№ 60762
София 10.11.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Р. Б, Трето гражданско отделение в закрито заседание на дванадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: М. П. Ч: И. П. М РУСЕВА
като изслуша докладваното от съдия Папазова гр. д.№ 3831 по описа за 2021г. на ІІІ г. о. и за да се произнесе взе пред вид следното:
Производството е с правно основание чл.288 от ГПК.
Образувано е въз основа на подадената касационна жалба от Р. И. Г. от [населено място], чрез процесуалния представител адвокат И. против въззивно решение № 940 от 21.05.2021г. по в. гр. д. № 899 по описа за 2021г. на Окръжен съд Варна, с което е отменено решение № 261096 от 9.11.2020г. по гр. д. № 2289/2020г. на РС Варна и вместо това е постановено друго като са отхвърлени предявените искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1 и т.2 КТ за признаване за незаконно уволнението й и отмяна на заповед № 233 от 18.12.20219г. на изпълнителните директори на „Инвестбанк“АД, с която е прекратено трудовото й правоотношение на основание чл.330, ал.2, т.6 КТ и възстановяване на заеманата длъжност „специалист банкиране на дребно“ във финансов център Варна, като са присъдени следващите се разноски.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК и е срещу подлежащото на касационно обжалване въззивно решение. За да се произнесе по допустимостта й, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение прецени следните данни по делото:
Дисциплинарното наказание „уволнение“ е наложено от работодателя на основание чл.190, ал.1 КТ, като е преценил, че Р. Г. е допуснала „системни нарушения на трудовата дисциплина“/т.3/, „злоупотреба с доверието на работодателя“/т.4/ и „други тежки нарушения на трудовата дисциплина“/т.7/ като е положила подпис за последващ /вторичен/ контрол върху документи, инициирани от друг служител на банката /Н. Й./, с което са осчетоводени неоторизирани операции, без същите да са били наредени и разрешени от титулярите на съответните сметки. Касае са за дългосрочни депозити със срок от 6 месеца и 12месеца на общо трима вложители във ФЦ Варана, от които са прехвърлени суми в размер на 9 897.44 евро, 6 000лв., 3 000лв. и 4 000 евро, на датите 27.06.2019г., в 14.43ч, на 23.10.2019г., в 14.52ч. и в 14.50ч. и на 13.11.2019г. в 13.43ч. Въззивният съд е приел, че с тези си действия Р. Г. е допуснала нарушение на правилата, установени с разпоредбите на чл.11, т.4 и 7, чл.15, т.1 на Вътрешните правила за контрол и предотвратяване изпирането на пари и финансиране на тероризъм на „Инвестбанк“АД, защото е потвърдила операциите без да се увери, че операцията наистина е наредена от титуляра на сметката или негов пълномощник и че същата отговаря на всички законови изисквания и необходими условия за осъществяването й. Не е изпълнила стриктно задълженията си, защото не е установила, че клиентът не присъства физически в офиса, че не са представени документ за самоличност или пълномощно, че се прекратява договор за срочен депозит без представяне на оригинал или попълнена декларация за непредставен оригинал, не се е уверила дали положеният подпис съответства на спесимента. Броят на извършените операции сочи на системност в поведението, изразяващо се в неосъществяване на изискуемия се вторичен контрол, без определяне на рисковия профил на клиентите, без извършени документирани периодични проверки на идентификацията на клиентите, без наблюдение и анализ на движението по сметките, по които се извършват операциите. Нарушенията се преценени като „тежки“ от въззивния съд след съобразяване с вида, спецификата и характера им, отрицателните последици за банката и настъпилите вреди, които са в значителен размер, както и с оглед цялостното поведение и отношение на Г. към трудовите й задължения и към случилото се и констатираната липса на самокритичност. Съдът е съобразил и че се касае за „тежки“ нарушения, които са извършени „нееднократно“. Направените възражения за неспазване на процедурата по чл.193 КТ, въззивният съд е преценил като неоснователни, приемайки за установено, че работодателят е поискал обяснения от ищцата /с имейл от 29.11.2019г./, конкретизирайки, че същите са за „операционното събитие във ФЦ Варна“. Отчетено е и че ищцата е дала обясненията си на същата дата.
