Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс.
Образувано е по касационна жалба на директора на Столична дирекция на вътрешните работи против решение № 8031 от 15.12.2016 г. по адм. дело № 10351/2016 г. на Административен съд – София-град. В нея са развити доводи за неправилност на съдебния акт и се иска отмяната му.
Ответникът по касационната жалба – В.А, чрез процесуалния си представител, изразява становище, че обжалваното решение е правилно и не са налице сочените в касационната жалба основания за отмяната му.
Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба.
Върховният административен съд, състав на пето отделение, намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в законния срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:
С обжалваното решение Административен съд – София-град е отменил заповед № 513з-6747/12.09.2016 г. на директора на СДВР, с която на основание чл. 204, т. 3 от ЗМВР (ЗАКОН ЗЗД МИНИСТЕРСТВОТО НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ) и чл. 194, ал. 2 ЗМВР (неизпълнение на служебни задължения) във вр. чл. 200, ал. 1, т. 12 ЗМВР (нарушаване на етичните правила за поведение на държавните служители в МВР), на В.А – старши полицай в група „Охрана на обществения ред“ в сектор „Охранителна полиция“ към 03 Районно управление при СДВР е наложено дисциплинарно наказание „порицание“ за срок от една година, считано от датата на връчване на заповедта.
Съдът е установил точно фактическите обстоятелства по делото и въз основа на коректен и пълен анализ на доказателствения материал е извел правно издържан извод за издаване на оспорената заповед при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и материалния закон.
Обжалваното решение е постановено при следните фактически установявания:
Жалбоподателят В.А е назначен на длъжност старши полицай в група „Охрана на обществения ред“ в сектор „Охранителна полиция“ към 03 Районно управление при СДВР.
С докладна записка рег. № 227р-508/13.01.2016 г., началникът на група „Охрана на обществения ред“ е уведомил заместник-началник на 03 РУ при СДВР за изнесени публикации в социалната мрежа „Фейсбук“ и в електронната медия „Афера бг“. В докладната записка е посочено, че при извършена съвместна проверка на компютърна конфигурация в група „ЕКД“ при 03 РУ на СДВР, свързана с интернет мрежата, е направена проверка на изнесените публикации от мл. инспектор В.А в личния му профил в социалната мрежа и в сайта „Афера бг“. При проверката е констатирано, че в личния фейсбук профил „V. Aleksiev“ на 10.12.2015 г. е публикувано искане рег. № 513р-41049/03.12.2015 г. до директора на СДВР от В.А, на 11.01.2016 г. са публикувани искането до директора на СДВР и докладна записка до заместник-началника на 03 РУ на СДВР. Публикациите са свалени на хартиен носител и са приложени към справката и съответно – по дисциплинарната преписка.
Върху докладната записка е поставена резолюция от 20.01.2016 г. на началника на 03 РУ на СДВР и предвид обстоятелствата, че случаят е станал обществено достояние, на основание чл. 205, ал. 2 ЗМВР, с негова заповед № 227з-30/25.01.2016 г. е наредена проверка и назначена комисия, в посочения състав.
В хода на проверката, с покана рег. № 227р-1500/29.01.2016 г. комисията е поканила жалбоподателя, на основание чл. 206, ал. 1 ЗМВР да отговори на поставените в същата въпроси, в посочения срок.
Със сведение рег. № 227р-1586/02.02.2016 г., адресирано до началника на 03 РУ на СДВР, чрез председателя на комисията, В.А е изложил позицията си по поставените въпроси. На сведението е поставена резолюция от 02.02.2016 г. „запознат“ от началника на 03 РУ на МВР и резолюция от същата дата на председателя на комисията.
