№ 3086
гр. София, 17.06.2025 г.
Върховният касационен съд на Република България, Трето отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на девети април две хиляди двадесет и пета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
ТАНЯ ОРЕШАРОВА
като разгледа докладваното от съдията С. гр. д. № 3803 от 2024 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационни жалби на Л. Я. Д., чрез адв. Д. В. и адв. Л. Д., срещу въззивно решение № 260388 от 27.06.2024 г., постановено по в. гр. д. № 13912/2020 г. по описа на Софийски градски съд, с което е потвърдено решение № 20229282 от 19.10.2020 г., постановено по гр. д. № 40728/2019 г. по описа на Софийски районен съд, за осъждането на Л. Я. Д. да заплати на Държавен културен институт към Министъра на външните работи на основание чл. 207, ал. 1, т. 2 КТ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 31 960 лева, представляваща стойността на липсващ паметник, ведно със законната лихва, считано от 17.07.2018 г. до окончателното изплащане на вземането, както и сумата от 2041,89 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата за периода от 30.11.2017 г. (датата на откриване на липсата) до 17.07.2018 г.
В касационните жалби се релевират доводи за неправилност на решението поради допуснато нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – основания по чл. 281, т. 3 ГПК. Искането е за неговата отмяна.
В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване към касационната жалба, подадена чрез адв. В., касаторът поддържа наличието на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК и поставя следния въпрос: „Обвързан ли е гражданският съд, който разглежда гражданските последици от деянието, с влязлата в сила присъда на наказателния съд относно това дали е извършено...