Производството е по реда на чл. 12 и сл. от Закона за Върховния административен съд.
Образувано е по жалбата на А. Ц. С. от гр. С. против заповед № К-649/ 22.02.2006 год. на министъра на вътрешните работи, с която му е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и е освободен от служба в МВР на основание чл. 239, ал. 1, т. 1 от ЗМВР затова, че с влязла в сила присъда по НОХД № 261/ 2002 год. е осъден за извършване на умишлено престъпление от общ характер на лишаване от свобода. Наведени са доводи за незаконосъобразност на заповедта поради съществени нарушение на административнопроцесуалните правила, нарушение на материалния закон и противоречие с целта на закона. Твърди, че престъплението, за което му е наложено наказание лишаване от свобода с влязла в сила присъда, а именно за причиняване на смърт по непредпазливост в резултат на умишлено нанесена телесна повреда е тежко престъпление по смисъла на Наказателния кодекс, но като форма на вина е непредпазливо. Т.е. не бил осъществен състава на чл. 239, ал. 1, т. 1 от ЗМВР. Поддържа се становище, че не е запознат с материалите от дисциплинарната преписка, а предложението за освобождаването му било изготвено по време на ползуван отпуск за временна нетрудоспособност. Моли атакуваната заповед да бъде отменена.
Ответникът министъра на вътрешните работи чрез процесуалния си представител оспорва жалбата като неоснователна.
Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата.
Върховният административен съд, състав на пето отделение, като провери законосъобразността на административния акт, обсъди поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства, намира за установено следното:
Жалбоподателят старши лейтенант А. Ц. С. е заемал длъжността разузнавач към Трето РПУ при СДВР - София. С присъда от 23.04.2004 год. по НОХД № 261/ 2002 год. на Софийски военен съд е признат за виновен в това, че на 9.01.2001 год. около 19.00 часа в гр. С. в съучастие със старши лейтенант С. С. като съизвършители, е причинил по непредпазливост смъртта на гражданското лице М. М., вследствие на умишлено причинена от двамата средна телесна повреда, поради което и на основание чл. 124, ал. 1 във вр. с чл. 20, ал. 2 от НК е осъден на наказание лишаване от свобода за срок от три години, като на основание чл. 66, ал. 1 от НК изтърпяването на наложеното наказание е отложено за срок от пет години. С решение № 140/ 31.01.2005 год. по НОХД № 93/ 2004 год. на Военно-апелативния съд по реда на въззивното обжалване, тази присъда е изменена само в частта досежно формата на съучастие, като в останалата част присъдата е потвърдена. С решение № 929/ 31.10.2005 год. по реда на касационното обжалване решението на Военно-апелативния съд е оставено в сила.
Във връзка с получено копие от влязлата в сила присъда по НОХД № 261/ 2002 год. на СВС, началникът на Трето РПУ при СДВР - София е разпоредил проверка, в резултат на която е изготвена справка за служебното поведение на старши лейтенант А. С. и действията му от 9.01.2001 год., предприети във връзка с изпълнение на изготвен план на Шесто РПУ при СДВР - София за провеждане на специализирана полицейска операция. Приложени са свидетелства за съдимост на служителя и е изготвено предложение за налагане на дисциплинарно наказание "уволнение" на основание чл. 239, ал. 1, т. 1 от ЗМВР. В хода на дисциплинарното производство от служителя е снето писмено обяснение.
При така установеното от фактическа страна съдът намира жалбата за неоснователна по същество. На старши лейтенант А. Ц. С. е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" за това, че служителят е осъден с влязла в сила присъда за извършено умишлено престъпление от общ характер - чл. 239, ал. 1, т. 1 от ЗМВР. Легалното определение за нарушение на служебната дисциплина е дадено в разпоредбата на чл. 234 от ЗМВР. Нормата на чл. 239, ал. 1, т. 1 от ЗМВР визира случаите на задължително налагане на най-тежкото дисциплинарно наказание - уволнение. По делото е налице влязла в сила присъда по наказателно дело за извършено от жалбоподателя престъпление от общ характер, като деянието е квалифицирано по чл. 124, ал. 1 от Наказателния кодекс.