Проверката е приключила със справка рег. № 224р-2788/19.02.2016 година. В справката са посочени и обсъдени събраните данни в хода на проверката – писмени документи и сведения от служители на МВР по повод публикациите в електронните сайтове, като в заключение е прието, че публикуваните материали следва да се считат за служебни документи в МВР по см. на Допълнителните разпоредби от Инструкция № Iз – 223/13.02.2009 г. за организацията на деловодната дейност и защита на класифицираната информация при работата с документи в МВР, т. к. съдържат конкретна служебна информация, която е използвана от Алексиев с користна цел, като същата е разгласена пред други лица, извън предвидения от закона ред. Комисията не е кредитирала дадените обяснения от служителя в хода на проверката, според които не е публикувал материали в личния си профил във „Фейсбук“, профилът във „Фейсбук“ не е неговият, респ. личният му профил е бил обект на хакерска атака, както и не е предоставял документи на електронния сайт „Афера бг“. В заключение, комисията е приела, че служителят чрез действията си по огласяване на служебни документи в общественото пространство е нарушил служебната дисциплина по смисъла на чл. 194, ал. 2, т. 1 и 4 ЗМВР с оглед забраната по чл. 22, ал. 2 ЗМВР – „забранява се предоставянето на информация на държавни органи, организации, юридически лица и граждани от служители на МВР извън посочения от закона ред“. Поради това, предложила за извършеното дисциплинарно нарушение на служителя, за което, съгласно чл. 200, ал. 1, т. 12 ЗМВР, се следва дисциплинарно наказание „порицание“, но т. к. същият е в срок на изтърпяване на предходно дисциплинарно наказание „порицание“, да се наложи дисциплинарно наказание „забрана за повишаване в длъжност за срок от една до три години“.
В справката е предложено също да бъде запознат началникът на 03 РУ – СДВР и преписката, ведно със събраните материали от проверката и настоящата справка да бъдат изпратени на вниманието на директора на СДВР за отношение.
Началникът на 03 РУ на СДВР е поставил на справката резолюция „запознат“, без да е отбелязана дата на същата.
Служителят се е запознал със справката на 16.05.2016 г. и е посочил, че ще даде допълнителни обяснения и възражения.
С възражение рег. № 513р-18913/17.05.2016 г., адресирано до директора на СДВР, служителят е изразил несъгласие с констатациите и изводите в справка рег. № 224р-2788/19.02.2016 година. Възражението съдържа подробно и конкретно изложение на обстоятелствата, предмет на проверката и писмените документи, съставени при провеждането й.
На възражението е поставена резолюция до „г-жа Йовчева, за становище“ (не е спорно между страните, че г-жа Йовчева е началник отдел „Човешки ресурси“) от 19.05.2016 г., както и резолюция „Приемам възражението като обяснение.“, с дата 31.05.2016 г., и двете с подпис, за който страните по делото не спорят, че е на директора на СДВР.
На справка рег. № 224р-2788/19.02.2016 г. е поставена резолюция „Да!“ от 07.09.2016 г., с подпис на директора на СДВР.
На 12.09.2016 г. е издадена оспорената заповед рег. № 513з-6747/12.09.2016 г., с която директорът на СДВР е наложил дисциплинарно наказание „порицание“ на жалбоподателя Алексиев. В заповедта са възприети и инкорпорирани изцяло фактите и правните изводи относно дисциплинарната отговорност на служителя, отразени в справка рег. № 224р-2788/19.02.2016 година.
При тези фактически обстоятелствата, съдът обосновано е приел, че заповедта е издадена извън двумесечния срок по чл. 195, ал. 1 ЗМВР. Изводите на съда по тълкуването и прилагането на правилата по чл. 195 и чл. 196 ЗМВР в контекста на доказателствения материал по делото са правно издържани и се споделят от касационната инстанция. Правилно съдът е отбелязал, че дисциплинарно наказващият орган не е представил доказателства, които позволяват да се установи достоверната дата, на която дисциплинарната преписка е постъпила при директора на СДВР. По делото не са приобщени доказателства кога справка рег. № № 224р-2788/19.02.2016 г. е изпратена и представена на директора на СДВР. Поставената резолюция на същата от 07.09.2016 г., преценена в съвкупност с останалите данни по делото, правилно не е кредитирана от съда като начална дата по смисъла на чл. 196, ал. 2 ЗМВР. На първо място, не е установена точната дата на запознаване на началника на 03 РУ на СДВР със справка рег. № № 224р-2788/19.02.2016 г., на следващо – не са представени писмени доказателства към кой момент е разпоредено и от кого и съответно – кога справката е изпратена на директора на СДВР и в кой момент е постъпила при същия, в качеството му на дисциплинарно наказващ орган. В оспорената заповед също не се съдържат данни в тази връзка, както правилно е отбелязал съдът – посочено е само, че е получена такава. В чл. 196, ал. 2 ЗМВР изрично е посочено, че дисциплинарното нарушение е установено, когато материалите от дисциплинарното производство постъпят при компетентния дисциплинарно наказващ орган. При коректно разпределена от съда