Върховният административен съд на Р. Б. - Осмо отделение, в съдебно заседание на шестнадесети януари две хиляди и двадесет и трета година в състав: Председател: Д. П. Членове: ВАСИЛКА ШАЛ. Т. при секретар С. Т. и с участието на прокурора А. П. изслуша докладваното от председателя Д. П. по административно дело № 5456 / 2021 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК във връзка с чл. 160, ал. 7 ДОПК.

Образувано е по касационната жалба на И. С. [ЕГН] от гр. Благоевград чрез адв. Р., срещу Решение № 1320/02.03.2021г., постановено по адм. д.№ 10266/20г. по описа на Административен съд - София - град, с което е отхвърлена жалбата срещу Ревизионен акт № Р-22002218004076-091-001/29.10.2019 г., издаден от орган по приходите в ТД на НАП - София, в частта, потвърден с Решение № 452/23.03.2020 г. на директора на дирекция “Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ София при Централно управление на Националната агенция за приходите, с който на основание чл. 19, ал. 2 от ДОПК е ангажирана отговорността на И. С. за задължения на „Сид 200“ ЕООД общо в размер на 25 282. 27 лв. и лихви в размер на 14 794, 72 лв. Въведени са трите категории касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК, като искането до съда е за отмяна на решението и за отмяна на ревизионния акт с присъждане на деловодните разноски за двете съдебни инстанции.

Ответникът, директорът на дирекция "ОДОП" София, не изразява становище.

Заключението на прокурора от Върховна административна прокуратура е за правилност на обжалваното решение.

Върховният административен съд, състав на осмо отделение, след като прецени наведените в жалбата касационни основания, за да се произнесе, взе предвид следното:

Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд София-град е законосъобразността на Ревизионен акт № Р-22002218004076-091-001/29.10.2019 г., издаден от орган по приходите в ТД на НАП – София, потвърден с Решение № 452/23.03.2020 г. на директора на дирекция “Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ София при Централно управление на Националната агенция за приходите, с който на основание чл. 19, ал. 2 от ДОПК е ангажирана отговорността на жалбоподателя за задължения на „Сид 200“ ЕООД общо в размер на 25 282, 27 лв. и лихви в размер на 14 794, 72 лв. Задълженията са за Данък върху добавената стойност за данъчни периоди м. 06.2013 г., м.07.2013, м. 09.2013 г. до м. 12.2013 г., м. 04.2014 г., м. 05.2014 г., м. 07.2014 г., м.08.2014, м.12.2014 г. и м. 04.2015 г. общо в размер на 7 016,61 лв.; корпоративен данък: за 2013 г. и 2014 г. - общо в размер на 313,23 лв.; Данък върху доходите от трудови и приравнените на тях правоотношения: за данъчни периоди от м. 05.2013 г. до м. 11.2013 г., м. 01.2014 г., м. 03.2014 г., от м.05.2014 до м. 01.2015 г., от м. 03.2015 г. до м. 06.2015 г. - общо в размер на 4 200,50 лв. , Държавно обществено осигуряване: за данъчни периоди от м. 06.2013 г. до м.01.2014, от 04.2014 г. до м. 05.2015 г. - общо в размер на 7 914,31 лв.; здравно осигуряване: за данъчни периоди от м. 07.2013 г. до м. 05.2015 г. - общо 3 914,47 лв.; за универсален пенсионен фонд за осигурители за данъчни периоди м. 07.2013 г. до м. 01.2014 г.; отм. 05.2014 г. до 05.2015 г. - общо в размер на 1 923,15 лв. Ангажирана е отговорност и за лихви общо в размер на 14 794,72 лв.

За да достигне до извод за неоснователност на оспорването, първоинстанционният съд е съобразил следното:

