О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 84
София, 08.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Р. Б. трето гражданско отделение, в закрито заседание на седми октомври , две хиляди двадесет и първа година в състав:
Председател : ЕМИЛ ТОМОВ
Членове : ДРАГОМИР ДРАГНЕВ
Г. Н.
изслуша докладваното от съдията Е. Т. гр. дело №1811/2021 г. и съобрази :
Производството е по чл. 288 от ГПК .
Образувано е по касационна жалба на „Ю. Б. „ АД, чрез пълномощник адв. С. Ц. от САК срещу въззивно решение №10076 от 20.01.2021г, по в. гр. дело №557/2020г. на Софийски апелативен съд, с която в една част е потвърдено решение от 18.11.2019г по гр. д №1072/2018г на Софийски градски съд , а в друга част, след неговата отмяна за разликата над 17552,64евро, до пълния предявен размер от 28034,56 евро е уважен иска на А. Г. К. за връщане на исковата сума по чл 55 ал.1 предл. първо ЗЗД , получана от ответника без основание в периода от 01.04.2012г. - 07.03.2016г. по Договор за кредит за покупка на недвижим имот НL 42862/25.08.2008г. в резултат на курсови разлики на швейцарския франк спрямо еврото. Искове с с правно основание чл.23 ЗЗД във вр. чл. 146, ал.1 във вр. чл.143 и 144 от Закона за защита на потребителите(ЗЗП) са уважени, като за нищожни са обявени клаузите в чл.1,ал.1, чл.1,ал.3, чл.2,ал.1, чл.2,ал.3, чл.6, ал.2, чл. 23, ал.1, чл.23, ал.2, и чл.3, ал.1, чл.3, ал.3, чл.3, ал.5, чл.6, ал.3, чл.8, ал.2 и чл.12, ал.1.от Договор за кредит за покупка на недвижим имот НL 42862/25.08.2008г.:, сключен между страните.
Ищцата има качеството на потребител по смисъла на § 13,т.1 ДР на ЗЗП и въззивният съд е намерил за приложими правилата за потребителска защита при неравноправни клаузи в потребителските договори, в обсега на Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 05.04.1993г. Страните по делото са сключили договор, който е за финансова услуга и по силата на който банката предоставя на кредитополучателя кредитен лимит в швейцарски франкове по курс „купува“ на швейцарския франк към евро, в деня на усвояване на кредита, от които равностойността в швейцарски франкове на 16 630 евро за покупка на недвижим имот и равностойност та в швейцарски франкове на 35 300 евро за други разплащания. Банката е превалутирала сумите във връзка с жилищния кредит, като е откупила сумата от 84 152.20 швейцарски франка срещу евро по курс за деня 0.6171, чрез задължаване на сметката на кредитополучателката в швейцарски франкове и е превела евровата равностойност на сумата по друга сметка при нея, от която е осъществено разплащането на ищцата с продавача на недвижимия имот.По този начин, на 05.09.2008г. банката е превела на продавача сумите от 35 300 евро и 16 630 евро. Усвоената сума е в евро, превалутирани служебно от банката съгласно чл.2, ал.3 от договора, а погасителните вноски е следвало да се внасят от кредитополучателката в швейцарски франкове съгласно чл.6,ал.2 от договора. Погасителната сметка е открита в тази валута.Ответникът е имал правото да извършва превалутиране по курс „продава“, определен от него, независимо от това в каква валута се внася вноската. Разгледаните клаузи не са били индивидуално уговорени, а предварително подготвени и ищцата не е имала възможност да влияе на съдъражнието им (чл.146,ал.2 ЗЗП) Разликата във вноските, след сключване на договора получена при превалутиране по различни курсове определени от банката вследствие устойчивото покачване на швейцарския франк спрямо лева, се измерява с претедираното на основание чл. 55, ал.1 ЗЗД, като сумите са изчислени съобразно прието заключение на вещо лице .Първата група клаузи обективирани в чл.1, ал.1, чл.1, ал.3, чл.2, ал.1, чл.2, ал.3, чл.6,ал.2, чл.23, ал.1 и чл.23, ал.2 от договора и предмет на установителните искове за тяхната нищожност, са засягали механизма на отпускане на кредита, на преизчисляване на размера му, както и този за превалутиране на месечните анюитетни вноски .
