Производството е по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК.

Образувано е по частна жалба от синдиците на „Корпоративна търговска банка“ АД /н/ срещу определение №82 от 16.02.2021г. по ч. т.д. №2613/2020г. по описа на Апелативен съд - София, с което е оставена без разглеждане като недопустима частната им жалба срещу протоколно определение от 20.10.2020г., постановено по т. д.№6958/2015г. по описа на Софийски градски съд.

Жалбоподателите твърдят, че обжалваното определение, с което е прието, че жалбата им срещу отказа на съда за конституира трети лица помагачи по реда на чл.226, ал.1 ГПК е недопустима, е неправилно и следва да бъде отменено, а делото върнато на Апелативен съд - София за произнасяне по същество. Излагат доводи, че предпоставките за встъпване или привличане на трето лице, придобило спорното право в хода на делото, са уредени в чл.226, ал.1 ГПК, но процесуалният ред, по който се допуска или не конституирането на третото лице, е регламентиран в чл.220 ГПК. Последната разпоредба предвижда, че съдът се произнася с определение и ако не допуска конституирането на третото лице, определението подлежи на обжалване.

Ответникът „П. К. И“ ЕООД и третото лице помагач „К. А. М“ ЕООД излагат доводи за законосъобразността на обжалваното определение и молят да бъде потвърдено. Третото лице помагач „Е. П-Ловеч“ ЕАД не взема становище по частната жалба.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, като прецени данните по делото, приема следното:

Частната жалба е процесуално допустима – депозирана е от надлежна страна в рамките на преклузивния едноседмичен срок по чл.275, ал. 1 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което следва да бъде разгледана по същество.

С протоколно определение от 20.10.2020г., постановено по т. д.№6958/2015г. по описа на Софийски градски съд, е оставена без уважение молбата на ищците А. Д. и К. М.- синдици на „Корпоративна търговска банка“ АД /н/ за конституиране на „П. А. Б“ ЕООД и „П. А. Т“ ЕООД, сочени за правоприемници на ответното дружество „П. К. И“ ЕООД, като трети лица на основание чл.226, ал.1 ГПК. Срещу определението е подадена частна жалба от ищците.

С обжалваното определение Апелативен съд - София приема, че частната жалба срещу определението на първоинстанционния съд, с което е оставена без уважение молбата по чл.226, ал.1 ГПК, е недопустима. Съдът излага подробни доводи, че това определение не прегражда по-нататъшното развитие на производството, нито законът изрично предвижда възможност за обжалването му. Приема, че разпоредбата на чл.220, изр.2 ГПК, намираща се глава ХVІ, раздел ІІ Трети лица, не може да се прилага по аналогия в производството по чл.226 ГПК, регламентирано в раздел ІІІ - Прехвърляне на спорното право и заменяне на страна, като съобразява, че има препращане единствено към нормата чл.222 ГПК. Излага мотиви, че определението по чл.226 ГПК, с което се отказва конституиране на трето лице, не е преграждащо, тъй като постановеното решение разпростира силата на пресъдено нещо и спрямо приобретателя, независимо дали е бил конституиран и участвал като трета страна по делото.

С оглед изложената фактическа обстановка, настоящият състав на ВКС намира, че обжалваното определение е правилно.

Определенията на съда по чл.226 ГПК не попадат в кръга на актовете по чл.274, ал.2, вр. ал.1, т.1 и т.2 ГПК - не преграждат развитието на производството и законът не предвижда изрично, че подлежат на обжалване, поради което и предявената срещу тях частна жалба е недопустима. За разлика от производството по встъпване/ привличане на трето лице по реда на чл.218 и сл. ГПК, в което съдът след преценка на предпоставките на закона, вкл. наличието на интерес у встъпващата страна да бъде постановено решение в полза на подпомаганата страна, се произнася с определение, подлежащо на обжалване в хипотезата на чл.220 ГПК, в производството по чл.226 ГПК законодателят не е предвидил инстанционен контрол на определението, с което не се допуска участие на третото лице.

Неоснователно е възражението на жалбоподателя, че би следвало да се прилага разпоредбата на чл.220 ГПК по аналогия. Независимо, че и в двата случая съдът се произнася относно конституиране на трето лице, налице са съществени разлики в производството, които изключват прилагането по аналогия на процесуалната уредба на производството по чл.218 и чл.219 ГПК в производството по чл.226 ГПК. Двете производства са регламентирани в различни раздели от глава ХVІ на ГПК, като в производството по чл.226 ГПК от раздел ІІІ се прилага само разпоредбата на чл.222 ГПК от раздел ІІ, към която правна норма има изрично препращане /чл.226, ал.2, изр.2 ГПК/. За разлика от конституирането на трето лице помагач по чл.218 и сл. ГПК, което може да се бъде поискано в рамките на преклузивен срок и е обусловено от съдебна преценка за наличие на интерес от встъпването/ привличането на подпомагаща страна, предвид действието на решението – сила на пресъдено нещо в отношенията на третото лице и насрещната страна и задължителна, обвързваща сила на мотивите в отношенията на третото лице с подпомаганата страна /чл.223 ГПК/, в хипотезата на правоприемство в хода на производството законодателят изрично е предвидил, че делото следва своя ход между първоначалните страни /чл.226, ал.1 ГПК/, а встъпването/ привличането на приобретателя като трето лице е само възможност и не е обуславящо за действието на решението. Съгласно чл.226, ал.3 ГПК решението във всички случаи съставлява пресъдено нещо и спрямо приобретателя, независимо дали е взел участие в производството, с изключение на изрично регламентираните две хипотези, които не са налице в настоящия случай.

С оглед законодателното решение приобретателят на спорното материално право да не се конституира като главна страна, а действието на решението да се разпростира по отношение на него, независимо дали участва в производството или не, съдът намира, че определението, с което се оставя без уважение искане на конституиране на трето лице – правоприемник на спорното право в хода на делото, не е преграждащо за производството.

Като е прекратил производството като недопустимо, въззивният съд е постановил правилен съдебен акт.

Мотивиран от горното, Върховният касационен съд на Р. Б, Търговска колегия, състав на Първо отделение

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА №82 от 16.02.2021г. по ч. т.д. №2613/2020г. по описа на Апелативен съд - София.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.