4О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 91

гр. София, 10.02.2022г.

Върховният касационен съд на Р. Б. Трето гражданско отделение, в закрито заседание на десети февруари, две хиляди двадесет и втора година, в състав:

Председател: EМИЛ ТОМОВ

Членове: Д. Д.

ГЕНОВЕВА НИКОЛАЕВА

като разгледа докладваното от съдия Николаева гр. дело № 2890 по описа за 2021г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на ответницата Р. Р. К. срещу решение № 260417 от 22.03.2021г. по в. гр. дело № 85/2021г. на Пловдивски окръжен съд, в частта му, с която е потвърдено решение № 260835 от 13.10.2020г. по гр. д. № 254/2019г. на Пловдивски районен съд, в частта му, с която жалбоподателката е осъдена на основание чл. 422 ГПК да заплати на ищеца „Прокредит банк България“ ЕАД сумата 5 312. 12 евро – дължима от ответницата в качеството й на поръчител главница по договор за кредит № 020-694367 от 28.06.2011г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 417 ГПК – 19.12.2014г., за която сума е била издадена заповед № 36 от 08.01.2015г. за изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК по ч. гр. д. № 18201/2014г. на Пловдивски районен съд.

Касаторката К. поддържа, че обжалваното въззивно решение е недопустимо, тъй като през цялото първоинстанционно производство, от подаването на исковата молба до приключването му, ищецът е представляван в нарушение на чл. 32 ГПК от „ЕОС Матрикс“ ЕООД, което търговско дружество – пълномощник е и цесионер на процесното вземане, което от своя страна е упълномощило свои юрисконсулти за процесуалното представителство. Счита, че само лице, отговарящо на изискванията на чл. 32 ГПК – адвокат, родители, деца или съпруг за страна – физическо лице и юрисконсулт или служител с юридическо образование за страна – юридическо лице, могат да са пълномощници в гражданския процес. Освен това твърди, че пълномощното по делото от ищеца в полза на „ЕОС Матрикс“ ЕООД е със срок от три години, считано от 15.05.2016г., поради което на 16.05.2019г. представителната власт е прекратена, а юрисконсулт на „ЕОС Матрикс“ ЕООД е продължил да осъществява процесуалното представителство. Счита, че така извършените процесуални действия по представителството на ищеца не могат да бъдат заздравени по реда на чл. 101 ГПК, тъй като е налице изначална невъзможност на основание чл. 32 ГПК за процесуално представителство на търговско дружество от друго търговско дружество. Поддържа, че е осъществено не само ненадлежно упражняване на правото на иск, но и несъществуване на правото на иск, доколкото в първоинстанционното производство е упражнено чуждо право на иск, при което въззивното решение е недопустимо. Представляването на ищеца от пълномощник, който едновременно с това е и цесионер на предявеното вземане, счита за противоречащо на принципа за добросъвестно упражняване на процесуалните права. Моли атакуваното въззивно решение да бъде обезсилено като недопустимо. Претендира сторените съдебно – деловодни разноски пред трите съдебни инстанции.

С писмена молба – уточнение към касационната жалба от 21.05.2021г., в изпълнение на указания по отстраняване на нередовността на последната, касаторката изрично е заявила, че въвежда единствено и само твърдения за недопустимост на съдебния акт, не и за неговата неправилност, поради което няма да представя изложение на основания за допускане на касационния контрол по смисъла на чл. 280, ал. 1 или чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК.

Ответникът по касационната жалба - „Прокредит банк България“ ЕАД подава писмен отговор, в който оспорва твърденията за недопустимост на въззивното решение. Поддържа, че няма пречка лице, което не спада към посочените в чл. 32 ГПК, да бъде упълномощено да подаде исковата молба и след това да преупълномощи лице, измежду изброените в чл. 32 ГПК, ако представителната му власт включва такова преупълномощаване, а всичко това е изпълнено в първоинстанционното производство. Освен това посочва, че с отговора на въззивната жалба, подаден от надлежно упълномощен от ищеца юрисконсулт, извършените от името на банката – ищец пред първата инстанция процесуалния действия са потвърдени, при което следва да се приемат за редовни от момента на извършването им съгласно чл. 101, ал. 2 ГПК. Моли да не бъде допускано касационно обжалване и да му бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение пред ВКС.

Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, приема по допустимостта на касационното обжалване следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана страна и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт по потребителски спор с цена на иска над 5 000 лв., т. е. тя е допустима.

