Върховният административен съд на Р. Б. - Трето отделение, в съдебно заседание на единадесети октомври в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:И. Р. ЧЛЕНОВЕ:Т. К. . при секретар И. К. и с участието на прокурора М. Т. докладваното от председателяИ. Р. по адм. дело № 5531/2021

Производството е по реда на чл. 208 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ).

Образувано е по касационната жалба на „Бестдей“ ЕООД, гр. София, чрез процесуален представител, против решение № 64/22.02.2021 г., постановено по адм. д. № 752/2020 г. по описа на Административен съд - С. З. (АС - С. З. . Излага доводи за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила – касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди, че са налице всички предпоставки, за да се присъди исканото обезщетение. Претендира разноски за двете инстанции.

Постъпила е и частна жалба от „Бестдей“ ЕООД, гр. София, чрез процесуален представител, срещу протоколно определение на АС - С. З. от 16.02.2021 г. по адм. д. № 752/2020 г., с което е прекратено частично производството по делото.

Ответната страна - Комисия за защита на потребителите, чрез процесуален представител, счита касационната и частна жалби за неоснователни. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната и частна жалби.

Върховният административен съд, като взе предвид становищата на страните и провери решението при спазване разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема, че касационната жалба е подадена в срок от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Неоснователна е и частната жалба.

Производството е образувано по искова молба на Бестдей“ ЕООД срещу Комисията за защита на потребителите, с която се претендират имуществени вреди в размер на 300 лв., заплатени за процесуално представителство по АНД № 1315/2019 г. по описа на Районен съд – С. З. и обезщетение за имуществени вреди в размер на 300 лв. заплатени за процесуално представителство по КАНД № 108/2020 г. по описа на АС - С. З. По втория иск производството е било прекратено, като АС - С. З. е изложил съображения, че производството пред касационната инстанция е образувано след изменението на чл. 63 от ЗАНН /ДВ бр. 94/29.11.2019 г./.

С обжалваното решение АС - С. З. е отхвърлил първия предявен иск. Приел е, че от доказателствата по делото не може да бъде направен обоснован извод, че ищецът е извършил разход за заплащане на възнаграждение на адвокат. В кориците на приложеното АНД № 1315/2019 г. по описа на Районен съд – С. З. не се съдържа договор за правна помощ, липсва елемент от фактическия състав на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, а именно причинна връзка между административния акт и вредата.

Решението е правилно. Съдът, след задълбочено изясняване на фактите по делото, е изложил обосновани изводи, които се споделят от касационната инстанция.

Установено е по делото, че на дружеството са наложени три отделни имуществени санкции за извършени нарушения на Закона за защита на потребителите, като с решение № 682/16.12.2019 г. по АНД № 1315/2019 г. Районен съд – С. З. е отменил наложената имуществената санкция в размер на 500 лв. за извършено нарушение на чл. 64, т.1, т. 2 и т. 3 от Закона за защита на потребителите. Решението на районния съд в отменителната част не е обжалвано и е влязло в сила. С цитираното решение Районен съд – С. З. е потвърдил НП № К-0047915/20.03.2019 г на Директор РД — Пловдив при Комисия за защита на потребителите, в частта за наложените на дружеството имуществени санкции от по 500 лв. за извършени нарушения на чл. 63 т.1 и т.2 и чл. 6 т.4 от Закона за защита на потребителите. Решението на Pайонен съд - С. З. в тази му част е обжалвано и е потвърдено с решение № 156/30.06.2020 г. постановено по КАНД № 108/2020 г. по описа на АС - С. З.

Обосновано съдът е приел, че на възмездяване подлежат реално направените разходи за процесуално представителство до приключване на съдебното заседание, при което делото е обявено за решаване. От представеното по делото на районния съд пълномощно не е видно уговорено и заплатено адвокатско възнаграждение по делото. Липсва и приложен договор за правна помощ. Едва в производството по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ е представено единствено извлечение от разплащателна сметка, от която е видно, че са превеждани суми от по 300 лв. на 03.07.2019 г. по АНД 1315/2019 г. и на 05.02.2020 г. срещу решение по АНД №1315/2019 г. Освен това, не е извършено реално процесуално представителство, извън депозираната молба, с която не се възразява да се даде ход на делото. В съдебното заседание дружеството не е било представлявано от адвокат.

Предвид изложеното касационната инстанция намира, че обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила.

Правилно е и обжалваното определение. Към датата на образуване на КАНД № 109/2020 г. по описа на АС - С. З. вече е била в сила новата разпоредба на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН /ДВ, бр. 94 от 2019 г. в сила от 03.12.2019 г./, съгласно която в съдебните производства по обжалване на наказателно постановление страните имат право на присъждане на разноски по реда на АПК. Отговорността за разноски произтича от неоснователно предизвикан правен спор и може да се осъществи само по висящия процес, след като процесуалната възможност за това е изрично предвидена, както е в случая. Изключение от това правило бе въведено по тълкувателен път от Върховния административен съд, предвид доскорошната липса на процесуален ред за присъждане на разноските в съдебното производство по ЗАНН и с цел да се даде възможност за защита на имуществения интерес на гражданите да бъдат възмездени за понесените от тях разноски по повод отмяната на незаконосъобразни наказателни постановления

Изменението на ЗАНН не въвежда друг ред за присъждане на обезщетение за вреди по смисъла на чл. 8, ал. 3 от ЗОДОВ, а е изрично предвидена законова възможност разноските да се претендират в производството, в което са сторени. След изменението на ЗАНН е налице ефективно правно средство за защита на имуществения интерес на жалбоподателя, поради което приложението на исковия ред за защита вече не е необходимо, съответно отпада нуждата от прилагане на Тълкувателно решение № 1 по т. д. № 2/2016 г. на Върховния административен съд. Неизползването на нововъведеното правно средство поради процесуално бездействие на дружеството не прави иска с правно основание чл. 1 от ЗОДОВ допустим.

С оглед изложеното и като краен извод частната жалба се явява неоснователна, а атакуваното с нея определение като правилно следва да бъде оставено в сила.

При този изход на делото, искането на касатора за присъждане на разноски по делото е неоснователно.

Искането на ответника по делото за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е основателно. С оглед изхода на делото на ответника следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева.

Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 64/22.02.2021 г., постановено по адм. д. № 752/2020 г. по описа на Административен съд - С. З.

ОСТАВЯ В СИЛА протоколно определение от 16.02.2021 г., постановено по адм. д. № 752/2020 г. по описа на Административен съд - С. З.

ОСЪЖДА „Бестдей“ ЕООД, ЕИК[ЕИК], гр. София, район „Витоша“, ж. к. „Манастирски ливади – Запад“, бул. „България“ № 98, офис 7В, ДА ЗАПЛАТИ на Комисия за защита на потребителите сума в размер на 100 (сто) лева юрисконсултско възнаграждение.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/ Иван Раденков

секретар: ЧЛЕНОВЕ:/п/ Т. К. п/ Юлиян Киров