Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административно-процесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на К.Б от [населено място], действащ чрез процесуалния си представител адв.. Р, срещу решение № 1255/27.02.2017 г., постановено по административно дело № 12452/2016 г. на Административен съд – София-град.

По съображения за неправилност на решението, относими към касационните основания по чл. 209, т. 3, предл. 1, 2 и 3 от АПК - нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, касаторът претендира отмяна на оспорения съдебен акт, отмяна на заповед № Д-038/18.11.2014 г. на председателя на Държавна агенция за метрологичен и технически надзор, и присъждане на направените по делото разноски.

Ответникът по касация - председателят на Държавна агенция за метрологичен и технически надзор (ДАМТН), действащ чрез процесуалния си представител адв.. К, оспорва касационната жалба и поддържа становище за нейната неоснователност, като се претендират направените съдебни разноски.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на обжалваното с нея решение.

Върховният административен съд, шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт.

Разгледана по същество, касационната жалба е основателна.

Производството по делото е образувано по жалба на К.Б от [населено място] против заповед № Д-038/18.11.2014 г. на председателя на ДАМТН, с която на К.Б е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ и е прекратено служебното му правоотношение. Установено е по делото, че К.Б е изпълнявал длъжността „началник сектор Югозападен район“ в РО „ИДТН З. Б“, ГД „ИДТН“ в ДАМТН. С решение № 4622/30.06.2015 г., постановено по административно дело № 84/2015 г., Административен съд – София-град е отменил заповед № Д-038/18.11.2014 г. на председателя на ДАМТН, с която на К.Б е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ и е прекратено служебното му правоотношение. Така постановеното решение на Административен съд – София-град е обжалвано от председателя на ДАМТН, като с решение № 11753/03.11.2016 г., постановено по административно дело № 9236/2015 г., Върховният административен съд, пето отделение го е отменил и е върнал делото на друг състав от същия съд за ново произнасяне със следните указания: да се извърши проверка за законосъобразността на оспорения административен акт по посочените в чл. 146, т. 4 и т. 5 от АПК основания, тъй като неправилно първоинстанционният съд е приел, че не следва да разгледа спора по същество, като е отменил заповедта на основание чл. 93, ал. 2 от ЗДСл (Закон за държавния служител).

С обжалваното по настоящото дело решение № 1255/27.02.2017 г., постановено по административно дело № 12452/2016 г., Административен съд – София-град е отхвърлил жалбата на К.Б срещу заповед № Д-038/18.11.2014 г. на председателя на ДАМТН, с която му е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ от длъжността „Началник сектор Югозападен район“ РО „ИДТН З. Б“, ГД „ИДТН“ в ДАМТН, и го е осъдил да заплати на ДАМТН сумата в размер на 800 (осемстотин) лева разноски за съдебното производство.

От фактическа страна по делото се установява следното:

Със заповед № А-273/23.07.2014 г. председателят на ДАМТН е разпоредил на Дисциплинарния съвет (ДС) да образува дисциплинарно производство срещу К.Б, като ДС е заседавал на 06.08.2014 г. и на 12.09.2014 г. С. П № 2/12.09.2014 г. (л. 362) ДС е взел решение, с което е приел наличие на дисциплинарни нарушения от страна на Башов, изразяващи се във виновно неизпълнение на служебните му задължения по чл. 21, ал. 1 и ал. 2 от ЗДСл, както и Наредба за командировките в страната и т. 5.3, т. 5.6, т. 5.22, т. 7.1, тире 4,5,6, т. 7.2, тире 2,3,4,5 от длъжностната му характеристика и чл. 89, ал. 2, т. 1 от ЗДСл, както и взето решение за временното отстраняване на същия от работа на основание чл. 100, ал. 1, т. 2 от ЗДСл.