доказателствена тежест между страните, в тежест на административния орган е било да докаже позитивния факт – момента на предоставяне преписката на компетентния орган, съобразно вътрешните правила за документооборота в министерството. Такива доказателства не са представени и в подкрепа на касационните доводи за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и материалния закон от решаващия съд в тази насока, каквато възможност предоставя разпоредбата на чл. 219, ал. 1 АПК. При липсата на надлежни доказателства, които позволяват да се направи извод за точния момент на представяне на справка рег. № № 224р-2788/19.02.2016 г. на директора на СДВР, съдът правилно не е възприел поставената от самия дисциплинарно наказващ орган дата на запознаване върху справката. Правилно съдът е изтъкнал, че останалите доказателства по делото индицират за представяне на материалите по дисциплинарната преписка в момент, далеч предхождащ датата на поставената резолюция – напр. възражението на жалбоподателя, което е по повод и в същото е цитирана справка рег. № 224р-2788/19.02.2016 година. Възражението е прието като писмено обяснение по см. на чл. 206, ал. 1 ЗМВР от дисциплинарно наказващият орган още на 31.05.2016 г. и е изискано становище по изложението в същото. Ето защо, съдът е извел обоснован извод за неспазване на двумесечния срок по чл. 195, ал. 1 ЗМВР при издаване на оспорената заповед. Възприемането на обратната теза, развита от касационния жалбоподател, означава в обсъждания случай да се кредитира датата, поставена по субективна преценка и в полза на органа, без същата да е обвързана и синхронизирана с обективни факти за нейната достоверност. Този подход е в противоречие с целта, заложена в чл. 195, ал. 1 ЗМВР и следващите правила за приложението му в чл. 195, ал. 2 - 4 и чл. 196 ЗМВР - от една страна - за срочност, бързина и предвидимост при реализиране на дисциплинарната отговорност на служителите и от друга – предоставяне на обективна възможност на органа да изпълни процедурата при изяснени факти и обстоятелства за разследваното дисциплинарно нарушение. Последното не означава, че дисциплинарно наказващият орган разполага с правото на субективна преценка да определи в кой момент ще започне да тече двумесечният срок по чл. 195, ал. 1 ЗМВР. Ето защо, в обсъждания казус не е доказано, че тези условия са спазени, поради което релевираните възражения от касатора за неправилно интерпретиране на доказателствения материал и неправилно прилагане на закона от съда при решаване на спора за спазването на краткия срок по чл. 195, ал. 1 ЗМВР са неоснователни.
Доколкото съдът в обжалваното решение е обсъдил и материалната законосъобразност на оспорената заповед, касационната инстанция следва да произнесе и по инвокираните доводи в касационната жалба в тази насока.
Решаващият съд правилно е посочил, че дисциплинарните простъпки, вменени на жалбоподателя не са доказани. Не е установено категорично, че действително материалите са публикувани в личния профил на жалбоподателя, доколкото не е отговорено убедително – с необходимите процесуални способи и средства, на конкретните му възраженията в тази връзка. Приложението на публикациите на хартиен носител и събирането на писмени сведения от други служители за достъпа на жалбоподателя до тези документи, при това на част от които той е автор, не е достатъчно да се изведе категоричен извод, относно извършеното нарушение. Предоставянето на материали на електронния сайт „Афера бг“ от служителя почива изцяло на предположения, както вярно е приел решаващият съд. При това положение, съдът обосновано и с оглед фактическите установявания по делото е достигнал до извод и за материална незаконосъобразност на оспорената заповед, без да обсъжда в конкретика покрива ли вмененото поведение на жалбоподателя съставите на визираните в акта дисциплинарни нарушения.
Предвид изложеното, обжалваното решение е правилно, не са налице касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК за отмяната му, поради което следва да се остави в сила.
С оглед изхода на спора, Столична дирекция на вътрешните работи следва да заплати на касационния жалбоподател направените деловодни разноски пред касационната инстанция в размер на 800лв., съгласно представения списък и договор за правна защита и съдействие. Направеното възражение от процесуалния представител на касационния жалбоподател за прекомерност на адвокатското възнаграждение не съдържа конкретни основания, а обстоятелството, че адвокатското възнаграждение не е в минималния предвиден в закона размер не обуславя само по себе си извод за прекомерност, поради което е неоснователно.
Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, пето отделение, РЕШИ :
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 8031 от 15.12.2016 г. по адм. дело № 10351/2016 г. на Административен съд – София-град.
ОСЪЖДА Столична дирекция на вътрешните работи да заплати на В.А сумата 800лв., разноски пред касационната инстанция.
Решението не подлежи на обжалване.