В представеното към касационната жалба изложение, касаторката се позовава на основанието за допустимост по чл.280 ал.1 т.1 ГПК, поставяйки следните въпроси: 1. Относно задължението на работодателя да поиска по разбираем начин обяснения за действията или бездействията, които счита за допуснати нарушения. Твърди противоречие на въззивния акт с решение по гр. д.№ 1480/2019г. на ІV г. о. и гр. д.№ 3846/2019г. на ІV г. о., 2. За наличието на достатъчен срок за даване на обясненията, когато се касае до множество констатирани нарушения.Счита, че въззивният акт противоречи на решения по гр. д.№ 2943/2016г. на ІІІ г. о., гр. д.№ 1322/2009г. на ІІІ г. о.и множество други, които сочи, 3. За задължението на въззивния съд да се произнесе по спорния предмет, очертан с въззивната жалба, по който се позовава на противоречие с решения по гр. д.№ 3846/2019г. на ІV г. о.и по гр. д.№ 2296/2018г. на ІІ г. о. Счита, че неправилно съдът е ценил доклад на ССВО от 6.12.2019г., представен по делото след изтичане на преклузивните срокове, 4. Има ли правомощие трето лице по делото да иска от работника или служителя обяснения, при положение че за него нито се твърди, нито е представено доказателство да е оправомощено от работодателя за това? Разумен ли е срокът от два часа за даване на обяснения, след като се касае за множество нарушения? Твърди противоречие на въззивния акт с решение по гр. д.№ 1771/2011г. на ІV г. о. и гр. д.№ 145/2014г. на ІV г. о., 5. За задължението на въззивния съд да обсъди всички събрани доказателства, както и възраженията и доводите на страните, да посочи кои релевантни обстоятелства счита за установени и въз основа на какви доказателства и да изясни хипотезата на приложимата от него материално правна норма и какви са фактическите състави на дисциплинарните нарушения по чл.187, т.8 КТ, 6. За задължението на въззивния съд да изложи мотиви във връзка с тежестта на нарушението и съответствието му с наложеното наказание, 7. За задължението на въззивния съд да постави въпроси на страните по посочените от тях факти при нужда от изясняването им и да даде указания по чл.145, ал.2 ГПК, във връзка с който касаторът сочи конкретна практика, 8. Следва ли въззивният съд да обсъди аргументите и доводите на ответника и да прецени всички доказателства по делото, включително по чл.235, ал.2 ГПК и да постанови решението си върху приетите от него за установени факти и закона?, 9. За задължението на въззивния съд да постанови акта си въз основа на представените в рамките на преклузивните срокове доказателства, като касаторът отново визира докладът на Специализираната служба за вътрешен отдит и други доказателства, които са приети в съдебното заседание от 16.10.2020г. и 10. Необходимо ли е работодателят да открие специална процедура за установяване на дисциплинарно нарушение и налагане на наказание за него и да уведоми работника за това преди да пристъпи към искане на обяснения по реда на чл.193 КТ? /Последният въпрос е с №11 в изложението на касатора, като този с №10 преповтаря вече поставените въпроси с №№ 1 и 5/. Касаторът се позовава и на основанията за допустимост по чл.280, ал.1 т.3 и чл.280, ал.2 ГПК.
Срещу подадената касационна жалба е постъпил отговор от „Инвестбанк“АД, представляван от изпълнителните директори, чрез процесуалния представител адвокат Д., с който се оспорват нейната допустимост и основателност. Счита, че за нито един от поставените въпроси не е налице специално изискване за допустимост на касационната жалба, а разгледан по същество, че постановеният акт е правилен. От своя страна се позовава на многобройна съдебна практика, която цитира. Претендира направените разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 2 400лв., съобразно представен списък, реалното извършване на които установява с представени фактура № 252 от 30.07.2021г. /вж. стр.49/ и платежно нареждане /вж. стр.50/.
Настоящият съдебен състав намира, че по нито един от поставените от касатора въпроси, не следва да се допуска касационно обжалване, доколкото за всички не се установява наличието на посоченото от него специално основание за допустимост, а част от тях /тези с №№ 3, 4, 7 и 9/ не отговарят на изискванията за общо основание за допустимост, тъй като не са свързани с решаващите мотиви на съда. Основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК не е налице, защото при постановяване на въззивния акт е съобразена установената съдебна практика, включително и тази на която касаторът се позовава. Поставените въпроси могат да бъдат обобщени в три групи.
Първата включва въпроси с №№ 1, 2, 4 и 10, касаещи процедурата по чл.193 КТ – начин на изискване на обяснения, размер на предоставен срок а тях, компетентното лице да ги изиска.
