Производството е по чл. 288 вр. чл. 280 ГПК.

С решение № 1137/14.08.2020 г. по гр. д. № 08427/2019 г. Пернишкият районен съд допуснал делба на дворно място с площ 1 350 кв. м., съставляващо УПИ.. ....... от кв... . по плана на [населено място], [община], с находящи се в същото лятна кухня с площ 18 кв. м. и недовършен строеж на нова жилищна сграда с площ 70 кв. м., между съделители и при квоти: Р. Р. М. - 1/2 ид. ч., и И. Б. Р. и Ц. Б. Ц. - общо1/2 ид. ч., а по отношение на построената в същото дворно място съборена масивна едноетажна жилищна сграда с площ 64 кв. м. прекратил производството.

С решение № 70/04.03.2021 г. по в. гр. д. № 00748/2020 г. Пернишкият окръжен съд отменил горното решение в частта, с която е допусната делба на недовършен строеж на нова жилищна сграда с площ 70 кв. м., и вместо това отхвърлил иска за делба на тази сграда; в останалата част първоинстанционното решение е влязло в сила като необжалвано.

Касационна жалба срещу въззивното решение е подала ищцата Р. Р. М., която иска същото да бъде обезсилено като недопустимо поради липса на предявен иск за делба.

От ответниците по касация - ответници по иска И. Б. Р. и Ц. Б. Ц., не е получен писмен отговор.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от надлежна страна, насочена е срещу въззивно решение, което попада в обхвата на касационното обжалване и отговаря на изискванията на чл. 284 ГПК, поради което е допустима.

При произнасяне по допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд на РБ, състав на І-во г. о., намира следното:

По делото е установено, че общите на страните наследодатели Р. А. И. и Ц. З. И. - възходящи от първа степен на ищцата и възходящи от втора степен на ответниците, са били собственици на дворно място и построените в него масивна жилищна сграда - понастоящем съборена, и лятна кухня, а след смъртта им е започнало строителство на нова жилищна сграда със застроена площ 70 кв. м., която е с изградени основи, стени, колони, пояси и започнат покрив. Въззивният съд приел, че поради липсата на поставен покрив обектът не представлява сграда /респ. къща/ по смисъла на пар. 5, т. 46 от ДР на ЗУТ, респ. не е самостоятелен, годен обект на делба. Посочил, че хипотетично до делба биха могли да бъдат допуснати само отделни обекти в нея - помещения, етаж или етажи, имащи индивидуализация, позволяваща да бъдат самостоятелни обекти на собственост, но не и сградата в нейната цялост, така, както е заявено от ищцата по реда на чл. 341, ал. 2 ГПК. Съдът приел, че в случая е неприложима и хипотезата на ТР № 33/1971 г. на ОСГК на ВС, при която, ако строежът не е завършен /до фаза груб строеж/, предмет на делбата е правото на суперфиция, тъй като във всички случаи то трябва да е валидно учредено, а по делото не е установено, че е налице изрично волеизявление на ищцата в предвидената законова форма за учредяването му в полза на прекия наследодател на ответниците по иска. По тези съображения въззивният съд приел, че искът за делба на недовършения строеж следва да бъде отхвърлен.

При произнасянето по отговорността за разноските за въззивното производство въззивният съд посочил, че същите се дължат от въззиваемата - ищца по делото, която е дала повод с поведението си за депозирането на въззивната жалба - позовал се е на протокола от откритото съдебно заседание на 28.07.2020 г., в което ищцата изрично е заявила и поддържа, че поземленият имот следва да се допусне до делба ведно с находящите се в него постройки - лятна кухня и недовършен строеж на новата жилищна сграда.

В касационната жалба жалбоподателката е изложила оплакване за недопустимост на въззивното решение - основание за касационно обжалване по чл. 281, т. 2 ГПК, и искане за неговото обезсилване и прекратяване на производството по отношение на незавършения строеж, чиято делба не е претендирала.

В касационната жалба и в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК жалбоподателката е поставила въпроса: какво следва да бъде решението на въззивния съд, ако първоинстанционен съд в производството от първата фаза на делбен процес е допуснал до делба незавършен до покрива включително строеж, ако никоя от страните не е поискала в първото съдебно заседание делбата му и ако в хода на производството е установено, че той не е самостоятелен обект на правото на собственост.