Предявеният иск е положителен установител иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. с чл. 430, ал. 1 и ал. 2 ТЗ, по който въззивният съд е приел, че страните са обвързани от договор за кредит от 28.06.2011г., по който ответницата има качеството на солидарен длъжник – поръчител и че процесният договор не е изпълнен досежно процесното главно вземане в признатия от съда размер, което е с настъпила изискуемост преди датата на подаване на заявлението по чл. 417 ГПК. Възражението на ответницата по чл. 147, ал. 1 ЗЗД е намерено за неоснователно досежно уважения размер и дължимите месечни вноски с падеж след 04.06.2014г.. По наведените във въззивната жалба на К. доводи за недопустимост на първоинстанционното решение по същите съображения, изложени в касационната жалба за недопустимост и на въззивното решение, Пловдивски окръжен съд е счел, че представителството пред първата инстанция е осъществявано за ищеца по пълномощие от друго юридическо лице - „ЕОС Матрикс“ ЕООД, действащо чрез свой юрисконсулт, което не е допустимо съгласно чл. 32 ГПК. Тази нередовност на процесуалните действия обаче е отстранена във въззивното производство, тъй като с отговора на въззивната жалба, подаден от надлежно упълномощен от ищеца юрисконсулт, всички извършени процесуални действия по делото са потвърдени, поради което и те следва да се приемат за редовни. Поради това е счел, че предявеният иск и първоинстанционното решение са допустими.

Касаторката е релевирала като единствено основание за допускане на касационния контрол вероятната недопустимост на атакуваното решение по смисъла на чл. 280, ал. 2, пр. 2 ГПК поради това, че извършените пред първата съдебна инстанция процесуални действия от името на ищеца са без представителна власт. Исковата молба е подадена от пълномощник с учредена представителна власт, включваща в обема си преупълномощаване, за който пълномощник няма изискване да е измежду лицата по чл. 32 ГПК /в този смисъл определение № 337 от 14.05.2013г. на ВКС по ч. т.д. № 2081/2013г. на I т. о. и др./. Няма пречка пълномощникът да е юридическо лице. Според константната практика на ВКС, изискванията по чл. 32 ГПК са приложими за лицата, които осъществяват самото процесуално представителство, но не и за пълномощника, на когото страната е възложила преупълномощаването и е подал исковата молба. Към датата на исковата молба пълномощното от ищеца в полза на „ЕОС Матрикс“ ЕООД за предявяване на иска не е с изтекъл срок, както твърди ответницата. Дори осъществяваното процесуално представителство в първоинстанционното производство да не е от лице по смисъла на чл. 32 ГПК /юрисконсулт, упълномощен от пълномощника „ЕОС Матрикс“ ЕООД/, както е приел въззивният съд, всички извършени процесуални действия без представителна власт пред първата инстанция са потвърдени от банката – ищец в отговора на въззивната жалба, който е депозиран от юрисконсулт, надлежно упълномощен от нея. По този начин въззиваемият – ищец е изпреварил дължимите от съда действия по даване на указания и отстраняване на порочните процесуални действия, извършени без представителна власт пред Пловдивски районен съд по смисъла на чл. 101, ал. 1 ГПК, за които се съдържат доводи във въззивната жалба, като ги е валидирал от момента на извършването им. По този начин във въззивното производство и към момента на постановяване на въззивното решение, всички извършени процесуални действия от името на ищеца са надлежно извършени от лице с представителна власт, измежду визираните в чл. 32 ГПК, поради което предявеният иск и постановеното по него решение не са недопустими. Недобросъвестно упражняване на процесуални права не е налице, но дори и такова да беше осъществено, то би било основание за неправилност на съдебното решение, а не за неговата недопустимост. Затова, поради неосъществяване на релевираното основание по смисъла на чл. 280, ал. 2, пр. 2 ГПК, касационно обжалване на атакуваното въззивно решение не следва да бъде допуснато.

С оглед изхода на настоящото производство, ответницата следва да бъде осъдена да заплати на ищеца сумата 232.50 лв. – юрисконсултско възнаграждение за процесуално представителство пред касационната инстанция.

Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,

О П Р Е Д Е Л И :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 260417 от 22.03.2021г. по в. гр. дело № 85/2021г. на Пловдивски окръжен съд в обжалваната му част.

ОСЪЖДА Р. Р. К., ЕГН: [ЕГН], да заплати на „Прокредит банк България“ ЕАД, ЕИК: 130598160, сумата 232.50 лв. – съдебно – деловодни разноски пред ВКС.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.