Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба на кмета на община М. бани, против решение № 980/26.01.2018 г., постановено по адм. дело № 108/2017 г. по описа на Административен съд – Хасково. С доводи за неправилност и незаконосъобразност, се иска неговата отмяна.
Ответниците – „Бенедикс“ ЕООД и Д.М, поотделно оспорват касационната жалба и претендират разноски.
Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата.
Върховният административен съд, Второ отделение, приема касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, неблагоприятен за нея. Разгледана по същество, същата е неоснователна.
Производството по делото е образувано по жалби на „Бенедикс“ ЕООД и Д.М, срещу заповед № 3- 26/23.01.2017 г. на кмета на община М. бани, с която, на основание чл. 223, ал. 1, т. 6, предл. първо и т. 7, във връзка с чл. 178, ал. 6 ЗУТ, е забранено ползването и достъпа до строеж „Кафе аператив“, със собственик Д.М и ползвател „Бенедикс“ ЕООД, находящ се в УПИ ХVI, кв. 14 по плана на с. М. бани, община М. бани. Съдът е приел, че оспорената пред него заповед е материално незаконосъобразна, поради което е отменил същата и е присъдил в тежест на касатора разноските по делото. Решението е правилно.
Като правно основание за издаване на обжалвания акт, е посочена разпоредбата на чл. 223, ал. 1, т. 6 ЗУТ, според която, за строежите от четвърта, пета и шеста категория, кметът на общината (района) или упълномощено от него длъжностно лице, забранява ползването на строежи или на части от тях, които не са въведени в експлоатация по установения ред, или се ползват не по предназначението си, съгласно издадените строителни книжа и условията за въвеждане в експлоатация. Видно от съдържанието на оспорената заповед, същата не съдържа мотиви - в акта единствено е посочено, че за строежа не са одобрявани и издавани строителни книжа, като подобно твърдение има отношение за издаване на заповед за премахване на незаконен строеж, но не е достатъчно да обоснове издаването на заповед за забрана на ползването и достъпа до строеж. Непълни и противоречиви данни се съдържат и в констативните актове, съставени в производството по издаване на процесната заповед. В Констативен акт № 1/18.01.2017 г. (л. 15) се посочва, че строежът е пета категория и функционира по време на проверката като „кафе аперитив“, със „съществуващи отклонения от разрешенията за строеж и поставяне, издадени за имота“. С. К акт № 2/18.01.2017 г. (л. 19) за строежа липсват всякакви строителни книжа и няма данни за периода на извършването му.
Правилни са изводите на първоинстанционния съд за издаване на заповедта при неясна и объркваща фактическа обстановка в нарушение на чл. 35 АПК. От така изложеното не може да се определи дали констатираните отклонения са съществени, нито дали целият обект не е въведен в експлоатация, или само тази част от обекта, която е изградена при съществуващи отклонения от предходни строителни книжа, като очевидно е непоследователна и позицията на административния орган изобщо за наличието на строителни книжа за обекта. Обстоятелствата, касаещи нарушаване на условията за въвеждане в експлоатация на строежа, не са установени конкретно и безпротиворечиво, като е недопустимо чрез предположения да се изяснява фактическата обстановка по случая.
Отделно от посоченото, съгласно приетото заключение на съдебно - техническата експертиза, е установено, че процесният строеж е изграждан поетапно. За части от този строеж към момента на изграждането им не само има издадена строителна документация, но следва да бъде споделен изводът на съда, че е липсвало задължение за въвеждането им в експлоатация. Ето защо, като е приел, че оспорената пред него заповед е незаконосъобразна, административният съд е постановил съответно на материалния закон решение, като не са допуснати нарушения на съдопроизводствените правила, които да водят до различен извод.
Решението е правилно и в частта за разноските, които са присъдени в полза Д.М.К не оспорва, че искане за тяхното присъждане е заявено своевременно от процесуалния представител на Моллов, а счита, че разноски не се дължат поради непредставяне на списък по чл. 80 ГПК. Липсата на списък на разноските по чл. 80 ГПК не влече като санкция неприсъждането на такива. В този смисъл липсата на списък не е пречка за присъждането на разноски. Последиците от непредставянето му са уредени в чл. 80, изр. второ ГПК, като относимо към тези последици е и възприетото по т. 8 от Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013 г. на ВКС по тълк. дело № 6/2012 г., ОСГТК.
При този изход на спора и липсата на своевременно направено възражение за прекомерност от страна на касатора, в полза на ответниците „Бенедикс“ ЕООД и Д.М следва да се присъдят сторените разноски за настоящата инстанция, представляващи платено адвокатско възнаграждение в размер по 1000 лева за всеки от тях (л. 12 и л. 16) съгласно представените договори за правна помощ.
По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 АПК, Върховният административен съд, Второ отделение, РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 980/26.01.2018 г., постановено по адм. дело № 108/2017 г. по описа на Административен съд – Хасково.
ОСЪЖДА община М. бани, да заплати на „Бенедикс“ ЕООД, разноски за касационната инстанция в размер на 1000 (хиляда) лева.
ОСЪЖДА община М. бани, да заплати на Д.М, разноски за касационната инстанция в размер на 1000 (хиляда) лева. Решението е окончателно.