Като основания за допускане на касационно обжалване се поддържат чл. 280 ал. 1, т. т. 1 и 3 ГПК и се прави позоваване на следната съдебна практика: решение № 319/06.06.1995 г. на І-во г. о., решение № 7/01.04.2019 г. по гр. д. № 1435/2018 г. на ВКС, ІІ-ро г. о., решение № 254/08.06.2012 г. по гр. д. № 1077/2011 г. на ВКС, решение № 110/22.12.2020 г. по гр. д. № 905/2020 г. на ВКС, ІІ-ро г. о., решение № 165/07.12.2020 г. по гр. д. № 4327/2019 г. на ВКС, ІІІ-то г. о., решение № 151/24.10.2019 г. по гр. д. № 3988/2018 г. на ВКС, І-во г. о., решение № 130/23.06.2016 г. по т. д. № 748/2015 г. на ВКС, І-во т. о., решение № 57/12.03.2012 г. по гр. д. № 212/2011 г. на ВКС, ІV-то г. о., т. 9 на Постановление на Пленума на ВС № 1/1985 г. и ТР № 1/09.07.2019 г. по тълк. д. № 1/2017 г. на ОСГТК на ВКС.

При произнасяне по допускането на касационното обжалване настоящият състав на ВКС, I-во г. о., съобрази следното:

Жалбоподателката в качеството си на ищца е предявила иск за делба на поземлен имот и на построени в него масивна едноетажна жилищна сграда и лятна кухня. Посочила е в исковата молба, че поземленият имот е технически поделяем.

В отговора, подаден по реда на чл. 131 ГПК, ответниците са оспорили иска за делба на жилищната сграда с твърдението, че същата е разрушена по предписание на техническите органи, както и твърдението за поделяемост на поземления имот, като едно от съображенията е наличието на изградена до кота „било“ жилищна сграда, чийто строеж е реализиран от техния пряк наследодател въз основа на нотариално заверена декларация-съгласие от ищцата.

В първото съдебно заседание, проведено на 28.07.2020 г., процесуалният представител на ищцата е заявил, че поддържа иска за делба на дворното място, ведно с находящите се в него строежи на допълнителна постройка и незавършено строителство, като е оттеглил иска за делба на основната жилищна сграда като съборена. В същото заседание ответниците са поискали ищцата да уточни иска ли се делба на новата постройка. Ищцата е изразила становище, че новостроящата се сграда не е самостоятелен обект на правото на собственост, също както лятната кухня, и ще следва съдбата на главната вещ; заявила е още, че поддържа искането си за делба на поземления имот и находящите се в него постройки. В хода на устните състезания е поискала да се допусне делба на поземления имот, ведно с находящите се в него лятна кухня и недовършен строеж на новата жилищна сграда.

С оглед на тези данни налице е основание за допускане на касационно обжалване по поставения въпрос, уточнен от настоящия състав на ВКС съобразно правомощията му по т. 1 на ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС така: какво следва да бъде решението на въззивния съд, в случай, че първоинстанционният съд в първата фаза на делбеното производство е допуснал делба на строеж, незавършен до покрива включително, ако никой от съделителите не е поискал делбата му до и в първото по делото заседание.

Касационното обжалване следва да се допусне на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за проверка съответствието на въззивното решение с решение № 319/06.06.1995 г. по гр. д. № 244/1995 г. на ВС, I-во г. о., с което е прието, че само имоти, делба на които е поискана до първото по делото заседание и в самото това заседание, могат да бъдат предмет на разглеждане в делбеното производство, както и със съдебната практика, в която се приема, че когато в нарушение на диспозитивното начало съдът се е произнесъл по предмет, за който не е бил сезиран, е налице произнасяне по непредявен иск; постановеното в такава хипотеза решение е недопустимо и подлежи на обезсилване съгласно чл. 270, ал. 3 ГПК /т. 9 на Постановление № 1/10.11.1985 г. по гр. д. № 1/1985 г. на Пленума на ВС, решение № 110/22.12.2020 г. по гр. д. № 905/2020 г. на ВКС, ІІ-ро г. о., решение № 165/07.12.2020 г. по гр. д. № 4327/2019 г. на ВКС, ІІІ-то г. о., решение № 151/24.10.2019 г. по гр. д. № 3988/2018 г. на ВКС, І-во г. о., решение № 57/12.03.2012 г. по гр. д. № 212/2011 г. на ВКС, ІV-то г. о./.

По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о.

ОПРЕДЕЛИ:

ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № 70/04.03.2021 г. по в. гр. д. № 00748/2020 г. на Пернишкия окръжен съд.

Указва на Р. Р. М. в едноседмичен срок от съобщението да внесе 40 /четиридесет лв./ лева държавна такса по сметка на ВКС и в същия срок да представи доказателства за внасяне на таксата, в противен случай жалбата ще бъде върната.

След представяне на доказателства за внесена в срок държавна такса делото да се докладва за насрочване в открито заседание.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: