Върховният административен съд на Р. Б. - Първо отделение, в съдебно заседание на четиринадесети декември в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:С. А. ЧЛЕНОВЕ:МАДЛЕН П. П. при секретар В. В. и с участието на прокурора Е. Д. докладваното от председателяС. А. по адм. дело № 5524/2021

Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК.

Образувано е по касационна жалба на „БТВ М. Г. ЕАД – гр. София срещу решение № 287/05.04.2021 г., постановено по адм. дело № 1259/2020 г. по описа на Административен съд, София-област, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против Акт за установяване на публично държавно вземане (АУПДВ) № РД – 12 - 8/06.11.2020 г. на председателя на Съвета за електронни медии (СЕМ), с което на основание чл. 102, ал. 3, т. 3, б. „б“ от Закона за радиото и телевизията (ЗРТ) във връзка с чл. 12, т. 2, чл. 13, ал. 2 от Тарифата за таксите за радио - и телевизионна дейност (ТТРТД) за установено публично държавно вземане в размер на 5 000 лв. за периода 01.01.2019 г. – 31.12.2019 г., ведно със законната лихва. Релевират се оплаквания, че обжалваното решение е неправилно постановено поради допуснати нарушения при прилагането на материалния закон и необоснованост, представляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3, предл. 1 и 3 АПК. Според касационния жалбоподател съдът е постановил решението си при неправилно установена фактическа обстановка и неправилно приложение на закона. За неправилен счита изводът на съда, че дружеството е следвало да заплати посочената такса за периода 01.01.2019 г. – 31.12.2019 г. и за неприложение на чл. 8, ал. 5 ТТРТД на СЕМ. В този смисъл касаторът излага довод, че уведомяването по смисъла на чл. 8, ал. 4 ТТРТД е достатъчно основание за освобождаване от заплащането на такса надзор върху програмата на доставчика, независимо дали за същата е издадена лицензия или регистрация. Касационният жалбоподател счита, че в този смисъл е и трайната съдебна практика – ТР № 7/12.11.2015 г. на ОСС на ВАС по тълк. дело № 5/2014 г., както и решения по адм. дела № 8133/2015 г., № 10122/2014 г. и № 6662/2019 г. на ВАС. В тази връзка в касационната жалба е налице позоваване на чл. 130, ал. 2 от Закона за съдебната власт, съгласно който тълкувателните решения са задължителни за органите на съдебната и изпълнителната власт. Излага се и оплакване в тази връзка, че след постановяване на ТР № 7/12.11.2015 г. по тълк. дело № 5/2014 г. на ОСС на ВАС е постановена противоречива практика, като в първата група решения на ВАС е налице позоваване на мотивите на цитираното тълкувателно решение – решения № 8690/10.06.2019 г. и № 13989/21.10.2019 г., а втората група решения се позовават на диспозитива на тълкувателното решение – решения по адм. дела № 8133/2015 г., № 10122/2014 г. и № 6662/2019 г. Иска се отмяна на обжалваното решение и отмяна като незаконосъобразен на АУПДВ. В тази връзка в касационната жалба е направено искане за спиране на настоящето производство по делото и настоящият съдебен състав да се направи искане за постановяване на тълкувателно решение. В съдебно заседание касационната жалба се поддържа от юриск. Рядкова, която е представила писмена защита.

Ответникът по касационната жалба председателят на СЕМ чрез процесуалния си представител юриск. Петрова, я оспорва по съображения, изложени в представената писмена защита с искане за оставяне в сила на обжалваното решение и за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба, а обжалваното решение като валидно, допустимо и правилно да бъде оставено в сила..

Върховният административен съд, Първо отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна поради следните съображения:

За да отхвърли жалбата на „БТВ М. Г. ЕАД първоинстанционният съд е приел, че съгласно разпоредбата на чл. 102, ал. 3, т. 3, б. „б“ ЗРТ се дължи от датата на регистрацията до датата на нейното заличаване, а не вследствие неосъществяване на дейността на регистрирания оператор. Съдът при постановяване на съдебния си акт се е позовал на ТР № 7/12.11.2014 г. на ВАС и решения на петчленни състави на ВАС - № 8690/10.06.2019 г., № 13989/21.10.2019 г. и № 9141/08.07.2020 г.

За неоснователно е възприел възражението на жалбоподателя, че не дължи таксата за надзор поради упражнено право по чл. 8, ал.5 ТТРТД, тъй като от писмените доказателства по делото се установявало, че регистрираното на жалбоподателя като доставчик на линейна медийна услуга (телевизионен оператор) в публичния регистър е вписана телевизионна програма „bTV International“, която трябва да се разпространява чрез кабел и сателит. Въз основа на това съдът е приел, че таксата по чл. 102, ал. 3, т. 3, б. „б“ ЗРТ се дължи от регистрацията до датата на нейното заличаване, а не вследствие на неосъществяване на дейността на регистрирания оператор.

Обжалваното решение е правилно постановено като краен резултат.

