Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс.

Образувано е по касационна жалба на В. К. В., в качеството й на управител на "Велев и синове" ООД, срещу решение от 6.06.2006 г. по адм. дело № 1065 по описа за 2005 г. на Софийския градски съд.

В касационната жалба са развити доводи за неправилност на съдебното решение поради нарушаване на материалния и процесуалния закони, което съставлява отменително касационно основание по чл.209, т.3 от Административнопроцесуалния кодекс.

Ответната страна по касационната жалба - директорът на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - София не ангажира становище по нея.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените отменителни основания, съгласно чл.209, т.3 от Административнопроцесуалния кодекс, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срок и от надлежна страна, а разгледана по същество е неоснователна.

Предмет на повторен съдебен контрол, след отменително решение № 2713 от 24.03.2005 г. по адм. дело № 10551 по описа за 2004 г. на ВАС, първо отделение, е бил ДРА № 495 от 23.10.2000 г. на данъчен орган при ТДД-гр. С., потвърден с решение № 63 от 26.01.2001 г. на РДД-гр. С.. Същият е издаден в резултат на осъществена данъчна ревизия на дружеството по прилагане на ЗДДС отм. за ревизиран период 1.01.1997 г. - 31.07.2000 г. и с него е определено задължение за ДДС в размер на 3 555.18 лв. и лихва за забава в размер на 3 159.74 лв., на основание чл.24 от ЗДДС отм. , действал до 31.12.1998 г. и на чл.64 от ЗДДС отм. , действал до 31.12.2006 г.

В мотивите на обжалваното решение е обсъдена подробно фактическата обстановка по спора и са направени правни изводи за законосъобразност на обжалвания ДРА, които се споделят...