Производството по делото е образувано на основание чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ по касационна жалба на Т.В - директор на ППМГ "А. И. Ц" град Враца, чрез пълномощника й адв.. Х против решение №483/29.12.2016 година, постановено по адм. дело №585/2016 година на Административен съд Враца.
Оплакванията в касационната жалба са за неправилност на решението, като необосновано и постановено в нарушение на съдопроизводствените правила и на материалния закон отм. енителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК.
Ответникът - Комисия за защита от дискриминация /КЗД/ не е взела становище по касационната жалба.
Ответницата - С.И от град [населено място], чрез пълномощника си адв.. М поддържа становище за неоснователност на касационната жалба.
Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба и правилност на оспореното решение.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал.1 от АПК, и от страна с правен интерес от оспорването, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
С оспореното решение АС Враца е отхвърлил жалбата на Т.В - директор на ППМГ "А. И. Ц" град Враца срещу решение №319/09.09.2016 година на Комисията за защита от дискриминация по преписка №422/2014 година. Съдът е приел за установени следните факти:
Производството пред КЗД е образувано по подадена жалба от С.И с вх.№44-00-4641/13.11.2014 г., с твърдения за дискриминация по признак „увреждане“. Въз основа на оплакванията в подадената жалба, както и на събраните доказателства по преписката, Комисията за защита от дискриминация с решение №319/09.09.2016 година е установила на основание чл. 65, т. 1 ЗЗдискр., че Т.В в качеството си на директор на ППМГ "А. И. Ц" град Враца е осъществила дискриминация по смисъла на ЗЗДискр. спрямо С.И по признак „увреждане“ за периода на учебните 2011-2012 г., 2012-2013 г. и 2013-2014 г. С решението на основание чл.78, ал.1 ЗЗДискр. на Т.В в качеството си на директор на ППМГ "А. И. Ц" град Враца е наложено наказание „глоба“ в размер на 350 /триста и петдесет/ лева за извършването на установената с решението дискриминация. На основание чл.47, т.4 от ЗЗДискр. на същата са дадени предписания да предприеме мерки за предотвратяване на всички форми на дискриминация спрямо служителите в училището, както и да постави на достъпно място ЗЗДискр. на училището, както и всички разпоредби на вътрешните правила, отнасящи се до защитата от дискриминация/ чл.22 ЗЗДискр./ и е определен срок за представяне на доказателства за тяхното изпълнение.
КЗД е установила, че С.И е в трудово правоотношение с ППМГ "А. И. Ц" град Враца, като заема длъжността старши учител по "Биология и здравно образование". С допълнително споразумение от 04.02.2015 година към трудовия й договор №12/ 14.09.1998 година, подписано с особено мнение от Иванова е определен норматив от 58%/ 396 часа/ за учебната 2014/2015 година при 8-часов работен ден и основно месечно възнаграждение от 406.00 лв., както и допълнително трудово възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит 40.0%. С. Е решение на ТЕЛК №1314/04.03.2014 г. Иванова е със 100% трайна нетрудоспособност без чужда помощ. Заключението на ТЕЛК е „...лицето е с намалена работоспособност, но същото се е приспособило към упражняваната професия и може да работи на пълно работно време, като учебната програма да бъде съобразена с интензифицирания инсулинов прием.“ От приложен Протокол от заседание на комисия по трудоустрояване е установено, че в училището работят общо 6 лица учители с намалена работоспособност, включително и Иванова, като от приложените Списъци-образец №1 за различните учебни години, а именно 2010/2011, 2011/2012, 2012/2013, 2013/2014 и 2014/2015 г. става ясно, че на другите учители с намалена работоспособност е осигурена пълна заетост от часове. Съгласно горецитираното допълнително споразумение жалбоподателката, макар и лице със 100% т. н.р. е назначена на пълно работно време при 8 часов работен ден, но с 58% норматив от часове.
