Производство по чл.160, ал.6 от ДОПК и чл.208 и сл. от АПК.

К. Д на Дирекция „ОДОП”- Б. моли да бъде отменено решение № 872/15.05.2015г. по адм. д.№ 3059/2013г. на Бургаския административен съд в частта, с която е отменен РА № 201300936/12.09.2013г. на ТД на НАП-Б. като неправилно. Поддържа, че са допуснати касационни основания необоснованост, нарушения на материалния и процесуалния закон. Подробни съображения излага в жалбата си. Моли жалбата против РА да бъде отхвърлена и в тази част като му бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции.

Втора касационна жалба е подадена от ” [улица]”Е. против решението в частта, с която жалбата против РА е отхвърлена в частта за допълнително определен корпоративен данък за 2009г. с лихви като неправилно. Поддържа, че са допуснати касационни основания необоснованост, нарушения на материалния и процесуалния закон. Подробни съображения излага в жалбата си. Моли да му бъдат присъден разноски.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационните жалби.

Върховният административен съд, І отделение, като прецени допустимостта на касационните жалби и изложените в тях отменителни основания по чл.218 от АПК, приема за установено следното:

Касационните жалби са допустими и подадени в срок.

С обжалваното решение административният съд е отменил РА № 201300936/12.09.2013г. на ТД на НАП-Б. в частта за установени задължения по ЗДДС поради непризнато право на приспадане на данъчен кредит 1935,68лв с лихви по фактура от м.10.2010г. на [фирма] за доставка на грозде, тъй като доставката не е осъществена на основание чл.68, ал.1, т.1 и чл.69, ал.1, т.1 от ЗДДС. Решението е отменено и в частта, с която е определен корпоративен данък за 2010г. 967,84лв с лихви на основание чл.26, т.2 от ЗКПО поради увеличение на финансовия резултат с разходите по фактурата на [фирма], които не са документално обосновани. Съдът е отхвърлил жалбата против РА в частта, с която е определен корпоративен данък за 2009г. 5235,33лв с лихви...