Производството е по реда на чл.274, ал.2, изр.2 от ГПК.

Образувано е по частна жалба на „Арес комерсиал“ ООД срещу определение №100 от 17.06.2020 г. по т. д.№2273/2019 г. на ВКС, ТК, Първо отделение, в частта, с която е оставена без разглеждане подадената от „Арес комерсиал“ ООД касационна жалба срещу решение №920 от 19.04.2019 г. по т. д.№313/2019 г. на САС в частта му, с която са уважени предявените от „И. Б“ ООД искове по чл.99, вр. чл.79 от ЗЗД за заплащане на главница в размер на 18 474 лв. и договорна лихва в размер на 1326.60 лв.

В жалбата се излагат съображения, че определението е неправилно, като се посочва, че искът по чл.79 от ЗЗД е обуславящ за другите два иска – за лихва и за неустойка и ако се отхвърли този иск неминуемо ще се отхвърлят и другите два. Посочва се и че делото не е търговско, тъй като в договора участва и физическото лице – ответникът В., като се иска делото да бъде спряно до постановяване на тълкувателно решение по т. д.№3/2019 г. на ОСГТК на ВКС.

Ответникът по частната жалба заявява становище аз неоснователността й.

Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като прецени наведените доводи и данните по делото, намира следното:

Частната жалба е подадена от надлежна страна, в преклузивния срок по чл.275, ал.1 от ГПК, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е допустима.

За да остави без разглеждане подадената касационна жалба, първият тричленен състав на ВКС е приел, че сделките на които се основават исковете /основният договор от 24.08.2011 г. и цесията от 18.09.2012 г./ са сключени между търговски дружества, поради което и съгласно чл.286, ал.3 от ТЗ се предполага, че са свързани с осъществяваната от тях търговска дейност, като посочената презумпция не е опровергана в хода на производството. Счел е, че търговският характер не се изключва и от участието на ответника В. като страна по основния договор, доколкото последното е ограничено до поемане на солидарна отговорност за задълженията на заемателя „Арес комерсиал“ ООД, вкл. с оглед обстоятелството, че ответникът В. е съдружник и управител на ответното дружество. Предвид изложеното и доколкото цената на исковете е под установения в нормата на чл.280, ал.3, т.1 от ГПК минимален праг за достъп до касация по търговски дела, е достигнал до извод, че подадената касационна жалба срещу въззивното решение е процесуално недопустима.

Определението е правилно и следва да бъде потвърдено.

Предмет на оставената без разглеждане касационна жалба на „Арес комерсиал“ ООД е въззивното решение в частта му, с която са разгледани искове срещу посоченото дружество по чл.99, вр. чл.79 от ЗЗД за заплащане на главница в размер на 18 474 лв. и договорна лихва в размер на 1326.60 лв. Претендираните от ищеца права произтичат от сделки /договор за заем и договор за цесия/, сключени от търговци при упражняване на занятието им, респективно на основание чл.286, ал.1 от ТЗ тези сделки са търговски, от което следва несъмнен извод, че делото е търговско, а доколкото размерът на цената на посочените искове е под 20 000 лв., на основание чл.280, ал.3 от ГПК въззивното решение в тази част не подлежи на касационен контрол. Следва да се посочи, че е без значение фактът, че по делото е налице предявен срещу „Арес комерсиал“ ООД и иск по чл.92 от ЗЗД, който е с размер на цената над 20 000 лв., и изходът на който е обусловен от иска по чл.79, ал.1 от ЗЗД за заплащане на главница по договора за заем. Съгласно константната практика на ВКС, когато са предявени два иска и обективното съединяване е в съотношение на обуславящ и обусловен иск, обусловеният иск следва съдбата на обуславящия, независимо каква е цената му, а не обратното, каквито доводи се навеждат в частната жалба. Също така е без значение за определяне на характера на делото по отношение на ищеца и ответника търговски дружества и обстоятелството, че ответникът В. /чиято частна жалба срещу определението за връщане на касационната му жалба срещу решението на въззивния съд, е върната с влязло в сила определение/ е поел солидарна отговорност за задължението на заемателя „Арес комерсиал“ ООД /респективно постановяването на ТР по т. д.№3/2019 г. на ОСГТК на ВКС няма каквото и да е значение за изхода на настоящия спор/, а и за пълнота следва да се посочи, че поетото от физическото лице /имащо тесни професионални и функционални връзки с „Арес комерсиал“ ООД като негов управител и съдружник в дружеството/ обезпечение на дълг на търговското дружество по търговска сделка, не може да се приеме като дадено за цел извън и независимо от търговска дейност или професия и да квалифицира сделката като гражданска или физическото лице като потребител.

С оглед изложеното наведените в частната жалба доводи са неоснователни, поради което Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за спиране на производството по ч. т.д.№1511/2021 г. на ВКС, ТК, Второ отделение до постановяване на тълкувателно решение по т. д.№3/2019 г. на ОСГТК на ВКС.

ПОТВЪРЖДАВА определение №100 от 17.06.2020 г. по т. д.№2273/2019 г. на ВКС, ТК, Първо отделение, в частта, с която е оставена без разглеждане подадената от „Арес комерсиал“ ООД касационна жалба срещу решение №920 от 19.04.2019 г. по т. д.№313/2019 г. на САС в частта му, с която са уважени предявените от „И. Б“ ООД искове по чл.99, вр. чл.79 от ЗЗД за заплащане на главница в размер на 18 474 лв. и договорна лихва в размер на 1326.60 лв.

Определението не може да се обжалва.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.