Производство по чл.160, ал.6 от ДОПК и чл.208 и сл. от АПК.

Касаторът „Ломско пиво“АД моли да бъде отменено като неправилно решение № 452/06.12.2017г. по адм. д. № 626/2017г. на АС - В. Т, с която е отхвърлена жалбата против РА № Р-12-1400016-091-01/19.12.2014г. на ТД на НАП-В.Т.П, че са допуснати касационни основания необоснованост, нарушения на материалния и процесуалния закон. Подробни съображения излага в жалбата и в писмена защита. Моли РА да бъде отменен изцяло като му бъдат присъдени разноски за всички съдебни инстанции.

Ответникът по касационната жалба Директора на Дирекция „ОДОП”-В. Т по съображения в писмен отговор моли решението като правилно да бъде оставено в сила и да му бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция 8287,66лв.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, І отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и изложените в нея отменителни основания по чл.218 от АПК, приема за установено следното:

Касационната жалба е допустима и подадена в срок, а разгледани по същество е неоснователна.

С обжалваното решение административният съд е отхвърлил жалбата против РА № Р-12-1400016-091-01/19.12.2014г. на ТД на НАП-В. Т, с който не е признато право на приспадане на данъчен кредит общо 406 698,87лв с 87 315,77лв лихви по фактури на „Би Джи Ай проджекс“ООД, „БГ Томи“ЕООД, Нолина-ЕН“ЕООД, „Лирини“ЕООД, „Диела-Д“ЕООД, „Дена-60“ЕООД, „Еко енерджи 777“ЕООД, „Сенеда“ЕООД, „Ранела“ЕООД и „Енаси“ЕООД за периода м.3, 5 - 12.2012г. и м.1 – 5.2013г. на основание чл.68, ал.1, т.1, чл.69, ал.1, т.1, чл.6, чл.9 и чл.25 от ЗДДС, тъй като фактурираните доставки на стоки и услуги не са осъществени и е определен допълнителен корпоративен данък с лихви за 2012г. на основание чл.26, т.2, чл.10, ал. и чл.16, ал.2, т.4 от ЗКПО.

Съдът е обсъдил подробно събраните по делото доказателства и е възприел фактическа обстановка, съобразена с тях. От правилно установените факти съдът е достигнал до обоснован извод за правилно определяне задълженията на ревизираното лице в РА по спорните фактури. Законосъобразни и съобразени с практиката на СЕО и СЕС са изводите на съда, че за да възникне и се упражни правото на приспадане на данъчен кредит е необходимо получателят да разполага с фактура за доставката, която е осъществена от доставчика, издал фактурата. Правилен е изводът на съда, че счетоводното отразяване на фактурите от ревизираното лице и някои от доставчиците не е достатъчно, за да се приеме, че доставките по спорните фактури са осъществени. Съдът правилно е преценил доказателствената стойност на събраните по делото доказателства и обосновано е приел, че не е доказано приемо-предаване на скален материал по фактурите на „Нолина ЕН“ЕООД и на „Лирини“ЕООД за доставка на пясък, фракция, скален материал с представените експедиционни бележки, които не съдържат подпис на получател. За доставки на ечемик по фактурите на „Еко енерджи 777“ЕООД представените товарителници имат подпис само на получател, без посочен превозвач, без подписи на превозвач и изпращащач, които предвид чл.51, ал.1 от ЗАПр обосновано съдът е приел, че не доказват транспортиране на описаните в тях количества ечемик и предаването на ечемика от доставчика на ревизираното лице.

По договора за извършен ремонт на бутилков цех с „Дена 60“ЕООД е възложено извършване на ремонт на съоръженията в бутилковия цех, което е следвало да се извърши с материали на ревизираното лице, за закупуването на които не са представени фактури, нито са осчетоводени разходи. Обосновано съдът е приел, че приемо-предавателните протоколи, съставени между ревизираното лице и „Дена 60“ЕООД, и между последното дружество и подизпълнителя „Илина 81“ЕООД не са подкрепени от останалите доказателства, поради което не установяват изпълнение на описаните в тях ремонтни дейности на съоръженията в цеха. По фактурите, издадени от „Нолина ЕН“ЕООД с предмет „СМР по договор“ правилен е изводът на съда, че не могат да бъдат обвързани с приложеният договор с неконкретен предмет и представените протоколи обр.12 и 19 без посочен обект, на които са извършени. Протоколът обр.19 от 5.12.2012г. няма име и подпис на съставител, поради което предвид чл.11 от ЗСч отм. , действал през 2012г., не е достоверен. Фактът, че СМР от вида на описаните в протоколите са извършени на обект на ревизираното лице не променя фактическата обстановка по делото предвид неясния предмет на договора и предмет на фактурите „СМР по договор“, при който фактурите не отговарят на чл.114, ал.1, т.9 от ЗДДС и не са годен документ по чл.71, ал.1 от ЗДДС, който да съставлява основание за признаване на право на приспадане на данъчен кредит по тях.

