Производството е по реда на чл. 145 и следв. от Административно процесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по жалбата на В.П, с адрес в [населено място], срещу заповед № РД-15-703/25.07.2017 г. на министъра здравеопазването, с която на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 и чл. 108 от ЗДСл (ЗАКОН ЗЗД ДЪРЖАВНИЯ СЛУЖИТЕЛ) (ЗДСл), ПМС № 148/24.07.2017 г., обн. ДВ, бр. 60/25.07.2017 г. и утвърдено със заповед № РД-15-695/25.07.2017 г. на министъра на здравеопазването длъжностно разписание, е прекратено служебното правоотношение поради съкращаване на длъжността, считано от датата, следваща връчването на заповедта. В жалбата и в съдебно заседание са наведени доводи за незаконосъобразност на издадения административен акт. Твърди, че съкратената длъжност „държавен инспектор“ не е престанала да съществува като нормативноустановена позиция и система от функции и задължения, както и че при съкращаването органът по назначаване не е взел предвид факта, че служителката притежава един от най-високите рангове за държавен служител. Иска отмяна на заповедта, претендира разноски.

Ответната страна министърът на здравеопазването, чрез процесуален представител, в съдебно заседание изразява становище за неоснователност на подадената жалба.

Върховният административен съд, пето отделение, като взе предвид, че жалбата е подадена в срока по чл.149, ал.1 от АПК, намира същата за допустима. След като анализира събраните по делото доказателства и обсъди доводите и възраженията на страните, приема за установена следната фактическа обстановка:

Жалбоподателката е заемала длъжност „държавен инспектор“ в Инспекторат на Министерството на здравеопазването с присъден ранг III С. Към 17.07.2017 г. поименното щатно разписание на министерството включва обща численост на персонала от 279 щ. бр. от които: политически кабинет – 6 щ. бр.; главен секретар – 1 щ. бр.; главен държавен здравен инспектор на РБ – 1 – щ. бр; Инспекторат (в който е предвиден щата на оспорващата) – 15 щ. бр.; звено вътрешен одит – 0 щ. бр.; финансови контрольори – 2 щ. бр.; Звено „Сигурност на информацията“ – 2 щ. бр.; Обща администрация – 58 щ. бр.; Специализирана администрация – 184 – щ. бр.; други – 10 щ. бр. От приложеното длъжностно разписание от 17.07.2017 г. е видно, че "държавен инспектор" в Инспектората са 6 щатни бройки.

С доклад от 25.07.2017 г. от главния секретар на МЗ до министъра на здравеопазването е предложено, на основание § 3 от ПМС № № 148/24.07.2017 г., обн. ДВ, бр. 60/25.07.2017 г., изменение на длъжностното разписание на министерството като е предложено в Инспектората да бъдат съкратени длъжности „държавен инспектор“ – 5 щ. бр.; гл. инспектор – 1 щ. бр. и инспектор – 1 щ. бр.

С. З № РД-15-695/25.07.2017 г. министърът на здравеопазването, на основание чл. 25, ал. 4 от ЗАдм (ЗАКОН ЗЗД АДМИНИСТРАЦИЯТА), чл. 2, ал. 3 от ЗДСл, чл. 11, ал. 2 от НПКДА, ПМС № 148/24.07.2017 г., обн. ДВ, бр. 60/25.07.2017 г., и утвърден доклад рег. № РД-15-695/25.07.2017 г. на главния секретар на МЗ, е трансформирана щатната численост на министерството като в Инспектората към министерството и са съкратени щатни бройки за длъжността "държавен инспектор". След направените трансформации и при запазване на общата численост на персонала, са направени промени в състава на ведомството, предвид заповед № 695/ 25.07.2017 г. на министъра на здравеопазването. От приложеното длъжностно разписание към 25.07.2017 г. е видно, че за длъжността "държавен инспектор" са предвидени 2 щатни бройки, като видно от поименното разписание на тези две длъжности са останали служителите К.Г и М.Х.К 17.07.2017 г. и 25.07.2015 г. не е имало вакантни места на длъжността "държавен инспектор". Не са приложени и няма твърдение да са изготвени вътрешни правила за подбор на служители.

След промяната на длъжностното разписание на Петкова е връчено предизвестие за прекратяване на служебното правоотношение на 27.07.2017 г., като на същата дата е връчена и оспорената в настоящото производство заповед.

При така установената фактическа обстановка Върховният административен съд, тричленен състав на пето отделение, намира, че жалбата е неоснователна.

Съгласно чл. 168, ал.1 от АПК съдът преценява законосъобразността на оспорения административен акт на всички основание по чл. 146 АПК, а именно: дали актът е издаден от компетентен административен орган и в установената форма, спазени ли са административно – производствените правила и материално – правните разпоредби по издаването му, съобразен ли е актът с целта на закона.