Жалбоподателят е осъден за престъпление по чл. 124, ал. 1 от НК. Изпълнителното деяние на това престъпление е насочено обективно към причиняване на телесна повреда. То поражда два резултата: по-близък, непосредствен /телесна повреда/ и по-далечен /смъртта/; причинната връзка между изпълнителното деяние и смъртния резултат е опосредствана от междинно състояние на пострадалия /телесната повреда/. Субективната страна на престъплението по чл. 124 от НК обхваща две форми на вина - умисъл към по-близкия резултат и непредпазливост към по-отдалечения резултат. Субектът на поведението по чл. 124 от НК отговаря за умишлено причинена телесна повреда и разпоредбата на чл. 124, ал. 1 от НК предвижда отделни наказания за трите вида телесни повреди.
Съдебноадминистративният контрол върху заповедта е контрол за законосъобразност на административния акт, който се ограничава само в рамките на обективираните в акта фактически и правни основания за налагане на дисциплинарното наказание "уволнение". Законът е въздигнал като сериозно нарушение на служебната дисциплина, водещо до задължително дисциплинарно уволнение, факта на влязла в сила осъдителна присъда за служители на МВР, за извършени от тях умишлени престъпления от общ характер. Законодателят обаче е визирал в разпоредбата на чл. 239, ал. 1, т. 1 от ЗМВР такива престъпни деяния, извършени умишлено. Т.е. в случая с правната норма е въведено разграничение на формата на вината за извършеното престъпление. Ако законодателят не свързваше задължителното дисциплинарно уволнение с формите на вината в случая на чл. 239, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, то би заложил на общото изискване за "извършено престъпление от общ характер". Тази логика на разграничаване формите на вина в конкретния случай се следва и от характера и спецификата на дейноста на органите на МВР и техните служители, предвид и заложените в специалния закон основни принципи и задачи на това министерство.
Тези правила, сведени до конкретното основание за издаване на обжалваната заповед, сочат на нейната законосъобразност. Налице е умишлено причинена телесна повреда на гражданско лице, в резултат на което е настъпила смърт по непредпазливост. Наличието на влязла в сила присъда е абсолютна предпоставка за освобождаване от служба на служителя на МВР, като констатациите на наказателния съд по отношение на извършеното деяние, противоправността и виновността на дееца сочат на тежко нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл. 234 от ЗМВР. С оглед по-тежкия съставомерен резултат - причинена смърт на лице, престъплението по чл. 124, ал. 1 от НК е непредпазливо, но то е обусловено от умишлено причинена средна телесна повреда на пострадалия.
Предвид изложеното настоящият състав приема, че обжалваната заповед е постановена в съответствие с материалния закон. Не са допуснати и твърдените в жалбата съществени нарушения на административнопроицводствените правила. Предвид правното основание за налагане на дисциплинарното наказание, жалбоподателят не е лишен от правото си на защита в хода на производството пред дисциплинарнонаказнащия орган, тъй като е дал обяснения в тази връзка и е упражнил правото си на жалба срещу административния акт. Фактът, че предложението за налагане на дисциплинарното наказание е изготвено в момен, в който А. С. е ползувал отпуск поради временна нетрудоспособност, видно от болничен лист № 13878233 от 28.12.2005 год. не представлява съществено процесуално нарушение по смисъла на закона. Жалбата като неоснователна следва да бъде отхвърлена.
Воден от горното, Върховният административен съд, състав на пето отделение РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на А. Ц. С. от гр. С. против заповед № К-649/ 22.02.2006 год. на министъра на вътрешните работи, с която му е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" на основание чл. 239, ал. 1, т. 1 от Закона за Министерството на вътрешните работи, като неоснователна.
Решението може да се обжалва в 14-дневен срок от съобщенията на страните за постановяването му с касационна жалба пред петчленен състав на Върховния административен съд. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ А. И. секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ Ж. П./п/ Т. В. Т.В.