По фактурите на „Санеда“ЕООД в РА не е пизнато право на приспадане на данъчен кредит поради липса на кадрова и техническа обезпеченост на доставчика и неговите подизпълнители, които нямат назначени лица и амортизируеми активи, а по представените протоколи са извършвани дейности по полагане на стоманобетон, арматура, машинно почистване на земна маса, направа на насип на дига, изкоп с багер на земни почви, разриване с булдозер, които изискват съответни строителни машини и арматуристи. Правилен е изводът на съда, че представената оферта към договор от 1.03.2013г. не може да се обвърже с представения доготор от 1.04.2013г., в който предмета на СМР е посочен съгласно оферта на изпълнителя. В офертата, касаеща друг договор не е посочен обект, за който се отнася, както и във фактурите, които са с предмет „СМР по договор“. В договора е посочен предмет „реконструкция на сгради на територията на пивоварен завед в гр. Л.“ а в офертата са описани дейности по изграждане на насип и дига, направа на кофраж за стени и фундаменти, наливане бетон за стени и фундаменти, които при липсата на строителна документация не могат да се обвържат с предмета на договора, както правилно е приел съда. В представените протоколи за извършени СМР също не са посочени обекти, на които са извършени и не установяват изпълнение на СМР по договор, както е посочено във фактурите. Правилен е изводът на съда за липса на описание вида на услугата в спорните фактури по чл.114, ал.1, т.9 от ЗДДС, поради което на основание чл.71, т.1 от ЗДДС не може да се признае право на приспадане на данъчен кредит по спорните фактури. Обосновано съдът се е позовал на решението по дело С-271/12 на СЕС.

По фактурите на „Диела-Д“ЕООД за предоставени канцеларски материали и консултации по договор съдът обосновано е приел, че не е доказано осъществяване на доставките. За предоставени консултации по договор не са представени никакви доказателства в преписката и по делото. От останалите 19бр. фактури за доставка на канцеларски материали по две липсват приемо-предавателни протоколи, а по други две представените не са подписани за получател. Управителката на доставчика е поддържала, че материалите са доставени на ревизираното лице в склад на доставчика в гр. С., за чиято разполагаемост е представен само договор за наем без доказателства да е бил изпълняван и да са извършвани плащания по него. Въпреки дадените указания от съда ревизираното лице не е представило доказателства за извършен транспорт и разходи за получаване на значителните по обем канцеларски материали в София. По време на ревизията органите по приходите са поискали от ревизираното лице да им покаже закупените канцеларски материали в значителни количества, на което е отговорено, че няма от тях. За 5 месеца през 2012г. според фактурите са доставени стотици класьори, 1600бр. лепенки за помещения за пушачи и непушачи и други канцеларски материали в големи количества, за които няма данни да са използвани в дейността на ревизираното лице, както обосновано е приел съдът. Правилен е изводът на съда, че не е доказано осъществяване на доставките по спорните фактури на „Диела-Д“ЕООД, след като приемо-предавателните протоколи не се подкрепят от останалите доказателства по делото.

По фактурите на „Ранела“ЕООД с предмет „по договор за реклама“ съдът е приел, че не отговарят на изискванията на чл.71, т.1 и чл.114 и чл.115 от ЗДДС и не съставляват годен документ, по който да въникне право на приспадане на данъчен кредит. Обосновано съдът е приел, че представените приемо-предавателни протоколи към фактурите и договора от 16.04.2013г. за приемо-предаване на окачена светеща реклама, метални рекламни пирамиди и меню не са подкрепени с доказателства за изработване на описаните в протоколите и договора рекламни изделия – няма снимки, няма чертежи за светещата реклама, както и данни къде е следвало да се монтира. При липса на доказателства за изработване на рекламните стоки правилно съдът е приел, че не е доказано осъществяване на доставките по спорните фактури на „Ранела“ЕООД и законосъобразно в РА не е признато право на приспадане на данъчен кредит по тях.

По фактурите на „Енаси“ЕООД правилен е изводът на съда, че не е доказано осъществяване на доставките. За изпълнение на възложеното „Маркетингово проучване и анализ на потреблението на пиво в България през периода 2003г. – 2012г.“ са представени договор и фактури с приемо-предавателен протокол по пряката доставка, договор, фактури и приемо-предавателен протокол от подизпълнителя и прекия доставчик, който не е подписан от изпълнителя, поради което протоколът за приемо-предаване по пряката доставка е с невярно съдържание, а фактурите не отразяват осъществена доставка. На основание чл.68, ал.1, т.1 и чл.69, ал.1, т.1 от ЗДДС по фактурите не може да се упражни право на приспадане на данъчен кредит от ревизираното лице.

По фактурите на „БГ Томи“ЕООД с предмет „по договор за маркетинг и реклама“ съдът е приел, че в договора и приложението към него е определена обща цена 2 200 000лв за редица доставки на стоки и услуги без да е определена цена за всяка от тях. Представените тримесечни приемо-предавателни протоколи не съдържат данни за дати, бройки и цена на рекламните материали, стоки и услуги, и не могат да бъдат отнесени към спорните фактури, които са съставяни по една на месец. Фактурите и протоколите по преките доставки не могат да бъдат обвързани и с представените договори, фактури и приемо-предавателни протоколи с подизпълнители поради липсата на посочените данни за дати, количества и цени. Обосновано съдът е приел, че фактурите не установяват вид и обем на доставените услуги и стоки. По така съставените фактури на основание чл.71, т.1 и чл.114, ал.1, т.9 от ЗДДС законосъобразно в РА не е признато право на приспадане на данъчен кредит.

По фактурите на „Би Джи Ай проджектс“ООД с предмет „плащане по договор“, „плащане по договор за търговско представителство“ правилен е изводът на съда и органите по приходите, че не отговарят на чл.71, т.1 и чл.114, ал.1, т.9 от ЗДДС и не следва да се признава право на приспадане на данъчен кредит по тях. В представения договор за търговско представителство са описани услугите, които доставчикът следва да извърши като е договорено възнаграждение по 20 000лв на месец и са издавани фактури веднъж в месеца с посочения по-горе предмет, който не съдържа данни за вида и стойността на извършените услуги. Представени са тримесечни отчети с опис на сключени договори от ревизираното лице с посредничеството на доставчика, но не са представени доказателства с какви дейности е осъществено посредничеството, поради което изводът на съда, че не е доказано изпълнение на търговско представителство по договора е обоснован. Представените аналази и проучвания от подизпълнители не могат да бъдат отнесени към посочения във фактурите предмет, а и предвид констатациите в РД, че са съставени по общодостъпни доклади и статии в интернет не може да се приеме, че съставляват изпълнение на договора. При липса на лицензионно споразумение за предоставяне на права върху търговски марки от доставчика на ревизираното лице законосъобразно органите по приходите и съдът са приели, че не е доказано предоставяне на ревизираното лице използване на търговски марки на доставчика по споразумението. Обосновано съдът се е позовал на практиката на СЕС в решението по дело С-151/13 т.29 и т.37. Правилен е изводът на съда, че представените приемо-предавателни протоколи по пряката доставка не съответстват на договора за търговско представителство и не могат да бъдат отнесени към фактурите с посочения по-горе предмет.

Доводите на касатора за допуснати процесуални нарушения от съда при разглеждане и решаване на делото не са основателни. Съобразно практиката на СЕО и СЕС използването на документи с невярно съдържание изключва добросъвестността на получателя по фактурите и може да се приеме като част от данъчна измама по смисъла на правото на СЕС.Пването на решението по съединени дела С-80/11 и С-142/11 е неоснователно предвид липсата на доставки по спорните фактури и доказана недобросъвестност на ревизираното лице. В частта по ЗКПО предвид недоказано осъществяване на стопанските операции по спорните фактури законосъобразно в РА е увеличен финансовия резултат с разходите по фактурите, които не са документално обосновани.

Решението като правилно следва да бъде оставено в сила. Ответникът има право на юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция в размер 8007,40лв върху определените в РА задължения с лихви в общ размер от 546 739,68лв. Съдът е определил разноските върху посочените суми на задълженията с лихвите в решението по жалбата по административен ред, които са по-високи от определените в РА. Предвид забраната по чл.155, ал.8 от ДОПК това е незаконосъобразно. За трите предишни инстанции дължимото юрисконсултско възнаграждение е в размер 24 022,20лв. От съда вече са присъдени 24 862,98лв – с 840,78лв във повече от дължимото, които следва да бъдат спаднати от дължимото юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция и следва да се присъдят 7166,62лв юрисконсултско възнаграждение.

По изложените съображения и на основание чл.221, ал.2 от АПК, Върховният административен съд, І отделение, РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 452/06.12.2017г. по адм. д. № 626/2017г. на Административен съд – В. Т.

ОСЪЖДА “Ломско пиво“АД да заплати на НАП-ЦУ-Дирекция „ОДОП“-В. Т 7166,62лв юрисконсултско възнаграждение за настоящата касационна инстанция. Решението не подлежи на обжалване.