на Върховната административна прокуратура излага доводи за неоснователност на жалбата.
Върховният административен съд, осмо отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима, като разгледана по същество е неоснователна.
С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на О. С. против Ревизионен акт (РА) № 021200295/12.07.2012г., издаден от главен инспектор по приходите в ТД на НАП - гр. Б., потвърден с Решение № 364/08.10.2012г. на Директора на Дирекция "ОУИ"- Бургас при ЦУ на НАП (понастоящем Дирекция "ОДОП"). Административният съд е приел, че обжалвания акт е издаден от компетентен орган и в съответната форма, а при издаването му са спазени процесуалните и материалноправни разпоредби на приложимия закон. Конкретно, в мотивите си съдът е релевирал факта, че на 16.03.2010г. между О. С., в качеството й на възложител, и "Държавно горско стопанство - Карнобат", в качеството му на изпълнител, е сключен договор с предмет: управление, стопанисване, ползване и охрана на земите и горите от общинския горски фонд, собственост на жалбоподателя, които се намирет на територията на "Д. Г. стопанство - Карнобат". Административният съд е обсъдил уговореното възнаграждение, както и договорения предмет, а така също и срока на договора (22.02.2010г.- 31.12.2011г.). Посочил е, че в хода на ревизията е установено, че към 30.04.2010г. О. С. е реализирала облагаем оборот по договора за управление на гори и земи от ОГФ в размер на 66 087.64 лв., но не е подала заявление за регистрация по чл.96, ал.1 ЗДДС, а регистрацията е осъществена на 12.01.2012г. Административният съд е посочил, че в разглеждания казус не е спорно между страните, че О. С. е реализирала оборот по договора за управление на земи и гори от ОГФ в размер на 66 087.64 лв., като спорният въпрос се свежда до това дали е облагаем този оборот по смисъла на чл.96, ал.2 ЗДДС, респ. възникнало ли е задължение за регистрация на лицето към 30.04.2010г. Съдът е дал положителен отговор на този въпрос, като последователелно е анализирал - въз основа на съответната законова регламентация - понятията облагаем оборот, облагаема доставка, данъчно задължено лице, независима икономическа дейност. Според съда, анализът на разпоредбите на чл.96, ал.2, чл.6, 9 и 12, ал.1 ЗДДС, извършен на принципа на застъпващите се понятия, обосновава извод, че стопанската дейност на общината, когато не се извършва въз основа на нормативно задължение или в изпълнение на нормативно разписано правомощие, както и когато е неизпълнима от търговец и генерира приходи, е облагаема дейност и по отношение на нея приложение следва да намери разпоредбата на чл.96, ал.1 ЗДДС. Аргумент в тази насока е извлечен и от нормата на чл.14, ал.1 ЗМСМА. Въз основа на обстойно изложени мотиви, първостепенният съд е счел, че приходите, получени от предоставените на Д. Г. стопанство - Карнобат права по договора от 16.03.2010г., са приходи от независима икономическа дейност и подлежат на облагане с косвен данък. В заключение съдът е изложил и съображенията си за неоснователност на поддържаната теза от ревизираното лице, че правната природа на договора от 16.03.2010г. е на договор за аренда, чийто предмет попада в обхвата на освободените доставки по чл.45, ал.1 ЗДДС.
Решението е правилно. Вярно е установена фактическата обстановка по спора и е приложен правилно материалния закон.
Неснователно е първото основно възражение на касатора за неправилна преценка от страна на съда на естеството на процесния договор, които само бил именован договор за управление, но по своята правна природа представлявал договор за ползване и прехвърляне на ограничени вещни права върху земя, която представлява общинска гора. Не може да бъде споделена тезата на касатора, че всъщност се касае за учредяването или прехвърлянето на ограничени вещни права върху земя, респ. за приложимост на чл.45, ал.1 ЗДДС, което води до недължимост на данъка.В този контекст следва да се посочи, че изводът, формиран от административния съд за естеството на отношенията между страните, е правилен. Това е така, тъй като със сключения договор земите и горите от общинския горски фонд (ОГФ) се предоставят за управление, стопанисване, ползване и охрана. От своя страна, правото на ползване (по определението на чл.56, ал.1 ЗС) включва използването на една вещ съгласно нейното предназначение и възможността да се получават добиви от нея, без тя да се променя съществено. С процесния договор за изпълнителя ("ДГС Карнобат") са предвидени задължения по опазването на общинските гори; организиране и осъществяване на процедури за възлагане на добив на дървесина и тръжни процедури и т. н. Наличието на тези клаузи е указание, че не е налице твърдяната правна фигура, защото не е учредено ограничено вещно право, а се касае именно за управление, стопанисване, ползване и охрана.
Аргументите на касатора, основани на формата на договора, не обосновават друг извод, защото тя сама по себе си не е определяща за съдържанието на правоотношението, а и се касае за общо изискване по чл.18 ЗС, когато страна по сделката е общината.
Неоснователно е и позоваването в касационната жалба на нормата на чл.16, ал.7 от Закона за горите (отм., но действаща в съответния период), според която с решение на общинския съвет може да се учредява право на ползване и сервитути върху площи от ОГФ, като се твърди и наличие на такъв акт. Предвид данните по него, разглежданият случай не би могъл да бъде подведен под очертания по - горе хипотезис на законовата норма.
