Производството е по реда на чл. 208 -228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба, подадена от В.К срещу решение № 4654 от 11.07.2017 г., постановено по административно дело № 3128/2016 г. с поправяни очевидни фактически грешки с решения № № 5214 от 11.08.2017 и 5295 от 24.08.2017 г. от Административен съд София град, с което е отхвърлена жалбата ѝ против заповед № ЧР-ДС-42/25.02.2016 г. По наведени доводи за неправилност на решението, като постановено при неправилно приложение на материалния закон и необоснованост се иска отмяната му и постановяване на ново по съществото на спора, с което обжалваната от нея заповед бъде отменена. Претендира присъждане на направените деловодни разноски пред двете инстанции.
Ответникът по касационната жалба – Председателя на Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР), чрез процесуален представител и в представени от последния писмени бележки оспорва същата и моли съда да постанови решение, с което да я отхвърли като неоснователна.
Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.
Върховният административен съд (ВАС), състав на Пето отделение, при извършената служебно проверка на атакуваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 АПК и предвид наведените в касационната жалба доводи, приема за установено следното:
Обжалваното пред настоящия състав съдебно решение е валидно и допустимо като постановено от компетентния административен съд, след надлежното му сезиране с жалба против индивидуален административен акт от страна, чийто права и законни интереси са засегнати от него.
С обжалваното решение първоинстанционният съд, след извършената проверка за законосъобразност приема, че оспореният пред него административен акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при спазване на предвидените в закона административнопроизводствени правила и в съответствие с материалния закон и неговата цел. Решението е неправилно.
Съдът е изяснил спора по същество като е събрал доказателства за релевантните факти, но въз основа на същите е извел неправилни изводи.
От доказателствата по делото се установява, че на 23.02.2016 г. Корова подава заявление до Председателя на КЕВР за възстановяването ѝ на длъжност „главен експерт“ в Териториално звено (ТЗ) „Ю. Б“, отдел „Контрол и решаване на спорове – водоснабдителни и канализационни услуги“, Главна дирекция „контрол и решаване на спорове“ в КЕВР, като със заповед № ЧР-ДС-40/23.02.2016 г. на Председателя на КЕВР е възстановена на тази длъжност.
С последваща заповед № ЧР-ДС-410/23.02.2016 г. веднага след това Корова е преназначена на длъжност „главен експерт“ в ТЗ „Ю. Б“, но в Главна дирекция „ Водоснабдителни и канализационни услуги“, считано от същата дата, като тази заповед е връчена на жалбодателката на същата дата.
На 25.02.2016 г. на същата е връчено предложение за прекратяване на основание чл. 107а, ал. 1 от ЗДСл (ЗАКОН ЗЗД ДЪРЖАВНИЯ СЛУЖИТЕЛ) (ЗДСл) за длъжността „главен експерт“ в Териториално звено (ТЗ) „Ю. Б“, отдел „Контрол и решаване на спорове – водоснабдителни и канализационни услуги“, Главна дирекция „Контрол и решаване на спорове“ в КЕВР (л. 12), която тя вече не заема, срещу обезщетение в размер на шест кратния размер на последната получена от нея месечна основна заплата, считано от 25.02.2016 г.
На същия ден Корова дава писмено съгласие (л. 13) да бъде прекратено служебното ѝ правоотношение за длъжността, на която е възстановена - „главен експерт“ в Териториално звено (ТЗ) „Ю. Б“, отдел „Контрол и решаване на спорове – водоснабдителни и канализационни услуги“, Главна дирекция „контрол и решаване на спорове“ в КЕВР срещу обезщетение в размер на 6 основни заплати, като видно от представеното на л. 33 от делото бюджетно платежно нареждане на същата е изплатена сума в размер на 9874,29 лв.
При така установените от първоинстанционния съд факти, които са базирани изцяло на събраните в хода на производството доказателства неправилно в обжалваното решение е прието, че заповедта обжалвана пред него № ЧР-ДС-42/25.02.2016 г., с която е прекратено служебното правоотношение на Корова за длъжността, на която е възстановена - „главен експерт“ в ТЗ „Ю. Б“, отдел“Контрол и решаване на спорове – водоснабдителни и канализационни услуги“, Главна дирекция, „ Контрол и решаване на спорове“ със заповед № ЧР-ДС-40/23.02.2016 г. е законосъобразна.
От посочените доказателства безспорно се установява, че процедурата по чл. 107а ЗДСл е проведена и приключена от органа за длъжността, на която същата е била възстановена след влязлото в сила съдебно решение. При това служебното правоотношение с Корова е прекратено за тази длъжност, но не и за длъжността, на която същата е била преназначена, при което неправилно служебното ѝ правоотношение е прекратено с оспорената заповед, доколкото същото вече не е съществувало по силата на заповед № ЧР-ДС-41/23.02.2016 г. за преназначаването ѝ на друга длъжност.
Следователно процедурата по чл. 107а ЗДСл е започнала и е проведена за длъжност, различна от тази, която служителят е заемал по силата на заповедта за преназначаване, като настоящият състав намира, че в случая то е проведено в нарушение на принципа за истинност по чл. 7 АПК, тъй като органът по назначението може да прекрати служебното правоотношение на служител само за длъжност, която той заема, но не и за такава, която същият не заема.
При формиране на извод за това дали административният акт е основан на действителните факти от значение за случая следва да бъде съобразено допълнително и обстоятелството, че органът дължи обезщетение на жалбодателката именно в размер на предложения размер на обезщетението - шест месечни заплати по силата на чл. 104, ал.1 ЗДСл, тъй като с влязло в сила съдебно решение е отменена негова заповед, с която е прекратено служебното правоотношение с Корова за длъжността „главен експерт“ в Териториално звено (ТЗ) „Ю. Б“, отдел „Контрол и решаване на спорове – водоснабдителни и канализационни услуги“, Главна дирекция „контрол и решаване на спорове“ в КЕВР, на която тя е възстановена именно по тази причина.