Въззивният съд е споделил извода, че разглеждани свързано те са неравноправни : разрешеният кредит се усвоява по блокирана сметка в швейцарски франкове на кредитополучателката (чл.2,ал.1), превалутира се служебно от Банката в евро по търговския курс „купува“ швейцарския франк към евро на Банката в деня на усвояването, като се превежда по открита в Банката сметка на кредитополучателката в евро /чл.2,ал.3/. Погасяването на кредита се извършва във валутата, в която е „разрешен и усвоен“ – швейцарски франкове, като в случай, че на съответния падеж на погасителна вноска по главницата и/или лихвата кредитополучателят не е осигурил дължимата сума в швейцарски франкове по сметката си по чл.2,ал.1, но има средства в лева или евро по своите сметки в Банката, погасяването на кредита може да се извърши от банката след служебното превалутиране на тези средства в швейцарски франкове по курс „продава“ на Банката за швейцарския франк към лева/евро, за което кредитополучателят с подписването на договора оправомощава Банката и дава неотменимо и безусловно съгласие и /чл.6, ал.2/. Съгласно чл.23, ал.1 кредитополучателят декларира, че е за познат и съгласен с обстоятелството, че промяната на обявения от Банката курс купува и/или продава на швейцарския франк към лева/евро, както и превалутирането по чл.21 от договора, може да има за последица, включително в случаите по чл.6, ал.2, повишаване на размера на дължимите погасителни вноски по кредита, изразени в евро/лева, като напълно приема да носи за своя сметка риска от такива промени и повишаване, както и че е съгласен да поеме всички вреди/включително и пропуснати ползи/, произтичащи от промяната на валутните курсове и новите лихви, приложими по превалутирания кредит.Съгласно клаузата кредитополучателят декларира, че е изцяло запознат и разбира икономическия смисъл и правните последици на разпоредбите на чл.6, ал.2 и чл. 21-23 от този договор, както и че е съгласен с настъпването им. Установената в спора разлика, според въззивния съд не е в основния предмет на договора, нито представлява цена на финансова услуга.С включването чл.23, ал.1 от договора кредитополучателят е поел изцяло риска от промяна във валутните курсове, поставени в за висимост от определения от търговеца курс „купува“ и курс „продава“, механизмът на който не е установен.
Позовавайки се на практика на ВКС в Р№ 295/22.09.2019г. по т. д. № 3539/2015г. и Р№ 294/27.03.2019г. по т. д. №1599/17г., че „неравноправна е неиндивидуално договорена клауза от кредитен договор в чуждестранна валута, последиците от която са цялостно прехвърляне на валутния риск върху по требителя и която не е съставена по прозрачен начин, така че кредитополучателят не може да прецени на основание ясни и разбираеми критерии икономическите последици от сключването на договора и когато при проверката за неравноправния й характер бъде констатирано, че въпреки изискванията за добросъвестност, тя създава във вреда на потребител значително неравновесие между правата и задълженията на страните, произтичащи от договора, като в този случай за валутните разлики, приложение не намират изключенията на чл.144,ал.3 ЗЗП“,въззивният съд е отхвърлил възраженията на ответника
При обсъждане на доводите на страните е изтъкнато, че горният извод не се променя от принципното разбиране в постоянната практика на СЕС по прилагането на Директива 93/13/ЕИО, че потребителят е в положение на по-слабата страна спрямо продавача или доставчика, както на възможността си да преговаря, така и на степента си на информираност, като това положение води до приемането от негова страна на условията, установени предварително от продавача или доставчика, без да може да влияе на съдържанието им/ решение по дело С-34/13,т.48; решене по дело С-26/13, т.39; решене по дело С-169/ 14,т.22; решене по дело С-96/14,т.26 и др./ Изтъкнато е и решение по дело С-186/16 СЕС относно тълкуването на разпоредбата на чл.3,§ 1 от Директива 93/13/ЕИО, транспонирана в чл.145, ал.1 ЗЗП, за необходимостта да се отчита евентуална значителна неравнопоставеност по смисъла на посочената разпоредба с оглед на всички обстоятелства по делото и по-специално експертната компетентност и познанията на банката относно възможните промени в обменните курсове и рисковете, свързани с вземането на кредит в чуждестранна валута, най - напред при спазване на изсикването за добросъвестност. Клауза, включена в договорите за кредит, изразени в чуждестранна валута, която изисква месечните вноски за погасяване на кредита да се извършва в същата валута, в случай на обезценяване на националната парична единица спрямо тази валута, поставя курсовият риск в тежест на потребителя – т.55 от мотивите на Решение С-186/16.