Според административнонаказващия орган извършените нарушения са следните: 1. На 14.11.2013 г. е извършена ежегодна планова проверка на „АНГЕЛКОВ“ ЕООД от К.Б и С.Д - главен инспектор, като не са констатирани нарушения по ЗТИП (ЗАКОН ЗЗД ТЕ. И. К ПРОДУКТИТЕ) (ЗТИП); при проверка на 13.05.2014 г. на същото дружество е съставен протокол, при който са констатирани нарушения на закона и наредбата, налични към момента на предходната проверка от 14.11.2013 г.; изготвен е доклад № 461240/24.07.2014 г. за констатираните нарушения в двата протокола, в резултат на което е направен изводът, че Башов не е проверил притежателя на лицензията „АНГЕЛКОВ“ ЕООД, дали отговаря на изискванията на чл. 3, ал. 1, т. 4 и чл. 3а, ал. 1 от НУРИЛОТНСПОРВРС във връзка с чл. 34а, ал. 2, т. 3 от ЗТИП, както и не е предприел действия за предписване на мерки за отстраняване на нарушенията или отнемане на лицензията по чл. 21, ал. 4 от Наредбата. Допуснатото бездействие от Башов е квалифицирано от административнонаказващия орган като нарушение на т. 7.1 - 4 от длъжностна му характеристика.; 2. Второто деяние, което е описано в заповедта за уволнение е, че на 14.12.2013 г. Джермански и Йовкин - инспектори в звеното, са извършили ежегодна планова проверка на ЕТ „ПИКИ-И. ПЕТРОВ“ за спазване изискванията на лицензии № 179 и № 425. При проверката е съставен протокол с констатации за нарушения и са дадени предписания. При последваща проверка на 14.05.2014 г. при търговеца са установени и други нарушения, поради което е прието, че Башов, в качеството му на началник отдел, е допуснал инспекторите да бездействат и да не констатират и описаните други нарушения. Нарушението е квалифицирано като неупражняване контрол по т. 5.9 от длъжностната характеристика на държавния служител. Посочено е и неизпълнение на задължението по чл. 21, ал. 4 от НУРИЛОТНСПОРВРС да представи протокола на главния директор на ГД „ИДТН", който да направи мотивирано предложение за отнемане на лицензията.; 3. На трето място е установено, че на 12.07.2013 г. Джермански и Башов са извършили проверка на „Г. С. З“ ЕООД, като е съставен протокол от същата дата, в който има вписани нарушения и предписания по чл. 36, ал. 3, т. 1 от ЗТИП. При последваща проверка от 21.05.2014 г. са констатирани и други нарушения, относими към предходната проверка, поради което е направен извода, че отново Башов е бездействал - и като не е отразил и другите нарушения, носи отговорност за верността на резултатите при проверката от 12.07.2013 г. в съответствие с т. 7.1 - 4 от длъжностната му характеристика.; 4. Четвъртото нарушение е, че на 21.06.2013 г. инспектор Ершов е извършил проверка на „МАГ“ ООД, при която е направил периодичен преглед на повдигателни съоръжения с недоказани технически изправни приспособления, поради което проверката от инспектора Ершов не съответства на чл. 108 от Наредба за безопасната експлоатация и техническия надзор на повдигателните съоръжения. Това деяние е квалифицирано като неупражняване на контрол съгласно т. 5.9 от длъжностната характеристика.; 5. За петото деяние е прието, че от доклад № 21-09-19-21-01 от 23.07.2014 г. на Минкова и Илиева се установява, че системно в периода 2013 - 2014 г. Башов е допуснал редица финансови нарушения при издаване и отчитане на командировъчните заповеди, представляващо бездействие, изразяващо се в неупражняване на ефективен и целесъобразен финансов контрол по т. 5.26 и т. 7.1 - 8 от длъжностната му характеристика.

ДС е приел за установени посочените нарушения и е предложил на Башов да бъде наложено най-тежкото дисциплинарно наказание „уволнение“ по чл. 90, ал. 1, т. 5 от ЗДСл с решението си от 12.09.2014 г. На 06.11.2014 г. дисциплинарнонаказващият орган е изпратил покана до Башов да даде писмени обяснения по посочени в поканата въпроси, касаещи дисциплинарните нарушения, както и да се яви за изслушване на 10.11.2014 г. в 10.00 ч. в кабинета на председателя на ДАМТН. Поканата е приета лично от Башов на 06.11.2014 г., като същият е депозирал писмени обяснения на 10.11.2014 г. по куриер. Видно от протокол от 10.11.2014 г., държавният служител не се е явил на посочената дата и час за изслушване от дисциплинарнонаказващия орган (ДНО), като според записа в протокола, не е посочил причини за това. Установено е също така, че за времето от 11.06.2014 г. до 05.11.2014 г. Башов е бил в отпуск по болест.

С процесното решение Административен съд – София-град подробно е обсъдил четири от петте, посочени в заповедта на председателя на ДАМТН нарушения, съобразно мотивите на решение № 11753/03.11.2016 г. по административно дело № 9236/2015 г. на ВАС, тъй като най–ранното нарушение от заповедта е извършено на 21.06.2013 г. и за него е изтекъл едногодишния срок по чл. 94, ал. 1 от ЗДСл, които нарушения са вменени на К.Б като виновно извършени от него при изпълняване на служебните задължения. За първото нарушение - от фактическа страна деяние, осъществено чрез бездействие, е прието за установено. То е квалифицирано от ДНО като нарушение на служебните задължения по т. 7.1-4 от длъжностната характеристика на Башов, утвърдена на 30.07.2012 г. Длъжностната характеристика е приложена в административната преписка и е приета по делото като писмено доказателство (л. 130 - л. 134 от делото). В нея жалбоподателят е удостоверил с подписа си, че е запознат и, че му е връчен препис от нея на 01.08.2012 г. Установеното представлява неизпълнение на служебните задължения на жалбоподателя по т. 7.1, 7.2, в съответствие с които той отговаря за верността на резултатите от извършваните от него или под негово ръководство надзорни дейности и експертизи /…/, за правилното прилагане от него на нормативните актове /…/, и е длъжен да ръководи и контролира осъществяването на административните процедури в строго съответствие с нормативните актове и системата за управление на качеството. За второто нарушение първоинстанционният съд е посочил, че дори и за част от нарушенията да липсват убедителни доказателства, че са били осъществени към момента на предходната проверка, то безспорно е, че за дадените с протокола от 30.07.2013 г. от тази проверка предписания, не са предприети действия след изтичането на определения 10-дневен срок за установяване на изпълнението им. Неотразяването в протокола от 30.07.2013 г. на действия по проверка за обхвата на издадените лицензии на ЕT „ПИКИ-И. ПЕТРОВ“, на персонала по чл. 34а. ал. 2. т. 3 от ЗТИП във връзка с чл. 3а, ал. 1 от НУРИЛОТНСПОРВРС, според съда означава, че такава проверка не е била извършена, така, както е прието и в производството по издаването на оспорената заповед. Тези факти сочат на бездействие - неупражняване на контрол и ръководство по отношение правилното прилагане на ЗТИП и наредбите към него в съответствие със задълженията на жалбоподателя по т. 7.1, 7.2, 7.3 от длъжностната му характеристика, които са сред посочените като нарушени, и неупражняване на контрол съгласно т. 5.9 от същата за качеството и правилното прилагане на нормативните актове на извършената от подчинените на жалбоподателя служители Джермански и Йовкин. Поради това съдът е приел, че и второто нарушение е осъществено. За третото нарушение АССГ също е приел, че е установено като осъществено чрез бездействие, изразяващо се в неприлагането на норми при извършената от Башов надзорна дейност на 12.07.2013 г., като жалбоподателят не е отразил наличието на нарушенията, които са част от констатираните от комисията при последващата проверка, и които са били осъществени и към момента на извършената проверка на 12.07.2013 г., за което Башов носи отговорност в съответствие с т. 7.1-4 от длъжностната му характеристика. За четвъртото нарушение, касаещо пряко задължение на жалбоподателя, разписано в т. 5.26 от длъжностната му характеристика, да контролира спазването на трудовата, технологичната и финансовата дисциплина от служителите на отдела, съдът също е приел, че е доказано. Сред задълженията, разписани в т. 7.1 от длъжностната характеристика, е и това да контролира и да отговаря за ефективното, икономичното и целесъобразно разходване на консумативите и финансовите средства и ползването на дълготрайните материални активи от служителите на отдела. Така описаните служебни задължения, предвид установеното от фактическа страна, правилно са били приети от ДНО за нарушени.

