Производството е по реда на чл. 208-228 АПК.

Министърът на младежта и спорта обжалва Решение № 4151/30.03.2018г. на Върховния административен съд, тричленен състав на V отделение, по адм. дело № 494/2015 г., с което е отменена негова Заповед № ЧР-14-934/12.12.2014 г. за прекратяване на служебното правоотношение с М.К на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 ЗДСл. – поради съкращаване на длъжността. Ответникът М.К не изразява становище по жалбата.

Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за правилност на оспореното решение. Касационната жалба е допустима, но неоснователна.

1. Предметът на касационната проверка е ограничен до решаващите изводи на тричленния състав относно приложимостта на предварителната закрила по чл. 333, ал. 1, т. 3 КТ – на работник или служител, боледуващ от болест, определена в Наредба № 5 от 1987 г. за болестите, при които работниците, боледуващи от тях, имат особена закрила съгласно чл. 333, ал. 1 КТ, и спрямо държавните служители преди прекратяване на правоотношението им в хипотезата на съкращаване на длъжността (срв. чл. 106, ал. 1, т. 2 ЗДСл. и чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ). В контекста на Решение от 09.03.2017 г. на Съда на Европейския съюз по дело С-406/15, постановено във връзка с преюдициално запитване от ВАС по аналогичен казус, положителният отговор на спорния въпрос е даден от първата инстанция при правилно тълкуване и прилагане на материалния закон.

2. В решението на СЕС, което е задължително за българските съдилища и административните органи – чл. 633 ГПК вр. чл. 144 АПК, е определен критерият за обхвата и съдържанието на дължимата от националния съд проверка.

Указанията на СЕС обосновават извода, че член 7, параграф 2 от Директива 2000/78/ЕО на Съвета от 27 ноември 2000 година за създаване на основна рамка за равно третиране в областта на заетостта и професиите, в светлината на Конвенцията на Организацията на обединените нации за правата на хората с увреждания...