От показанията на разпитаните пред КЗД свидетели, Комисията е установила начина на разпределение часовете между учителите, което се извършва в края на учебната година, като се събират групите учители от всяко обединение и в неофициален разговор се договаряткой от тях на кои класове ще преподава през предстоящата учебна година и съответната бройка часове. Впоследствие това предварително разпределение се предава на директора, който съвместно с помощник - директора по учебната дейност го обсъжда и утвърждава. Видно от Приложение №11 към вх.№ 19-00-249/16.12.2014 г., Иванова не е участвала в тези предварителни разпределяния. Предложено е сформиране на полуинтернатна група, с което да й бъде осигурен пълен норматив от часове, но съгласно Списък-образец №1 за учебната 2014/2015г. такова работно място не е предвидено, като не са представени други доказателства намерението да е осъществено. Разпитаните пред комисията свидетели В.И и П.П установяват в показанията си, че Иванова е много коректен и точен служител, който изпълнява своите задължения без закъснения и в срок.
КЗД е установила също така, че в ППМГ „Акад. И. Ц“ гр. В. работят шестима учители в направление биология и здравно образование и за всички е осигурен пълен норматив от часове, като излишъка е разпределен като лекторски. Разпитаната като свидетел Н.В, помощник-директор по учебната дейност в гимназията, установява, че ако лекторските часове са например 50 часа в една паралелка, те се следва да се разделят на двама преподаватели. Иванова преподава биология и здравно образование на 11а, 11б и 11в класове. Колегата й Лалков преподава същия учебен предмет на 11 г, 11 е и 11ж класове, но има 100 часа като лекторски.
След като е обсъдила представените писмени доказателства и разпитите на разпитаните в хода на административното производство свидетели, КЗД е обосновала изводи за осъществена дискриминация спрямо С.И от страна на директорката Василева по признак „увреждане“. Прието е, че ответната страна в становището не оспорва факта, че е знаела за увреденото здраве на жалбоподателката, както и съгласно решението на комисията по трудоустрояване жалбоподателката е способна да се справи с пълно натоварване и единственото изискване е учебната програма да се съобрази с интензифицирания инсулинов прием. Поради това КЗД е обосновала извода, че директора на училището е следвало да удовлетвори желанието на жалбоподателката да се увеличи нейната заетост и от там и получаваното възнаграждение, като направи разпределение, в което да няма „излишък“ от часове или поне този „излишък“ да компенсира най-малко натоварения (и най-ниско заплатен) преподавател. Според КЗД разминаването между очакването на жалбоподателката да има пълен норматив от часове в училището и реално намалените такива, следва да се счита, че се дължи именно на увреждането й, което обуславя различното отношение към нея от страна на директорката Т.В.
АС Враца е възприел за доказани установените факти от КЗД, както и направените въз основа на тях правни изводи, че тези факти попадат в приложното поле на чл.4, ал.1 във връзка с чл.4, ал.2 или ал.З от ЗЗДискр., поради което е осъществена дискриминация по отношение на преподавателката С.И. С оглед на това първоинстанционният съд е счел, че решение №319/09.09.2016год. на Комисията за защита от дискриминация е издадено от компетентен орган, в предписаната от закона форма, като при постановяването му не са допуснати нарушения на административно производствените правила, установени в чл. 50-70 ЗЗДискр и същото съответства на материалноправните норми и целта на закона.
Касационната инстанция намира така постановеното решение за правилно. Твърдяният по делото защитен признак е увреждане.
Законодателят в ЗЗДискр (ЗАКОН ЗЗД ЗАЩИТА ОТ ДИСКРИМИНАЦИЯ) не е дал легална дефиниция на понятието „увреждане“. Такава е дал в ЗИХУ (ЗАКОН ЗЗД ИНТЕГРАЦИЯ НА ХОРАТА С УВРЕЖДАНИЯ). Съгласно §1, т. 1 ЗИХУ „увреждане“ е всяка загуба или нарушаване в анатомичната структура, във физиологията или в психиката на даден индивид. Съгласно §1, т. 2 „човек с трайни увреждания“ е лице, което в резултат на анатомично, физиологично или психическо увреждане е с трайно намалени възможности да изпълнява дейности по начин и в степен, възможни за здравия човек и за което органите на медицинската експертиза са установили степен на намалена работоспособност или са определили вид и степен на увреждане 50% и над 50%. Тези легални дефиниции, не се покриват напълно с легалната дефиниция на понятието „хора с увреждания“ дадено в чл. 1, §2 на Конвенцията за правата на хората с увреждания. Съгласно разпоредбата на чл. 1, §2 хората с увреждания включват лица с трайна физическа, психическа, интелектуална и сетивна недостатъчност, която при взаимодействие с обкръжаващата ги среда би могла да възпрепятства тяхното пълноценно и ефективно участие в обществото равноправно с останалите. Конвенцията за правата на хората с уврежданията е ратифицирана /Д.в. бр. 12/ 10.02.2012 г., и обнародвана, Д.В. бр. 37/15.05.2012 г./ Конвенцията е влязла в сила на 21.04.2012 г., и съгласно чл. 5, ал. 4 от Конституцията, има предимство пред норми на вътрешното право, които й противоречат.