Що се отнася до възраженията на касатора, основани на характера на осъществяваната от общината дейност, в светлината на нормата на чл.3, ал.5 ЗДДС, която определя местните органи като данъчнонезадължени лица, настоящият състав на касационната инстанция намира следното: По силата на чл.2, т.1 ЗДДС
данъкът се дължи при всяка възмездна облагаема доставка на стоки или услуга, т. е на облагане подлежи осъществяването на "икономическа дейност". Икономическа дейност е налице тогава, когато между доставчика и получателя възникне и се развие правоотношение, в рамките на което се правят взаимни престации, като полученото от доставчика възнаграждение представлява действителната равностойност на услугата, предоставена на получателя (т.19 от мотивите към решение на СЕС по дело С-267/08г.).
Според КРБ (чл.136) , ЗМСМА (чл.141) и др. общината е публичноправен субект. В тази връзка следва да се вземе предвид тълкуването дадено в решение на СЕС от 14.12.2000г. по дело С-446/98г., според което за да се приложи правилото за необлагаемост на дейността на публичноправните субекти, са кумулативно необходими две условия: да е налице упражняване на дейност от публичноправен субект и упражняването на дейността да е извършено от този субект именно в качеството му на орган на публичната власт. При преценката по отношение на втората предпоставка от значение е при какъв режим се извършва дейността и по-конкретно дали режимът е еднакъв с този на частноправните субекти, извършващи същата дейност, или е налице различен, специфичен порядък, установен в закона. Ако извършването на дейността включва прерогативи на публичната власт, то тя е подложена на специален режим. Съответна е и дефиницията на §1, т.7 ДРЗДДС.
В тази насока от съда са формирани правилни изводи, че сключването на договора с "Държавно горско стопанство - Карнобат" не е резултат на нормативно задължение.
Както правилно е счел съдът, в случая правата по договора за управление на гори и земи от общинския горски фонд, които О. С. предоставя на изпълнителя Държавно горско стопанство - Карнобат, са производни от правото на собственост, но не са такива, които се упражняват въз основа на нормативно задължение. Преотстъпвайки правото на управление, стопанисване, ползване и охрана на земите и горите от ОГФ на Държавно горско стопанство - Карнобат срещу престация в размер на 50% от приходите от съответната дейност без ДДС, О. С. извършва стопанска дейност, която по своя характер и обем изисква да се води по търговски начин и приходите от нея да се облагат по общия ред.Общината е предприятие по смисъла на §1, т.1 отДР на ЗСч, за което не съществува забрана да реализира приходи и печалба от други дейности, извън бюджетно финансиране. По аргумент на противоположното, както правилно е посочил първостепенният съд, следва, че всички приходи от сделки, които не са сключени в изпълнение на нормативно задължение, са приходи от независима икономическа дейност, която се подчинява на режима на косвеното облагане съобразно своята специфика.
Следва да бъде посочено, че данъчнозадължено лице по смисъла на ЗДДС е всяко лице, което извършва независима икономическа дейност независимо от целите и резултатите от нея. Не са данъчнозадължени лица по смисъла на този закон държавата, държавните органи и органите на местното самоуправление за всички извършвани от тях дейности или доставки в качеството им на орган на държавна или местна власт, дори и когато за тях се дължат държавни или местни данъци или такси. Независимо от разпоредбата на чл.3, ал. 2, държавата, държавните органи или органите на местно самоуправление, са данъчнозадължени лица по този закон, когато извършваните от тях доставки ще имат за резултат значително нарушение на конкуренцията спрямо извършваната независима икономическа дейност от данъчнозадължените по този закон лица. Следва да намери приложение нормата на чл.6 от Закона за горите относно плурализма на собствеността върху горите и земите от горския фонд, поради което ревизираното лице попада в изключението на чл.3 ал.5 т.2 ЗДДС.
В подкрепа на липсата на специален режим заслужава да се изтъкне обстоятелството, че сумите, дължими на община гр. С. са определени в чл.3.1 от договора. Избраният от страните способ не сочи на основание да се приеме, че възнаграждението е определено така, че да не съответства на действителната равностойност на предоставените услуги и също не е указание за приложение на специален режим за изпълнение на публичноправни задължения.
Въз основа на гореизложеното следва да бъде споделен обобщаващия извод на административния съд, че приходите, получени от О. С., при изпълнението на договора от 16.03.2010г., са от независима икономическа дейност и подлежат на облагане. Като е достигнал до този извод и е потвърдил определените задължения с обжалвания РА, административният съд е постановил законосъобразно решение, което следва да бъде оставено в сила.
При този изход на спора, разноски на касатора не се дължат.
По изложените съображения и на основание чл. 221, ал.2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд, осмо отделение, РЕШИ: ОСТАВЯ В СИЛА
Решение № 1529/10.07.2013г., постановено по административно дело № 2192/2012г. от Административен съд - Бургас. Решението е окончателно и не може да се обжалва. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ:
/п/ Д. Ч.
секретар:
ЧЛЕНОВЕ:
/п/ М. Р./п/ В. П.
М.Р.