Главният архитект на община Р. обжалва Решение № 737/04.05.2017 г. на Административен съд – Пловдив по адм. дело № 2957/2016г., с което са отменени Заповед № ДК-10-ЮЦР-11/16.02.2015 г. на началника на РДНСК – ЮЦР и оставената с нея в сила Заповед № 88/16.12.2014 г. на главния архитект, отказваща узаконяване на обект „Гараж и лятна кухня“, разположен в югоизточната част на УПИ VIII-54, кв. 19 по регулационния план на с. У., община Р., и преписката по заявлението от 14.10.2013 г. на А.К е изпратена на главния архитект за продължаване на производството по узаконяване при спазване на указанията в съдебното решение.
От ответниците А.К и Д.Б са на позиция за недопустимост на касационната жалба, евентуално – за правилност на атакуваното решение, началникът на РДНСК – Южен централен район не изразява становище по жалбата.
Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на оспорването.
I. Касационната жалба е допустима – подадена е в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от страна с правен интерес.
Главният архитект е страна по делото – чл. 215, ал. 5, изр. 2 ЗУТ, неблагоприятният за него характер на съдебното решение като предпоставка на правото на касационно оспорване по чл. 210, ал. 1 АПК произтича от постановената отмяна на отказващата узаконяване заповед. Възлагането на разноските върху контролната администрация, противно на довода в обратния смисъл, е неотносимо към допустимостта на жалбата на главния архитект, тъй като преценката за нея не се изчерпва с отговорността за разноски.
II. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна.
1. Производството по § 127, ал. 2 и сл. ПЗР към ЗИДЗУТ от 2012 г. се състои от няколко етапа: а) съгласуване на инвестиционен проект – заснемане за узаконяване, б) привеждане на строежа в съответствие със съгласувания проект, в) заплащане на дължимите глоби и такси и г) издаване на акт за узаконяване. На всеки от етапите, предхождащи издаването на заключителния акт (за узаконяване или отказ), дори и при липсата на изрична разпоредба, административният орган дължи служебно съдействие на заинтересованите страни, което следва от общото му процесуално задължение по АПК - чл. 9, ал. 4 вр. § 127, ал. 5 ПЗРЗИДЗУТ.
2. Ако, както е в случая, проектът не отразява действителното местоположение на източната стена на обекта (изпълнена върху половината от разположената в съседния УПИ ограда, т. е. преминаваща регулационната линия на имота), той е могъл да бъде коригиран по указание на главния архитект по начин, представящ едновременно фактическото и дължимото състояние на строежа.
а. Целта на процедурата по узаконяване е да даде еднозначен отговор на въпроса дали строежът е допустим алтернативно по действалите към момента на изграждането му или по сега действащите разпоредби. В случай, че по представения проект строежът би бил узаконим (този въпрос не е изследван от главния архитект и контролния орган), тогава проектът би подлежал на съгласуване с последица преминаване към следващата фаза на процедурата – фактическото привеждане на строежа в съответствие с инвестиционния проект.
б. Евентуалната преценка за узаконяемостта на обекта единствено според параметрите, съществуващи към момента, би довела до заключение за изначалната му недопустимост по градоустройствените разпоредби, а предвиденият от закона втори елемент на процедурата би бил безпредметен, изключвайки въобще възможно несъответствие между проекта и строежа, което да бъде преодоляно като условие за издаване на акт за узаконяване. От друга страна, обективната техническа (не)възможност за постигането на единство между тях, както и намерението на заинтересованите лица да го осъществят, са въпроси по основателността на искането за узаконяване, чиито отговор би предопределил решението относно съдържанието на административния акт.
3. Непредвиждането на строежа в ПУП, противно на становището на касатора, не дисквалифицира по хипотеза допустимостта му, доколкото чл. 41, ал. 2 ЗУТ по принцип разрешава постройките от допълващото застрояване с виза по чл. 140 ЗУТ, когато то не е предвидено с действащия план (вж. и чл. 42, ал. 2, изр. 2 ЗУТ). Още повече, при уредения от закона критерий за допустимост на строителството – съобразеността с действащите към релевантните моменти разпоредби (§ 127, ал. 2 вр. § 184 ПЗРЗИДЗУТ).
4. Липсата на указания от страна на главния архитект към заинтересованите страни по повод съответствието между проекта и строежа правилно е определена от първата инстанция като съществено процесуално нарушение. Изясняването и на обсъдените по-горе въпроси е дължимо с оглед правомерното осъществяване на елементите от фактическия състав по § 127, ал. 8 ПЗРЗИДЗУТ от 2012 г. При тези пороци на отказа, рефлектиращи и върху законосъобразността на потвърждаващата го заповед на контролния орган, двата акта са подлежали на съдебна отмяна.
Изложеното мотивира оставянето в сила на обжалваното решение – чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК.
Неоснователността на жалбата е основание за възстановяване в полза на ответниците Кулин и Бешикова на платените разноски за адвокатско възнаграждение пред настоящата инстанция на обща стойност, съизмерима с минималния размер по чл. 8, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Воден от горното, Върховният административен съд, състав на II отделение РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 737/04.05.2017 г. на Административен съд– Пловдив по адм. дело № 2957/2016 г.
ОСЪЖДА община Р. да заплати на А.К и Д.Б сумата от 600 (шестстотин) лева разноски за касационната инстанция. Решението е окончателно.