Независимо от различията в двете дефиниции - на вътрешния и на международния акт, те не установяват знак за равенство между увреждане и болест. Увреждането може да е причинено от болест, но сама по себе си болестта не значи увреждане по смисъла на чл. 4, ал. 1 ЗЗД. Не наличието на самата болест, а последиците, които тя има върху физическите, психическите, интелектуални и сетивни способности на човека са тези, които възпрепятстват неговото пълноценно и ефективно участие в обществото равноправно с останалите.
В този контекст КЗД е обсъдила и забраната за дискриминация, залегнала в Хартата на основните права на ЕС (чл.20 -чл.26), която с влизането в сила на Лисабонския договор, считано от 01.12.2009г., е с ранг на първично право, има обвързващата сила и действие като учредителните договори на ЕС. Съгласно чл.20 от Хартата всички са равни пред закона, а съгласно чл.21 е забранена всякаква дискриминация, основана на ред признаци, сред които възраст и пол. Хартата е задължителна за органите на власт в държавите-членки, когато прилагат правото на Съюза (чл.51 от Хартата), какъвто е настоящия случай, защото се отнася до достъпа до заетост, която област попада в приложното поле на учредителните договори.
Комисията се е позовала и на практиката на Съда на Европейския съюз, относно тълкуването на забраната на извършване на дискриминация в областта на достъпа до заетост, последователно изразена в решение от 10 април 1984 година по дело von Colson и Kamann; решение по дело С-106/1989; решения по дела С-283/83; С-15/95; С-292/97; С-378/07 и др. По отношение на съдържанието на признака "увреждане" СЕС е утвърдил практиката си по приложение на правото на ЕС в решение Chacуn Navas, С-13/05, а след присъединяването на Европейския съюз към Конвенцията за правата на хората с увреждания – 29.11.2009 г., съдържанието на понятието увреждане е изцяло в контекста на разпоредбата на чл. 1, §2 от Конвенцията за правата на хората с увреждания - в решение HK Danmark, С-335/11 и С-337/11.
Правилно АС Враца е обсъдил и приложимото национално право, съдържащо се в ЗЗДискр., съгласно чл.4, ал.1 въвежда забрана на всяка пряка и непряка дискриминация, основана на изчерпателно изброени признаци, между които и признака „увреждане“. По смисъла на чл.4, ал.2 ЗЗДискр. пряка дискриминация е всяко по-неблагоприятно третиране на лице на основата на признаците по ал.1, отколкото се третира, било е третирано или би било третирано друго лице при сравними сходни обстоятелства. В процесния случай по отношение на С.И е налице дискриминация по признак „увреждане“, като действията на директора на гимназията са продължили за период от три години /2011 - 2014 г./ Обосновано е прието в оспореното решение, че дискриминационното поведение покрива осъществяването на всички елементи от фактическия състав на приложимата правна норма. Различното третиране на Иванова е обосновано след сравнение с други лица, работещи в същото училище, е безспорно установено от събраните доказателства в производството пред КЗД.И като лице с увреждане е била третирана по-неблагоприятно от останалите служители, включително и лица с увреждания при сравними сходни обстоятелства в процеса на упражняване на трудовите им функции в ППМГ „Акад. И. Ц“ гр. В..