По данни от търговския регистър И. С. е управител на „Сид 200“ EООД за периодите от 27.06.2011 г. до 10.07.2015 г., съдружник е с 50% собственост на капитала в това дружество, а от 25.06.2014 г. до 10.07.2015 г. е едноличен собственик на капитала на дружеството. Дружеството има установени и изискуеми задължения, посочени по – горе, за данъци и осигурителни вноски, произтичащи от декларирани, но невнесени задължения, посочени в подадени СД по ЗДДС, годишни данъчни декларации по чл. 92 от ЗКПО, декларации обр. 6 за данък върху доходите на физическите лица и задължителни осигурителни вноски. От представената информация от дирекция „Събиране“ при ТД на НАП София е установено, че е проведено неуспешно производство по събиране на задълженията на дружеството, вследствие на което дългът е квалифициран като несъбираем. Първоинстанционният съд е споделил изводите на органите по приходите за наличие на недобросъвестно извършени плащания в пари от имуществото на търговското дружество, представляващо скрито разпределение на печалбата. Прието е, че не са налице доказателства, че изтеглените от банковата сметка на „Сид 200“ ЕООД суми в размер на 59 300 лв., са изразходвани за покриване на разходи на дружеството, такива доказателства не са представени и в хода на съдебното производство. Първоинстанционният съд е приел за установено по несъмнен начин обстоятелствата, че управител на търговското дружество през ревизираните периоди е И. И. станчев, че са налице неплатени данъци и задължителни осигурителни вноски от страна на търговското дружеството, при наличието на обстоятелството на осъществено теглене на значителни по размер суми в брой от управителя на дружеството, несвързани с осъществяваната от дружеството дейност. Посочено е, че липсата на документална обоснованост на разходването на тези парични средства от касата на дружеството и липсата на доказателства това да е извършено във връзка с обичайната дейност на дружеството, обосновават извода за наличието на скрито разпределение на печалбата, което е довело до намаляване на имуществото на юридическото лице със сума, надвишаваща декларираните задължения за данъци и осигурителни вноски.

Настоящият касационен състав намира, че обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно.

Обосновано и в съответствие с приложимия материален закон първоинстанционния съд е извел наличието на предпоставките за прилагане на отговорността по чл. 19, ал. 2 ДОПК. Обсъдил е поотделно и в съвкупност приложените по делото доказателства, последователно е изследвал връзките между тях и е дал обстоен отговор на всяко едно от наведените пред него оплаквания, като мотивите му се споделят от настоящия съдебен състав на касационната инстанция. Правилно АССГ е приел, че тежестта да докаже предпоставките за реализиране на отговорността по чл.19, ал.2 ДОПК се носи от приходната администрация. Кумулативно необходимите предпоставки са:

- лицето да има качеството на управител или член на орган на управление на задължено лице по чл.14, т.1, и т.2 ДОПК;

- да извърши плащания в пари или в натура от имуществото на задължено лице, представляващи скрито разпределение на печалбата или дивидент;

- плащането да е извършено недобросъвестно;

- имуществото на задълженото лице е намаляло;

- в резултат на плащането, не са погасени задължения за данъци и/или задължителни осигурителни вноски;

Станчев е материалноправно легитимиран като субект на отговорността по чл. 19, ал. 2 ДОПК за подробно описаните в ревизионния акт публични задължения. Законосъобразни са изводите на съда за недобросъвестни действия от страна на Станчев като управител, който не може да не е знаел за задълженията на дружеството, значителна част от които са установени в подавани от него декларации по чл. 105 ДОПК. От доказателствата по делото се установява, че за ревизираните периоди дружеството е реализирало достатъчно приходи, които са му позволявали да обслужва текущите си задължения. В същото време по делото не е доказано от жалбоподателя, че изтеглените от него суми са използвани за осъществяваната от данъчно задълженото лице дейност, поради което и предвид липсата на доказателства за противното представляват скрито разпределение на печалба по смисъла на 1, т. 5, б. „а“ ЗКПО. Законосъобразно съдът е приел за правилни изводите на приходните органи, че изтеглените парични средства от касатора представляват скрито разпределение на печалбата в негова полза, като отклонявайки парични средства от дружеството умишлено е намалил имуществото му и това е довело до невъзможността да бъдат събрани задълженията за данъци и осигурителни вноски. Този извод е направен и въз основа на липсата на документална обоснованост на разходването на тези парични средства от банковата сметка на дружеството и липсата на доказателства това да е извършено във връзка с обичайната дейност на дружеството.

С оглед изложеното обжалваното решение не страда от пороците, посочени в касационната жалба, а като правилно на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК следва да бъде оставено в сила.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК Върховният административен съд, състав на осмо отделение

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1320/02.03.2021г., постановено по адм. д.№ 10266/20г. по описа на Административен съд - София – град.

Решението не подлежи на обжалване

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ ДИМИТЪР ПЪРВАНОВ

секретар:

Членове:

/п/ В. Ш. п/ МАРИЯ ТОДОРОВА