Производство по чл.208 и сл. АПК вр. чл.160, ал.6 ДОПК.

Образувано по касационна жалба на „Е. Б“ ЕООД (с ново наименование „Д. Б“ ЕООД), ЕИК 106597230, със седалище и адрес на управление с. Б. И, представлявано от управителя Н.О, подадена чрез адв. П.Г, срещу Решение № 434 от 09.11.2015 г. по адм. дело № 566/2015 г. по описа на Административния съд – В. Т, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Ревизионен акт (РА) № Р-06-1300552-091-001 от 04.05.2015 г. на органи по приходите при Териториалната дирекция (ТД) на Националната агенция по приходите (НАП) – гр. В. Т, поправен с РА № П-04000615091361-003-001 от 19.05.2015 г. и потвърден в обжалваната част с Решение № 309 от 24.07.2015 г. на директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ (ОДОП) – гр. В. Т при Централното управление (ЦУ) на НАП, с който на ревизираното дружество по ЗДДС за данъчни периоди м.11 и м.12.2012 г. е начислен ДДС в размер на 12 645.20 лв. ведно с прилежащите лихви и жалбоподателят е осъден да заплати на дирекция „ОДОП“ – гр. В. Т при ЦУ на НАП юрисконсултско възнаграждение в размер на 967 лв.

В касационната жалба се твърди, че първоинстанционното решение е неправилно като постановено при всички пороци по чл.209, т.3 АПК, изразяващи се в несъобразяване на Становище от 17.11.2015г. на самата Национална агенция по приходите за тълкуване на разпоредбите на ЗДДС, дадено по запитване на ревизираното дружество в течение на ревизионното производство, съгласно което меродавно за режима на облагане с ДДС относно предмета на доставката е определянето на този предмет от доставчика. В случая, доставчикът не е фактурирал процесната стока като производствен отпадък и не е имало никакво основание за прилагане на режима на самоначисляване в тежест на ревизираното дружество-получател. В същото становище е прието, че дори данъчната администрация да приеме обратното относно режима на начисляване...