Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на Е.Л, [населено място], [адрес] срещу Решение №96 от 05.06.2017 г. на Административен съд, гр. К., постановено по административно дело №309/2016 г.

С обжалваното решение съдът отхвърля жалбата на г-жа Лозанова срещу Заповед №РД-06-01 от 14.09.2016 г. на директора на Областната дирекция „Земеделие“, гр. К., с която за нарушение на чл. 89, ал. 2, т. 1, 4 и 5 от ЗДСл (ЗАКОН ЗЗД ДЪРЖАВНИЯ СЛУЖИТЕЛ) и на основание чл. 90, ал. 1, т. 5 от ЗДСл (ЗАКОН ЗЗД ДЪРЖАВНИЯ СЛУЖИТЕЛ) й е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“. І. Становища на страните:

1. Касационният жалбоподател – Е.Л, счита обжалваното решение за неправилно, постановено в нарушение на материалния закон и необосновано – отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК.

Съдът не е отчел, че оспорената заповед е издадена след изтичането на срока по чл. 94, ал. 1 от ЗДСл (ЗАКОН ЗЗД ДЪРЖАВНИЯ СЛУЖИТЕЛ) (ЗДСл) и в двете предложения на разпоредбата. Не е отчел, че нарушенията са открити на 18.12.2015 г.

Счита, че не е извършила твърдяните нарушения, а ако има такива, вида на наложеното наказание не съответства на тежестта им. Излага конкретни доводи по отношение на нарушенията по т. 5.1. и 5.23. от длъжностната характеристика и чл. 20 от ЗДСл. Съдът не е ценил доказателствата оборващи осъществяването на твърдяните от органа нарушения.

Съдът не е обсъждал показанията на свидетелите Машов и Райнов, както и двете подписки от земеделски производители и приема по отношение на поведението обстоятелства, които не са въздигнати като нарушения в оспорената заповед. Изводът на съда, че дори един земеделски производител да е недоволен е налице хипотезата на чл. 91, ал. 1 ЗДСл за налагане на най-тежкото наказание противоречи на закона и на изискването за съразмерност.

Моли съда да отмени обжалваното решение и да уважи исковете за отмяна на уволнението и...