Производството е по реда на чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 35, ал. 2 от ЗЕС (ЗАКОН ЗЗД ЕЛЕКТРОННИТЕ СЪОБЩЕНИЯ) /ЗЕС/.
Образувано е по жалбата на [фирма], [населено място], срещу Решение № 589/04.12.2015г. на Комисията за регулиране на съобщенията за отнемане на разрешение № 01808/13.09.2012г. за ползване на индивидуално ограничен ресурс - радиочестотен спектър за осъществяване на електронни съобщения за собствени нужди чрез електронна съобщителна мрежа от подвижна радиослужба - PMR. Твърди, че решението е издадено при съществено нарушение на административнопроизводствените правила, защото жалбоподателят не е уведомен за започване на производството, с което не е спазен чл. 117, ал. 4 ЗЕС. Иска отмяна на издадения индивидуален административен акт.
Ответникът, Комисия за регулиране на съобщенията /КРС/, взема становище за неоснователност на касационната жалба. Твърди, че жалбоподателят е уведомен за започналото производство по отнемане на издаденото разрешение с нарочно писмо № 12-01-3463 от 01.09.2015г., получено на 07.09.2015г. от упълномощено лице по седалището на търговеца.
Върховният административен съд, състав на VII отделение, намира жалбата за допустима като подадена в срок, от страна с правен интерес, срещу индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 АПК.
Предмет на съдебен контрол за законосъобразност пред Върховен административен съд е Решение № 589/04.12.2015г. на Комисията за регулиране на съобщенията за отнемане на разрешение № 01808/13.09.2012г. за ползване на индивидуално ограничен ресурс - радиочестотен спектър за осъществяване на електронни съобщения за собствени нужди чрез електронна съобщителна мрежа от подвижна радиослужба – PMR, издадено на [фирма], [населено място]. Решението е с правно основание чл. 117, ал.1, т. 3 и ал. 6 от ЗЕС (ЗАКОН ЗЗД ЕЛЕКТРОННИТЕ СЪОБЩЕНИЯ). Съгласно чл. 35, ал. 2 от същия закон то подлежи на обжалване пред Върховен административен съд по реда на АПК. Като адресат на решението, за който актът е неблагоприятен, дружеството има правен интерес да го оспорва. Видно от писмо и обратна разписка на л. 10 и л. 11 по делото, решението е съобщено на адреса на управление на дружеството на 17.12.2015г., като жалбата срещу него е подадена на 30.12.2015г., в срока по чл. 149, ал.1 АПК.
След анализ на събраните по делото доказателства и като взе предвид възраженията на страните, съдът приема за установена следната фактическа обстановка:
На [фирма], [населено място] е издадено от Комисията за регулиране на съобщенията разрешение № 01808/13.09.2012г. за ползване на индивидуално ограничен ресурс - радиочестотен спектър за осъществяване на електронни съобщения за собствени нужди чрез електронна съобщителна мрежа от подвижна радиослужба – PMR за срок от 15 години.
Съгласно условие на разрешението по т. 2.3 предприятието е длъжно да заплаща такси за предоставяне и ползване на индивидуално определения ограничен ресурс в размер и срокове посочени в Приложение № 2.
Видно от т. 3 към Приложение № 2, дължимата годишна такса е в размер на 580 лева, като същата се заплаща на четири равни вноски до края на месеца, предхождащ тримесечието, съгласно чл. 13, ал. 1 от Тарифа за таксите, които се събират от КРС по ЗЕС за 2012г., приета с ПМС № 374/29.12.2011г., като заплащането става с платежно нареждане.
Страните не спорят, че [фирма], [населено място] към датата на издаване на оспорваното решение има финансови задължения към КРС, включващи такса за ползване на ограничен ресурс – радиочестотен спектър, а именно: - доплащане за четвърто тримесечие за 2014г. в размер на 628,00лв. и 3 580 лв от 01.01.2015г. до 03.12.2015г. или общо в размер на 4 208.00лв. С определение в открито съдебно заседание на 28.03.2016г., съобщено на жалбоподателя, съдът е дал възможност на същия да направи доказателствени искания или да ангажира доказателства във връзка с оспорването. В жалбата, по която е образувано производството пред ВАС, дружеството не въвежда възражения да е извършило плащане на посочените такси, като не ангажира и доказателства в тази насока.