В заключение съдът е приел наличието на установени нарушения /вкл. и това, посочено в т. 4 от заповедта, касаещо проверка от 21.06.2013 г., което съдът е изключил, поради издаването на заповедта след изтичането на едногодишния срок по чл. 94, ал. 1 от ЗДСл /ДНО обусловил извод за формално и фиктивно извършване на проверки по отношение спазването изискванията на ЗТИП и наредбите към него, вкл. и при проверка на съоръжения с повишена опасност (СПО) в болнични и специални заведения, хотели и административни сгради, което е създало условия за нарушаване безопасната експлоатация на СПО, риск от възникване на кризисни ситуации, или такива с необратими последици за населението, в това число и застрашаване живота и здравето на ползвателите на СПО. Допуснато е осъществяване на надзорна дейност на СПО от лица, нарушители на нормативната уредба в тази област. Налице е непрозрачност по отношение на провежданата от Башов като началник сектор Югозападен район РО “ИДТН З. Б“, ГД „ИДТН“ в ДАМТН дейност и дейността на служителите на сектора, и нецелесъобразно и незаконосъобразно изразходване на финансовите средства. Съдът е мотивирал извод за виновно нарушаване на служебните задължения, което е допринесло за неправилното и некачествено функциониране на ДАМТН като надзорен орган и накърняване на доброто име на агенцията, и следователно тежестта на извършените нарушения е изключително висока. Допълнително е посочено, че доказаните по делото нарушения, които са описани и в заповедта, несъмнено установяват проявление на поведение на служителя, което е квалифицирано в хипотезата на чл. 89, ал. 2, т. 1 от ЗДСл - неизпълнение на служебни задължения.

При така установените факти по делото съдът е обосновал правен извод за виновно извършване на противоправни деяния от страна на Башов за четири от петте посочени в заповедта нарушения, които обуславят законосъобразно налагане на най-тежкото дисциплинарно наказание „уволнение“ съгласно чл. 90, ал. 1, т. 5 от ЗДСл.

Настоящият съдебен състав намира проверяваното съдебно решение за валидно и допустимо. То е постановено по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран и компетентен съд в рамките на правомощията му. Въпреки това касационната жалба е основателна, защото атакуваният с нея съдебен акт е неправилен, тъй като страда от пороци, обуславящи наличието на касационните отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3, предл. 1, 2 и 3 от АПК.

Подложеният на касация съдебен акт е постановен при допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила, имащо за последица необоснованост на фактическите и правни изводи.

С така постановеното решение първоинстанционният съд не се е произнесъл дали оспореният административен акт е законосъобразен на всички основания по чл. 146 от АПК съгласно императивната норма на чл. 168, ал. 1 от АПК относно предмета на съдебна проверка, като в случая съдът не се явява обвързан от основанията, въведени от оспорващия. Това нарушение се явява съществено, като постановено в противоречие със съдопроизводствените правила, тъй като отменителните основания за оспорване на административни актове следва задължително да бъдат изследвани от преценяващия законосъобразността на един акт съд.

В случая съдът не се е произнесъл по въпроса за валидността и унищожаемостта на обжалваната заповед, както и липсва обсъждане на наведените от жалбоподателя основания за отмяна на заповедта като незаконосъобразна. Поради това съдът е допуснал съществено процесуално нарушение, като не е осъществил цялостен и служебен съдебен контрол, както изисква разпоредбата на чл. 168, ал. 1 от АПК. За твърдяната незаконосъобразност на акта липсва произнасяне с обсъждане на релевантните за спора факти и обстоятелства, а касационният съд може да се произнася с решение по съществото на спора при приети за установени в мотивите на обжалваното решение факти и обстоятелства. Това налага отмяна на решение № 1255/27.02.2017 г., постановено по административно дело № 12452/2016 г. по описа на Административен съд – София-град, и вместо него произнасяне от настоящия състав по отношение законосъобразността на обжалваната заповед на председателя на ДАМТН.

Процесната заповед № Д–038/18.11.2014 г. е издадена от компетентен орган съгласно чл. 92, ал. 1 от ЗДСл, според която разпоредба дисциплинарните наказания се налагат от органа по назначаването, а именно ръководителя на Държавната агенция по стандартизация и метрология със заповед № 410 / 01.06.2000 г.

По отношение на изискванията за спазване на установената форма на обжалваната заповед, следва да се отбележи, че тя отговаря на формалните изисквания на чл. 97, ал. 1, т. 4 от ЗДСл (ЗАКОН ЗЗД ДЪРЖАВНИЯ СЛУЖИТЕЛ). В същата действително е направено точно описание на твърдяните за извършени от служителя нарушения, датата и мястото, където са извършени, обстоятелствата, при които са извършени, както и доказателствата, които ги потвърждават, с което не е допуснато нарушение на чл. 97, ал. 1, т. 4 от ЗДСл.