Разпоредбата на чл. 102, ал. 3, т. 3, б. „б“ ЗРТ регламентира дължимостта на такса надзор за върху дейността на регистрирания радио - и телевизионен оператор за спазване на заявения програмен проект, програмна концепция, програмен профил или програмна схема. Такса за надзор съгласно чл. 125д ЗРТ е дължима до нейното заличаване от СЕМ, като за последното регулаторният орган извършва съответната преценка дали да заличи регистрацията предвид употребения в закона термин „може“. В този смисъл законодателят е предвидил дължимост на такса за надзор по смисъла на чл. 102, ал. 3, т. 3, б. „б“ ЗРТ от регистрирани доставчици, какъвто представлява касационния жалбоподател до нейното заличаване. Изводът в този случай е, че до заличаването на регистрацията на доставчика, таксата за надзор се дължи, независимо дали операторът извършва дейност или не, а процесния случай е именно такъв. В диспозитива на ТР № 7/12.11.2015 г. в съответствие с разпоредбата на чл. 8, ал. 4 и 5 ТТРТД е предвидена възможността за доставчика само по индивидуална лицензия да уведоми в посочения срок СЕМ, че няма да извършва дейност, но не и за регистрираният доставчик, какъвто е настоящия казус. Следователно разпоредбите на чл. 8, ал. 4 и 5 ТТРТД не се отнасят до регистрираните доставчици на медийни услуги, а само за получателите на индивидуални лицензии.

Видно от цитираната по делото съдебна практика по отношение на жалбоподателя относно регистрираната от него на 14.12.2016 г. програма „bTV International“ с издаденото за целта удостоверение от СЕМ за регистрация за предходни периоди съдебните състави по адм. дела № № 603/2018 г. и № 4848/2019 г., са отхвърлени жалбите на БТВ М. Г. ЕАД В този смисъл в съдебно заседание на 14.12.2021 г. е налице позоваване от процесуалния представител на СЕМ и на решение по адм. дело № 1483/2020 г. на ВАС, което се отнася до същия жалбоподател. В посочените съдебни актове изрично е установено, че таксата за надзор на регистрираните доставчици е дължима за периода от нейната регистрация до заличаването й с решение на СЕМ на основание чл. 125д ЗРТ.

Единствено с решение по адм. дело № 6662/2019 г. на петчленен състав е отменено решение по адм. дело № 13683/2018 г. на ВАС, Първо отделение касателно същата регистрирана програма на „БТВ М. Г. ЕАД - „bTV International“, като петчленният състав не е съобразил постановеното с ТР № 7/12.11.2015 г. по тълк. дело № 5/2014 г. на ОСС на Първа и Втора колегия на ВАС с оглед на това, че разпоредбата на чл. 8, ал. 4 и 5 ТТРТД е приложима само към индивидуалните лицензии, а не и към регистрираните доставчици на медийни услуги, какъвто се явява касационния жалбоподател по отношение на програмата „bTV IInternational“. Това решение на петчленния състав е изолирано и несъобразено с посочените по-горе законови разпоредби и тези на ТТРТД, а също и с тълкувателно дело № 5/2014 г. на ВАС. Това изолирано решение, постановено в противоречие и със съдебната практика и с цитираното тълкувателно решение не е основание по т. 8 от Правилата за приемане на тълкувателни решения от Общото събрание на съдиите от Първа и или Втора колегия на Върховния административен съд и от Общото събрание на съдиите от колегиите на Върховния административен съд за сезиране на председателя на Върховния административен съд чрез Звеното за анализи и тълкувателна дейност към Върховния административен съд и на основание чл. 125 ЗСВ, да се иска приемане на ново тълкувателно решение предвид, че не е констатирана противоречива практика, а само едно изолирано решение. В този смисъл в съдебно заседание на 14.12.2021 г. настоящият касационен състав мотивира като неоснователно искането на касатора за сезиране на председателя на ВАС за издаване на ново тълкувателно решение и спиране производството по делото. Предвид, че в същото съдебно заседание са изложени мотивите, но не е постановен диспозитив по направеното искане от касационния жалбоподател, такъв ще се постанови с настоящето решение. За прецизност следва да се отбележи, че макар в диспозитива на тълкувателното решение са посочени и двете хипотези на чл. 102, ал. 3, т. 3, б. а и б ЗРТ, то приложимостта на чл 8, ал. 4 и 5 ТТРТД се отнасят само до тези оператори, които имат издадени индивидуални лицензии, но не и тези, на които е изаддено удостоверение за регистрация, както е упоменато в диспозитива на тълкувателното решение.

С оглед гореизложеното настоящият съдебен състав счита, че не са налице отменителните основания по чл. 209, т. 3 АПК, сочени от касатора, поради което обжалваното решение като правилно на основание чл. 221, ал. 2, предл.1 АПК следва да бъде оставено в сила.

Предвид изхода на делото и направеното искане от процесуалния представител на ответника по касация на СЕМ следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв. на основание чл. 78, ал. 8 ГПК във връзка с чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 25 от Наредбата за заплащането на правната помощ

Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, Първо отделение РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на „БТВ М. Г. ЕАД – гр. София за спиране на производството по делото и отправяне на искане за издаване на тълкувателно решение въпроса:

Дължи ли се годишна такса по чл. 102, ал. 3, т. 3, б. б ЗРТ в случай, че е подадено в срок уведомление по чл. 8, ал. 4 във връзка с ал. 5 ТТРТД, с което доставчикът на медийна услуга е уведомил Съвета за електронни медии за неосъществяване на дейност по регистрирана програма.

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 287/05.04.2021 г., постановено по адм. дело № 1259/2020 г. по описа на Административен съд, София-област.

ОСЪЖДА „БТВ М. Г. ЕАД – гр. София да заплати на Съвета за електронни медии – гр. София юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция в размер на 100 лв.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/ Светлозара Анчева

секретар: ЧЛЕНОВЕ:/п/ М. П. п/ Весела Павлова