С Решение № 391/20.08.2015г. КРС открива процедура по отнемане на разрешение № 01808/13.09.2012г. за ползване на индивидуално ограничен ресурс - радиочестотен спектър за осъществяване на електронни съобщения за собствени нужди чрез електронна съобщителна мрежа от подвижна радиослужба – PMR, издадено на [фирма], [населено място].
Основанието е неплащане на дължими такси по разрешението, посочени в писмото.
Наредено е да се изпрати съобщение до предприятието, за да бъде уведомено за започналата процедура, както и да бъде даден 30-дневен срок за становище, а след изтичане на срока да бъде извършена проверка дали едноличният търговец е изплатил дължимите такси към КРС.
Решението е съобщено с писмо изх. № 12-01-3463/01.09.2015г., подписано от заместник - председателя на КРС и връчено на 07.09.2015г. на адреса на дружеството чрез упълномощено лице, за което в известие за доставяне на л. 14 по делото има надлежно удостоверяване.
В дадения 30-дневен срок в КРС не е постъпило писмено становище от предприятието.
С Решение № 589 от 04.12.2015г. на КРС е отнето разрешение № 01808/13.09.2012г. за ползване на индивидуално ограничен ресурс - радиочестотен спектър за осъществяване на електронни съобщения за собствени нужди чрез електронна съобщителна мрежа от подвижна радиослужба – PMR. Решението е издадено на основание чл. 117, ал. 1, т. 3 и ал.6 ЗЕС поради системно неплащане на дължимите такси, свързани с издаденото разрешение и неотстраняване на причините, довели до откриването на процедурата по отнемане на разрешението в дадения едномесечен срок.
Въз основа на така установената фактическа обстановка и след проверка на всички основания по чл. 146 АПК, настоящият състав на ВАС приема, че обжалваното решение е издадено от компетентен орган във валидна писмена форма, при спазване на материалния и процесуалния закон и в съответствие с целта на закона.
Съгласно разпоредбата на чл. 30, т. 10 ЗЕС, КРС има компетентност да издава и да отнема разрешения за ползване на индивидуално определен ограничен ресурс.
Решението е подписано от председателя на Комисията, изведено с дата и номер през деловодната система на администрацията при органа. Съдържа фактически и правни основания за издаването му.
Неоснователно се явява възражението на жалбоподателя относно допуснати от органа процесуални нарушения по издаване на акта.
Съгласно разпоредбата на чл. 117, ал. 4 ЗЕС, действието на издаденото разрешение при наличие на предпоставките по ал. 1 се преустановява след предварително писмено уведомяване на предприятието, като комисията изрично посочи конкретните основания и мотиви.
Изискването е спазено, като дружеството е уведомено на 07.09.2015г. за откритата процедура по отнемане на разрешението с нарочно писмо от 01.09.2015г., към което се прилага решението от 20.08.2015г. на КРС за откриването й. В решението на КРС се съдържат конкретни основания и мотиви за откриване на производството. В дадения едномесечен срок жалбоподателят не е изразил становище и не е отстранил причините, поради които е започнало административното производство. В жалбата не се твърди и няма приложени към административната преписка доказателства за извършено плащане на дължимите суми.
По отношение на правилното приложение на материалния закон, съдът констатира, че са осъществени елементите от фактическия състав на деянието, обуславящи правомощието на органа да отнеме издаденото разрешение:
Налице е материалноправното основание по чл. 117, ал. 1, т. 3 ЗЕС за отнемане на дадено разрешение поради системно неплащане на дължимите такси. Съгласно легалната дефиниция на понятието "системно неизпълнение", съдържаща се в § 1, т. 64 от ДР на ЗЕС, същото е налице, когато в двугодишен срок са извършени три или повече административни нарушения на този закон или на актовете по прилагането му. В случая за периода от четвъртото тримесечие на 2014г. и четири тримесечия от 2015г. не са изплатени дължимите такси, в размер съгласно посоченото погоре приложение към разрешението.
При установената фактическа обстановка административният орган е бил длъжен при обвързана компетентност да издаде решението за отнемане на разрешението в изпълнение на целта на ЗЕС.
Предвид изложеното, решението на КРС за отнемане на разрешение за ползване на индивидуално определен ограничен ресурс е законосъобразно на всички основания по чл. 146 АПК, като жалбата срещу него следва да бъде отхвърлена.
Воден от горното и на основание чл. 172, ал.2 АПК, настоящият състав на Върховният административен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ жалба на [фирма], [населено място], срещу Решение № 589/04.12.2015г. на Комисията за регулиране на съобщенията.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от връчване на съобщението с препис от решението пред петчленен състав на Върховния административен съд.