По отношение на спазване на административнопроизводствените правила във връзка с издаване на заповедта, трябва да се има предвид, че разпоредбата на чл. 93, ал. 1 от ЗДСл /в редакция ДВ, бр. 24/2006 г./ предвижда, че дисциплинарнонаказващият орган е длъжен преди налагане на дисциплинарното наказание да изслуша държавния служител и да му даде срок за писмени обяснения, да събере и оцени посочените от него доказателства. Двете изисквания са кумулативно предвидени и следва да бъдат спазени от административния орган. Башов е поканен да даде писмени обяснения и да се яви за изслушване от дисциплинарнонаказващия орган с писмо изх. № 78-00-549/6.11.2014 г., което е получено лично срещу подпис на същата дата. Посочено е, че същият е поканен да представи писмени обяснения по отделни въпроси, зададени в осем точки, които са предмет на дисциплинарното производство и са приети като дисциплинарни нарушения от административнонаказващият орган. На горепосочената дата Башов е получил лично срещу подпис и заповед № Д- 36/06.11.2014 г. за временно отстраняване от работа. В. Б. е изпратил с пощенска пратка, получена в ДАМТН на 10.11.2014 г., писмени обяснения, в които е посочено, че на основание заповед № Д-36/06.11.2014 г. от момента на връчване (15.43 часа на 06.11.2014 г.) същият е бил отстранен от работа съгласно чл. 100, ал. 1 и ал. 2 от ЗДСл във връзка с чл. 3, ал. 3 от Устройствен правилник на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор (приет с ПМС № 47 от 24.02.2003 г., изм. и доп. ДВ. бр.14 от 18 февруари 2014 г.), поради което обстоятелство е лишен от възможност да се защитава, тъй като няма достъп до работното си място, служебните помещения, деловодната система, кореспонденцията на отдела и сектора, преписките и техническите досиета на съоръженията и на досиетата на юридическите лица, описани в поканата, и до други документи, цитирани в същата, като съответно не може да се позовава на документи като доказателства, до които няма достъп.

На посочената дата и час за изслушване Башов не се е явил, като според наказващия орган не е посочил обективни причини за неявяването си. Видно от протокол от 10.10.2014 г. (л. 382), подписан от главния секретар на ДАМТН и главен експерт в ДАПИО, в кабинета на председателя на ДАМТН след неявяването на Башов, са направени опити за да бъде осъществена конферентна връзка в 10.14 часа, в 10,18 ч. и в 10.24 часа, но и на трите позвънявания телефонът на Башов е давал сигнал „свободно“.

Съществен в тази връзка е въпросът, дали са изпълнени изискванията на разпоредбата на чл. 93 от ЗДСл. Съгласно чл. 93, ал. 1 от ЗДСл дисциплинарно - наказващият орган е длъжен преди налагане на дисциплинарното наказание да изслуша държавния служител и да му даде срок за писмени обяснения, да събере и оцени посочените от него доказателства. Когато дисциплинарнонаказващият орган не е изслушал държавния служител или не е приел и обсъдил писмените му обяснения, съдът отменя дисциплинарното наказание, без да разглежда спора по същество - ал. 2. Според ал. 3 разпоредбите на ал. 2 не се прилагат, когато обясненията на държавния служител не са били изслушани по негова вина или не са дадени в определения срок. Следователно, преди момента на налагане на наказанието, законът императивно изисква органът да е изслушал държавния служител и да е приел и обсъдил дадените от него писмени обяснения, като двете изисквания са кумулативно предвидени. В случая административният орган нито е приел, нито е обсъдил дадените от Башов писмени обяснения, в които изрично е посочил, че не може да даде адекватни обяснения на поставените в писмената покана въпроси по т. 1, т. З, т. 6 и т. 7, а е възпрепятстван да го стори поради липса на достъп до преписките по отделните случаи, въз основа на които са формулирани въпросите. Поискал е разяснение по въпроса, поставен в т. 2 на поканата му за кои командировъчни заповеди е изискана информация и какви са конкретните нарушения на нормативни актове, допуснати от него, като е поискан и достъп до копия от тези заповеди, каквото разяснение не му е дадено и какъвто достъп не е получил. По въпроса, поставен в т. 4 на поканата, Башов е помолил за уточняване за кои командировъчни заповеди се отнася и какви конкретни нарушения на нормативни актове е извършил, а относно т. 8 е посочил, че не разбира така формулирания въпрос.