Изтъкнато е също, че процесният кредит реално е усвоен в евро - резервната валута на страната.Не е осъществяван фактически паричен поток от банката към ищцата в швейцарски франкове. Освен че реално не е предоставила швейцарски франкове (от което кредитополучателката очевидно не имала и нужда),по делото не се установява ответната Банка преди сключване на договора да е предоставила на ищцата достатъчна информация, въз основа на която да извърши разумна преценка относно икономическите последици от клаузата за валутния риск спрямо задълженията по кредита. На ищцата като кредитополучател не е предоставена информация от ответната банка относно възможните промени в обменните курсове, така че да вземе решение на основата на „добра информираност“, и да направи разумна преценка какъв договор за кредит да сключи. Съгласила се е с установените предварително от търговеца /банката/условия, без да може да влияе на съдържанието им вкл. и на изявленията в чл.23 от договора, че е запозната и разбира икономическия смисъл и правните последици на разпоредбите на чл.6, ал.2 и чл.21-23 от договора. Клаузите от тази група не са съставени по прозрачен начин, на основание ясни и разбираеми критерии; сключени са в нарушение на принципа на добросъвестност и във вреда на потребителя, като създават значително неравновесие между правата и задълженията на страните, произтичащи от договора и с оглед неравноправия им характер се явяват нищожни на основание чл.143,т.19 във връзка с чл.146, ал.1 ЗЗП.
По отношение на втората група клаузи а именно – чл.3, ал.1, чл.3, ал.3, чл.3,ал.5, чл.6,ал.3, чл.8,ал.2 и чл.12, ал.1 от договора, те са обсъдени свързано, като водещи до едностранно увеличение на лихвата, без клаузите да са индивидуално договорени. Само в полза на банката е договорена възможност за едностранно променяне на базовия лихвен процент, който е определящ за размера на възнаградителната лихва по договора, на непредвидено в него основание(чл.143, т.11 ЗЗП) чрез промяна на БЛП без да сочи конкретен фактор, без възможност потребителят да се откаже при едностранно изменение на клауза от страна на банка поради което и чл. чл. 144,ал.2,т.1 ЗЗП не е приложим. Изрично в чл.3,ал.5 е посочено, че лихвеният процент не подлежи на договаряне, т.е. съгласието на кредитополучателя е изключено към момента на сключването на договора. Предоставена е и възможност само на Банката да определя и дължимите такси и комисионни, свързани с обслужване на договора.Нарушено е изискване при отпускане на кредит да се посочи в писмена форма метода за изчисляване на лихвата и условията, при които може да се променя тя до пълното погасяване на кредита–чл.58, ал.1,т.2 ЗКИ,което покрива признаците на чл.143,т.10 и 12 от ЗЗП и същевременно не е налице изключението на чл. чл.144, ал.3,т.1 от ЗЗП относно двете законови забрани, при конкретното съдържание на договора -в него липсва допустима уговорка за увеличаване на възнаградителна лихва, каквато съгласно практика на ВКС – Решение № 424/ 02.12. 2015г. на ВКС, ІV ГО, по гр. д.№1899/2015г. може да се зачете само при определени условия.В случая липсва посочено основанието за промяна на БЛП,обективния характер на факта, който го налага, методиката, по която се изчислява увеличението ;не е предвидена и възможност за понижаване на уговорената лихва, затова процесните клаузи не отговарят на изискванията за добросъвестност, водят до значително неравновесие между правата и задълженията на банката и кредитополучателя и то във вреда на последния и съобразно чл.143,т.10,т.11 и т.12 от ЗЗП,са нищожни. (чл.146, ал.1 ЗЗП)
По осъдителия иск въззивният съд е изтъкнал безспорното обстоятелство, че на 05.03.2016г ищцата предсрочно е изплатила целия кредит, като е погасила задълженията си, а исковата сума се явява надплатена поради валутната разлика, съобразена по вариант първи от заключението на вещо лице, по който дължимите месечни вноски са преизчислени на база курса на щвейцарския франк към евро,( 0.6171) без да се взема предвид, че някои от завишените вноски са погасявани от кредитополучателката в швейцарски франкове.Решението си въззивният съд е обосновал с неравноправност на договорните клаузи, на които се дължи по-високия размер на погасителните вноски.Независимо как същите са погасявани, ответната банка без основание, при нищожност на договорните клаузи, е получавала валута с по-висока от договорената стойност, независимо дали е превалутирала евро/лев по нейния курс „купува“ за швейцарски франк, или ищцата е правила погашения пряко в швейцарски франкове .