Оспорената заповед е издадена от компетентния административен орган, предвид чл. 108, ал. 1 от ЗДСл - министърът на здравеопазването, като орган по назначаването на служителите във ведомството по чл. 42, ал. 5 от ЗАдм (ЗАКОН ЗЗД АДМИНИСТРАЦИЯТА).

Не са налице нарушения, свързани с формата на административния акт. Писмената форма е спазена, а заповедта съдържа предвидените в чл. 108 от ЗДСл реквизити. Посоченото в акта правно основание в конкретния случай съдържа в себе си и обуславящото го фактическо обстоятелство, поради което не е необходимо излагането на други мотиви.

Заповедта, предмет на обжалване, е издадена при спазване на административнопроизводствените правила доколкото такива не са изрично предвидени в материалния закон. Органът по назначаване разполага с правомощие да реорганизира работата на подчинените му служители по целесъобразност при спазване на изискването на чл. 169 от АПК. В случаите, в които администрацията не е приела свои вътрешни правила за подбор при съкращаване на своите служители, органът по назначаването не е задължен да извършва такъв въз основа на определени критерии, какъвто довод е наведен в жалбата.

Актът е издаден при спазване на материалния закон.

Легална дефиниция на понятието "длъжност в администрацията" се съдържа чл. 2, ал. 1 от Наредба за прилагане на Класификатора на длъжностите в администрацията. Според тази дефиниция "длъжност в администрацията" е нормативно определена позиция, която се заема по служебно правоотношение или по трудово правоотношение въз основа на определени изисквания и критерии, свързана с конкретен вид дейност на лицето, което я заема, и се изразява в система от функции, задачи и задължения, утвърдени с длъжностна характеристика. От това определение е видно, че основните белези на понятието "длъжност в администрацията" са две: 1. нормативно определена позиция, 2. изразяваща се в система от функции, задачи и задължения, утвърдени с длъжностна характеристика.

Поради това, когато органът по назначаването твърди, че една длъжност е съкратена по смисъла на чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл, в негова тежест е да установи, че тази длъжност вече не фигурира и като наименование (нормативно определена позиция) в щатното разписание на съответната администрация, и като съвкупност от определени функции, задачи и задължения, утвърдени с длъжностната характеристика. Двете обстоятелства следва да бъдат установени кумулативно.

Относно първата предпоставка: не е спорно по делото, че длъжността на оспорващата не е престанала да съществува като нормативно установена позиция. В длъжностното разписание от 17.07.2017 г. (старото) инспекторатът наброява 15 щ. бр. от които ръководител – 1 щ. бр. държавен инспектор за лице с трайно увреждане – 1 щ. бр.; държавен инспектор – 6 щ. бр.; гл. инспектор – 2 щ. бр. от които едната е вакантна; старши инспектор – 1 щ. бр.; инспектор - 4 щ. бр. от които едната е вакантна.

При съпоставка с новото длъжностно разписание от 25.07.2017 г. се установява, че общият брой на служителите в Инспектората е намален от 15 щ. бр. на 8 щ. бр. при следната структура: ръководител – 1 щ. бр. държавен инспектор – 2 щ. бр.; гл. инспектор – 1 щ. бр.; старши инспектор – 1 щ. бр.; инспектор - 3 щ. бр., като не са налични вакантни щатни бройки.

От анализа на двете разписания се установява, че е намалена числеността на щатовете в инспектората, като за длъжността "държавен инспектор" щ. бр. от 6 са станали 2 щ. бр. Затова макар длъжността да не е престанала да съществува като нормативноустановена позиция, със съответните функции и задължения, което се доказва от приложените длъжностни характеристики, е намален броят на служителите, които я извършват. Настоящият състав на ВАС счита съкращаването на длъжността за реално, защото намаляването на броя на служителите, които заемат дадена длъжност, е една от формите на съкращаване на длъжност в администрацията.

Органът по назначаване разполага с оперативна самостоятелност да организира работата на ведомството по начин, който отговаря най-пълно на заложените цели като закрива, преобразува или създава нови структури и по този начин издадената заповед следва да се приеме и като съответна на целта на закона.

В настоящия случай е спазено изискването за законосъобразност на издадения административен акт и оспорването следва да бъде отхвърлено.

Мотивиран така и на основание чл. 172, ал. 2 АПК, състав на Пето отделение на Върховния административен съд РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на В.П срещу заповед № РД-15-703/25.07.2017 г. на министъра здравеопазването, като НЕОСНОВАТЕЛНА.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред петчленен състав на Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.