Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс.

Образувано е по касационна жалба на В.М против решение № 1401 от 01.08.2017 г. по адм. дело № 380/2017 г. на Административен съд - Пловдив. В нея са развити доводи за неправилност на съдебния акт поради постановяването му при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, неправилно приложение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК за отмяната му.

Ответникът по касационната жалба - изпълнителният директор на Национална агенция по приходите, не изразява становище по същата.

Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на пето отделение, намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в законния срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения:

С обжалваното решение Административен съд - Пловдив е отхвърлил жалбата на В.М против заповед № ЗЦУ - 1324 от 26.10.2016 г. на изпълнителния директор на НАП, с която за нарушение на чл. 89, ал. 2, т. 1 и 5 от ЗДСл (ЗАКОН ЗЗД ДЪРЖАВНИЯ СЛУЖИТЕЛ)я му е наложено дисциплинарно наказание "уволнение", на основание чл. 92 и чл. 90, ал. 1, т. 5 ЗДСл и против заповед № 1869 от 01.11.2016 г. на изпълнителния директор на НАП, с която е прекратено служебното правоотношение по чл. 107, ал. 1, т. 3 ЗДСл и е оставена без разглеждане жалбата в частта по искането за присъждане на обезщетение за държания служител за времето на оставане без работа.

За да постанови този резултат, съдът е установил следните фактически обстоятелства:

В.М е заемал длъжността "инспектор по приходите" в отдел "Проверки", дирекция "Контрол" в ТД на НАП - Пловдив, с работно място офис /дирекция за обслужване - Пазарджик.

Срещу жалбоподателя В.М е инициирана проверка във връзка с получено в ЦУ на НАП писмо от директора на ТД на НАП Пловдив...