Цитираната норма изисква от работодателя - когато му станат известни обстоятелства за нарушаване на трудовата дисциплина - той да изиска от работника или служителя писмени обяснения или да го изслуша лично във връзка с тези обстоятелства, съответно да събере и оцени посочени от него доказателства, ако има такива и едва след това да му връчи заповед за налагане на дисциплинарното наказание. В КТ не са посочени конкретни срокове за това, нито е установена нарочна процедура, поради което практика приема, че искането и вземането на устни или писмени обяснения от работника не е подчинено на никакви формални изисквания. Това, за което съдът следи е - в искането на обяснения и в заповедта за налагане на дисциплинарното наказание нарушението на трудовата дисциплина да бъде посочено по разбираем за работника начин, така че той да може да даде адекватни обяснения. В случая, след като в дадените обяснения служителката е коментирала поведението си „във връзка с потвърждението на операциите, извършени от Н. Й.“, е ясно че работодателят е поискал по разбираем за нея начин дължимите обяснения. В искането на обяснения работодателят не е длъжен да посочи всички обективни и субективни елементи на изпълнителното деяние /вж. решения по гр. д.№ 3927/2020г. на ІV г. о., гр. д.№ 1328/2013г. на ІV г. о./, нито следва да открива специална процедура за установяване на дисциплинарно нарушение и налагане на наказание за него, за която да уведомява работника преди да пристъпи към искане на обяснения по реда на чл.193 КТ. Доколкото се касае за няколко нарушения, които обаче са еднотипни /изразяват се в едно и също действие, което се повтаря неколкократно във времето/, то тяхната бройка първо не може да обоснове по-дълъг срок и второ, релевантността на предоставеният срок е потвърдена с факта на предоставянето на обяснения в същия ден. Четвъртият поставен въпрос, касаещ правомощията на трето лице по делото да иска от работника или служителя обяснения е ирелевантен, доколкото в случая – видно от изложените мотиви - обясненията са поискани лично от работодателя – чрез имейл.
Втората група въпроси включва въпроси с №№ 3, 5, 6, 7 и 8 относно задълженията на въззивния съд във връзка с предмета на произнасяне, необходимите мотиви на въззивния акт и необходимите указания по чл.145, ал.2 ГПК. По тях е налице трайно установена съдебна практика, която е стриктно съобразена от въззивния съд. Същият е обсъдил подробно всички събрани доказателства, възраженията, доводите на страните, посочил е кои релевантни обстоятелства счита за установени и въз основа на какви доказателства, изяснил е приложимите материално правни норми, изследвайки фактическите състави на релевантните дисциплинарни нарушения. Относно тежестта на установените като допуснати нарушения, съдът е изложил конкретни мотиви, преценявайки съответствието им с наложеното най-тежко дисциплинарно наказание. Седмият поставен въпрос, касаещ задължението на въззивния съд да поставя въпроси на страните по посочените от тях факти е ирелевантен, защото не е свързан с решаващите мотиви на съда, доколкото подобна нужда от изясняване на въпроси не е констатирана.
Третата група въпроси включва тези с №№ 3 и 9, относно релевантните за решаване на спора доказателства. Така поставените въпроси /във връзка с преценката на доклада на ССВО/ изискват обсъждане на ангажирани по делото доказателства. Съгласно приетото в т.1 от ТР № 1/2010г. по т. д.№ 1/2009г. на ОСГТК на ВКС, не следва да се допуска касационно обжалване по материалноправен или процесуалноправени въпрос, от значение за изхода по конкретното делото, свързан с правилността на обжалваното решение, с възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или с обсъждане на събраните по делото доказателства.
Наличието на установена съдебна практика по всеки един от поставените въпроси изключва наличието и на основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, пред вид разясненията дадени в т.4 от ТР № 1/2010г. по т. д.№ 1/2009г. на ОСГТК.
Всичко изложено води до извод, че настоящият съдебен състав не счита постановения въззивен акт за очевидно неправилен по смисъла на чл.280, ал.2 ГПК. Посоченото специално основание не е приравнено на неправилност по смисъла на чл.281, т.3 ГПК, а изисква от съдържанието на мотивите да е видно въззивният съд да е допуснал нарушение на императивни норми или основополагащи правни принципи, да е приложил несъществуваща или отменена правна норма, както и правна норма в смисъл, различен от действително вложения, да е налице отказ да се приложи процесуална правна норма, довел до процесуално нарушение, в резултат на което да е формиран погрешен правен извод или да е налице необоснованост на извод относно правното значение на факт в разрез с правилата за формалната логика, опита и научните правила, какъвто настоящия случая не е.
С оглед изхода на спора, направеното искане и на основание чл.78, ал.3 ГПК, в полза на ответната страна следва да се присъдят установените като реално извършени разноски в размер на 2 400лв. за адвокатско възнаграждение.
Мотивиран от изложеното, като счита, че не е налице посоченото от касатора основание за допустимост, настоящият състав на Върховен касационен съд
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 940 от 21.05.2021г. по в. гр. д. № 899 по описа за 2021г. на Окръжен съд Варна.
ОСЪЖДА Р. И. Г., ЕГН [ЕГН], от [населено място], [улица], да заплати на „ИНВЕСТБАНК“АД, ЕИК[ЕИК], гр.София, [улица] сумата от 2 400лв. /две хиляди и четиристотин лева/, разноски за адвокатско възнаграждение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.