При така установените факти – възстановяването на служителя на заеманата преди незаконното уволнение длъжност, преназначаването ѝ на друга такава и отправено предложение за прекратяване на служебното правоотношение за длъжността, на която е възстановена с изплащане на обезщетение в размер на дължимото ѝ от органа по силата на чл. 104, ал.1 ЗДСл следва извод, че органът не е упражнил правата си по разумен начин, добросъвестно и справедливо, а издаденият административен акт не се основава на действителни факти.
Този извод следва и от факта, че по делото е приложено заявление от Корова от същата дата 23.02.2016 г. с вх. № О-ПВ-00-15 до органа по назначението – Председателя на КЕВР, в което същата освен че е заявила желанието си да бъде възстановена на заеманата от нея длъжност преди незаконното ѝ уволнение е направила и искане да ѝ бъде заплатено дължимото обезщетение в размер на шест брутни заплати, както и сумата по приложения изпълнителен лист.
Съгласно чл. 6, ал.1 АПК административните органи упражняват правомощията си по разумен начин, добросъвестно и справедливо. В случая този основен принцип на административното производство е грубо нарушен от органа, като с извършените действия – възстановяване на жалбодателката на заеманата длъжност проформа, незабавното ѝ преназначаване на друга длъжност и същото така незабавно проведеното производство по чл. 107а ЗДСл за длъжност, която същата вече не заема е очевидно, че органът е целял да не изпълни реално влязлото в сила съдебно решение за възстановяването на служителя на длъжност в администрацията.
От съдържанието на обжалваното решение не се установява първоинстанционният съд да е проявил дължимата грижа да установи действителните факти, като изводът му, че Корова не заема дори длъжността, на която е преназначена буди недоумение, тъй като от този извод логично следва въпроса при положение, че същата не заема нито длъжността, на която е възстановена, нито тази на която е преназначена какво правоотношение се прекратява със заповедта приета от АССг за законосъобразна. Буди недоумение и изводът на съда базиран единствено на допусната техническа грешка при изписване на датата на връчване на заповедта за преназначение, която е поправена от жалбодателката, че органът не бил наясно за това дали същата приема преназначението. Решението на съда следва да почива на установени с доказателства факти, а не на субективно предположения.
В съдебно заседание пред касационната инстанция при отправен въпрос към страната е установено, че действителната дата е 23.02.2016 г., като с оглед на важното значение, което му е придадено този факт е следвало да бъде установен в хода на първоинстанционното производство, още повече, че тази заповед е последваща и основана на декларация по чл. 82, ал. 1 ЗДСл, подписана от Корова на 23.02.2016 г.( л. 11), с която същата дава съгласие да бъде преназначена на новата длъжност. При това и доколкото заповедта е с начален срок на действие, изрично отбелязан в нея – 23.02.2016 г., посоченият по-горе извод на съда е произволен и не намира опора в приетите по делото доказателства.
На следващо място съдът е обсъждал наличието или липсата на щатна бройка за заеманата от Корова длъжност, което не може да доведе до извод относно предмета на спора – законосъобразността на заповедта за прекратяване на служебно правоотношение по реда на чл. 107а ЗДСл, тъй като това обстоятелство няма значение за това, а би имало значение при прекратяване на служебното правоотношение по реда на чл. 106, ал.1, т. 2 ЗДСл. В конкретния случай дали длъжността съществува или не по длъжностно разписание е въпрос ирелевантен за предмета на спора, доколкото Корова е възстановена на длъжност по силата на съдебно решение, при което органът е длъжен да изпълни съдебното решение независимо от наличието или липсата на щатна бройка, тъй като неизпълнението води до ангажиране на наказателна отговорност предвид разпоредбата на чл. 172 НК, а и ВАС в постоянната си практика неведнъж сочи, че възстановяването на служителя след отмяна на незаконна заповед за прекратяване на служебно правоотношение на заеманата от него длъжност е задължение на органа независимо от утвърдената от него щатна численост. Отделно от това при безспорно установения факт, че жалбодателката е преназначена на длъжност, която не съществува по длъжностно разписание води до еднозначен извод за превратно упражняване на власт от страна на органа и не може да бъде тълкувано във вреда на служителя.
С оглед на така установеното настоящият състав намира, че решението е неправилно като необосновано и постановено при неправилно приложение на материалния закон, при което следва да бъде отменено и вместо него постановено ново, с което заповед № ЧР – ДС - 42/25.02.2016 г. на Председателя на КЕВР бъде отменена като незаконосъобразна.
При този изход на делото и на основание чл. 143, ал. 1 КЕВР следва да бъде осъдена да заплати на В.К направените деловодни разноски в двете инстанции в размер на 900 лв., представляващи възнаграждение за един адвокат – съответно в размер на 600 лв. пред първата инстанция и в размер на 300 лв. пред касационната инстанция.
По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Пето отделение РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 4654 от 11.07.2017 г., постановено по административно дело № 3128/2016 г., с поправяни очевидни фактически грешки с решения № № 5214 от 11.08.2017 г. и 5295 от 24.08.2017 г. по същото дело от Административен съд София-град и ПОСТАНОВЯВА
ОТМЕНЯ заповед № ЧР – ДС- 42/25.02.2016 г. на Председателя на Комисията за енергийно и водно регулиране като незаконосъобразна.
ОСЪЖДА Комисията за енергийно и водно регулиране за заплати на В.К с ЕГН [ЕГН] деловодни разноски в размер на 900 (деветстотин) лева.
Решението е окончателно.