При налагане на дисциплинарни наказания волята на законодателя съгласно нормата на чл. 93, ал. 1 от ЗДСл е да се даде възможност на държавния служител да даде обяснения, както и да представи доказателства, които наказващият орган следва да събере и оцени. Целта в случая е защита на служителите от произволно налагане на наказания, както и с оглед правото на защита на същите, което се касае за всички дисциплинарни нарушения. Когато се отнася до уволнение, би следвало така целената защита, изразяваща се в правото на даване на обяснения и посочване на доказателствата, да бъде максимално спазена от наказващия орган, следователно и в конкретния случай, при издаване на заповедта за уволнение не е спазена императивната разпоредба на чл. 93, ал. 1 от ЗДСл с оглед организиране защитата на служителя, както и нарушаване на принципите по чл. 7, чл. 10 и чл. 12 от АПК във връзка с реализирането на дисциплинарната отговорност, което нарушение представлява съществено нарушение на административнопроизводствените правила и обуславя отмяната на оспорената от адресата уволнителна заповед на председателя на ДАМТН.

Неоснователни се явяват твърденията в касационната жалба, че оспорената заповед е издадена в противоречие с изискванията на чл. 97 от ЗДСл, с която е наложено наказание „уволнение“ и е прекратено служебното правоотношение на Башов, тъй като същата се явява мотивирана, като в нея са спазени изискванията на чл. 97, ал. 1 от ЗДСл - подробно е описано извършените от държавния служител нарушения, датата и мястото, където са извършени, обстоятелствата, при които са извършени, както и доказателствата, които го потвърждават. Неоснователно е и твърдението, че административният орган не е посочил кое от дисциплинарните нарушения по чл. 89, ал. 2 от ЗДСл е извършил Башов, тъй като в заповедта е посочено, че се касае за нарушения по чл. 89, ал. 2, т. 1 от ЗДСл – неизпълнение на служебните задължения, които са допълнително конкретизирани в обжалвания акт.

Изложеното в горния абзац обаче не е от характер да промени извода за основателност на жалбата, предвид установеното, че съдът не е извършил проверка за законосъобразност на оспорения административен акт по посочените в чл. 146, т. 1, т. 2, т. 3, и т. 5 от АПК основания, и липсват мотиви в решението в тази насока, което представлява съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е основание за отмяна на оспореното решение и постановяване вместо него на ново решение от настоящата инстанция.

От изложеното е видно, че при постановяване на процесния съдебен акт в обсъжданата му част, съдът е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е приложил неправилно материалния закон, като не е приложил уредбата, която е следвало, а правният му извод за наличие на основания за отмяна на оспорената заповед е необоснован. С оглед на това и при установеното наличие на касационните основания по чл. 209, т. 3, предл. 1, 2 и 3 от АПК неправилното съдебно решение трябва да се отмени, и доколкото спорът е изяснен от фактическа и правна страна и не се налага извършване на нови процесуални действия, вместо първоинстанционното решение следва да бъде постановено друго по съществото на спора, с което подадената първоначална жалба се уважи като основателна.

С оглед изхода на спора неоснователна се явява претенцията на ответника по касация за присъждане на сторените деловодни разноски, а следва да бъде уважено акцесорното касаторово искане за присъждане на разноски, представляващи държавна такса и адвокатско възнаграждение. По делото от повереника на касатора е представен списък на разноските, в който са посочени като такива заплатени държавни такси в размер на 15 лв. /за което по делото има представени платежни документи/, и заплатен адвокатски хонорар в размер на 1000 лв. /по договор за правна защита и съдействие/. С оглед на това Държавна агенция за метрологичен и технически надзор следва да заплати на К.Б съдебно-деловодни разноски в размер общо от 1015 лв.

Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 2 и чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,

РЕШИ :

ОТМЕНЯ решение № 1255/27.02.2017 г., постановено по административно дело № 12452/2016 г. по описа на Административен съд - София–град и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОТМЕНЯ заповед № Д–038 от 18.11.2014 г., издадена от председателя на Държавна агенция за метрологичен и технически надзор, с която на К.Б е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ от длъжността „началник сектор Югозападен район“ в РО „ИДТН З. Б“, ГД „ИДТН“ в ДАМТН.

ОСЪЖДА Държавна агенция за метрологичен и технически надзор да заплати на К.Б, ЕГН [ЕГН], адрес [населено място], [адрес], направените деловодни разноски в общ размер от 1015 (хиляда и петнадесет) лева.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.