Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на председателя на Патентното ведомство срещу Решение № 7602/01.12.2016 г. по адм. дело № 3943/2016 г. по описа на Административен съд София-град, с което е отменено негово решение от 21.03.2016 г. за отказ за вписване в Държавния регистър на марките на договор от 03.01.2014 г., сключен между О.С и „Макстел“ ООД и договор от 03.04.2014 г., сключен между „Макстел“ ООД и ORAX CORPORATION LIMITED, HONG KONG. Преписката е изпратена на председателя на Петненото ведомство на Р. Б за произнасяне в съответствие с указанията на съда.

В касационната жалба са изложени съображения за неправилност на обжалвания съдебен акт поради допуснати нарушения на материалния закон – касационно основание по чл. 209, т. 3, предл. 1 от АПК. Иска се отмяна на обжалваното съдебно решение и решаване на делото по същество с постановяване на решение за отхвърляне на жалбата.

Ответникът по касационната жалба – О.С, чрез процесуалния си представител адв.. Д изразява становище за нейната неоснователност. Моли обжалваното решение да бъде оставено в сила.

Ответникът по касационната жалба – “Макстел“ ООД, чрез процесуалния си представител адв.. Д изразява становище за нейната неоснователност. Моли обжалваното решение да бъде оставено в сила.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд преценява касационната жалба за процесуално допустима – подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 211 от АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна.

Предмет на оспорване пред административния съд е решение на председателя на Патентното ведомство за отказ за вписване в Държавния регистър на марките на следните лицензионни договори: договор от 03.01.2014 г., сключен между О.С и „Макстел“ ООД и договор от 03.04.2014 г., сключен между „Макстел“ ООД и ORAX CORPORATION LIMITED, HONG KONG.

Административният акт в частта му относно отказа за вписване на договор от 03.01.2014 г., сключен между О.С и „Макстел“ ООД, е обжалван от О.С, а в частта относно отказа за вписване на договор от 03.04.2014 г., сключен между „Макстел“ ООД и ORAX CORPORATION LIMITED, HONG KONG, е обжалван от „Макстел“ ООД ЕИК 130157325 със седалище гр. С..

За да отмени решението, съдът е приел, че производството по вписване на нормативно предвидени обстоятелства в Държавния регистър към Патентното ведомство е охранително-регистърно, като извън компетенциите на държавния орган остава преценката дали сключените лицензионни договори са валидни или не. Съдът е приел, че към момента на постановяване на отказа марката е била индивидуализирана в достатъчна степен, за да може административният орган да свърже представените му лицензионни договори с регистрираната марка № 91597. С оглед изложеното административният съд е приел, че оспореният административен акт следва да бъде отменен и преписката да бъде изпратена на органа за постановяване на нов акт в съответствие с указанията по тълкуването и прилагането на закона. Решението е валидно, допустимо и правилно.

Правният извод на първоинстанционния съд е в съответствие с материалноправната разпоредба на чл. 22, ал. 5 от ЗМГО (ЗАКОН ЗЗД МАРКИТЕ И ГЕОГРАФСКИТЕ ОЗНАЧЕНИЯ) (ЗМГО). Разпоредбите на чл. 22, ал. 5 от ЗМГО и чл. 590 от ТЗ (ТЪРГОВСКИ ЗАКОН) (ТЗ) предвиждат задължително вписване на лицензионния договор в регистъра на Патентното ведомство. Това вписване има декларативно действие, тъй като не обуславя възникването на дадено обстоятелство, а само го оповестява.

Към момента на сключване на договорите марката не е била регистрирана, но е идентифицирана с рег. № на заявката, а към момента на постановяване процесния отказ регистрацията е била вече извършена. По делото безспорно е установено, че и по двата договора лицензията е неизключителна, като страните са договорили и право на отдаване на сублицензии на трети лица. Към момента на процесния отказ марката е била регистрирана и административният орган изрично е посочил нейния регистров номер в административния акт. Следователно за административния орган марката е била индивидуализирана в достатъчна степен. Относно констатацията на административния орган, че сключените договори противоречат на чл. 596, ал. 1 от ТЗ, според който само получателят на изключителна лицензия може да предоставя сублицензии, съдът правилно е посочил, че евентуален спор относно действителността на договорите не е от компетентността на административния орган.

По направеното искане от страна на лицензодателя до административния орган да впише лицензионния договор, правомощията на административния орган се заключават единствено в проверка дали искането е направено от оправомощено лице и дали е налице подлежащо на вписване обстоятелство. Административният съд правилно е отбелязал, че няма законова пречка при възникване на спор и след разрешаването му по съдебен ред да бъде поискано от заинтересованата страна вписване пред Патентното ведомство, което е съответно на правните последици на съдебното решение (в този смисъл Решение № 984 от 29.01.2016 г. по адм. дело № 2601/2015 г. на ВАС, VII отд.).

По изложените съображения съдът е постановил обжалваното решение при правилно установена фактическа обстановка и правилно приложение на закона. Решението не страда от релевираните с касационната жалба пороци и следва да бъде оставено в сила.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 предл. 1 от АПК, Върховният административен съд, седмо отделение, РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 7602/01.12.2016 г. по адм. д. № 3943/2016 г. по описа на Административен съд София-град. Решението е окончателно.