Съответни на законовата разпоредба са и правните изводи както на КЗД, така и АС Враца за осъществяване на дискриминационния признак увреждане, с оглед подробно изброените такива в чл.4, ал.1 ЗЗДискр.,забраняваща пряка или непряка дискриминация, основана на пол, раса, народност, етническа принадлежност, човешки геном, гражданство, произход, религия или вяра, образование, убеждения, политическа принадлежност, лично или обществено положение, увреждане, възраст, сексуална ориентация, семейно положение, имуществено състояние или на всякакви други признаци, установени в закон или в международен договор, по който Р. Б е страна. В случая С.И е била поставена в условия на неравно третиране в сравнение с останалите учители с оглед определения й намален норматив и по ниско заплащане за визираните учебни години. Този извод се подкрепя и разпоредбите на НАРЕДБА № 3 от 18.02.2008 г. за нормите за преподавателска работа и реда за определяне на числеността на персонала в системата на народната просвета /Обн. ДВ, бр. 27/11.03.2008 г.; изм. и доп., бр. 4 /15.01.2010 г.; изм. и доп., бр. 17/28.02.2012 г.; изм., бр. 63/01.08.2014 г., в сила от учебната 2014 - 2015 г., издадена от министъра на образованието и науката, съгласно чл.7 на която: "При нормална продължителност на работното време по смисъла на чл. 136 от Кодекса на труда на педагогическия персонал се възлага не по-малко от минималните задължителни норми за преподавателска работа, определени в приложение № 1", съгласно т.5.2 от което минималните задължителни норми за преподавателска норма за учител по биология е 684 часа за учебната година. По смисъла на чл.136 от КТ за нормална продължителност на работното време се счита до 8 часа, така както е посочено в последното допълнително споразумение №0292-0860/04.02.2015г. на Иванова. Приемането на условието да работи с намален норматив е извършено от Иванова, при липсата на друга алтернатива, с оглед заплахата от оставането й без работа. Наличието на писмени молби от Иванова и проведени разговори с касаторката да бъде назначена на пълен норматив, които не са уважавани с мотиви, че не достигат часове за всички, се опровергават от безспорните доказателства, ченякои от преподавателите са имали повече от нормативно определените часове, и единствено на Иванова не са осигурени нормативно предвидените такива.
Неоснователно е оплакването в касационната жалба, че в решението не е посочена коя форма от дискриминация е осъществена - пряка или непряка. Това оплакавне е обсъдено от АС Враца, който обосновано е приел, че от съдържанието на решението е видно, че е направен извод за пряка дискриминация по смисъла на чл.4, ал.2 ЗЗДискр. Този извод се потвърждава и от диспизитива на решението на КЗД за налагане на санкция, където изрично е посочено, че се касае за пряка дискриминация.
Касационната инстанция намира за правилно оспореното решение и в частта, с която АС Враца е приел законосъобразност на решението на КЗД, постановено на основание чл.78, ал.1 ЗЗДискр., тъй като наложената глоба е около минималния размер, предвиден в закона. Опореното решение е правилно и в частта, в която е прието за законосъобразно даденото указание на основание чл.47,т.4 от ЗЗДискр. и следва да се остави в сила в тази му част.
Предвид на изложеното, оспореното решение като обосновано, постановено при липса на съществени нарушения на съдопроизводствените правила и в съответствие с материалния закон, следва да бъде оставено в сила.
Съобразно изхода на спора пред настоящата инстанция и направеното искане от касационната ответница за присъждане на разноски по делото, касаторката следва да заплати в полза на ответницата 900 лева, представляващи адвокатско възнаграждение на пълномощника й. Адвокатското възнаграждение е изплатено в брой - видно от представения договор за правна помощ. Направеното възражение за прекомерност на разноските съдът намира за неоснователно, предвид фактическата и правна сложност на делото, големият обем доказателства, както и добросъвестното и активно процесуално поведение на пълномощника на ответницата. КЗД не е претендирала разноски, поради което такива не се присъждат в нейна полза.
Воден от горното и на основание чл. 221, ал.2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение, РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение №483/29.12.2016 година, постановено по адм. дело №585/2016 година на Административен съд Враца.
ОСЪЖДА Т.В - директор на ППМГ "А. И. Ц" град Враца да заплати на С.И от град [населено място] разноски по делото пред касационната инстанция в размер на 900 /деветстотин / лева.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.