В касационната жалба се изтъкват оплаквания за незаконосъобразност и необоснованост на изводите на съда, приел наличие на неравноправни клаузи .Клаузите от първата група – чл.1,ал.1, чл. 6,ал.2 представляват част от основния предмет на договора и не подлежат на преценка за неравноправност .Неправилна е преценката относно клаузи в договора, касаещи определянето на лихвата, както и изводът, че банката дължи връщане на суми Изтъква се очевидна неправилност на решениието.
В приложеното към жалбата изложение касаторът обосновава и наличие на основанието по чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 ГПК,по общ процесуалноправен въпрос за задълженията на съда при решаващата му дейност по множество свързани материалноправни въпроси:
I. Процесуалноправен въпрос, разрешен в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в ППВС № 1 от 13.07.1953г., ППВС № 1 от 10.11.1985г., решение № 164/.2014г. по гр. д. № 196/2014г. на ВКС, ГК, III г. о., решение № 138 /2011г. по гр. д. № 1056/2010г. на ВКС, ГК, II г. о., решение № 24 /2010г. по гр. д. № 4744/2008г. на ВКС, ГК, Iг. о. и др.
- При постановяване на въззивното решение и във връзка с твърденията и доводите на всяка от страните длъжен ли е съдът да обсъди всички относими доказателства в тяхната съвкупност и пълнота и взаимна връзка, като изложи конкретни съображения защо кредитира едни, а други приема за недостоверни?
II . Материалноправни въпроси, решени в противоречие с практиката на ВКС по смисъла на чл. 280 , ал.1 т.1 ГПК
- В хипотеза на банков кредит, по който цялата сума фактически е предоставена на кредитополучателя в резервна валута на страната (евро), а не в уговорената валута(швейцарски франкове), счита ли се договорът сключен в резервната валута на страната (евро) и в коя валута се дължи връщането на кредита
-Констатираната от съдилищата нищожност по чл.146 ЗЗП на уговорка в клауза от договор за банков кредит, предвиждаща право на банката да променя едностранно размера на договорената възнаградителна лихва, обуславя ли нищожност на съдържаща се в същата клауза на договора уговорка за заплащане на договорна лихва в конкретно определен размер
По първия въпрос се изтъква противоречие на въззивното решение с решение № 170/2021г по т. д № 1901/2019г на Второ т. о, според което договор като процесния не се счита сключен в резервна валута на страната (евро) и връщането на кредите се дължи в швейцарски франкове.
По втория въпрос се изтъква противоречие на въззивното решение с решение №92/2019г по т. д № 2481/2017г на Второ т. о и решение № 170/2021г по т. д № 1901/2019г на Второ т. о, според които при договорна лихва по чл. 430,ал.2 ТЗ (цена) в отнапред известен размер не нарушава изискването за добросъвестност, като в случая въззивният съд приема лихвата да е формирана от два компонента -БЛП известен отнапред, определен при подписване на договора и надбавка
III. Материалноправни въпроси, решени в противоречие с практиката на СЕС, обективирана в решение от 20 септември 2017г. на СЕС по дело № С-186/16, , определение на СЕС по дело С-119/17,определение. на СЕС по дело С-26/13, решение от 20.05.2012 на СЕС по дело С-488/11 и определение на СЕС от 16.11.2010г. по дело С-76/10
- Клауза в договор за кредит в чуждестранна валута, която предвижда че кредитът следва да се погасява във валутата в която е договорен, представлява ли част от основния предмет на договора
- Какво значение има обстоятелството че заетата сума по договор за кредит в чуждестранна валута не е била достъпна за кредитополучателите във валутата по кредита
- В договор за кредит в чуждестранна валута, в който е предвидено, че кредитополучателят използва сумата в резервна валута на страната (евро),погасяването на кредита в чуждестранната валута представлява ли използване на чуждестранната валута на кредита .
- Какво значение за валидността на клаузите от основния предмет на договора има обстоятелството, че валутата на кредита е различна от валутата в която кредитополучателите са използвали кредита .
- Съществена ли е за основния предмет на договора за кредит в чужда валута уговорката, според която кредитополучателят се съгласява банката да превалутира суми в национална валута от други негови сметки, за да погасява кредита, в случай че не е осигурил на падежа вноска в чуждестранна валута
- Следва ли преценката на неравноправния характер на дадена договорна клауза да се направи спрямо момента на сключване на договора при отчитане на всички обстоятелства, за които продавачът /достъвчикът е можел да знае.
- Изключва ли се отговорността на продавача/доставчика от настъпването на събития след сключването на договора в чужда валута, които не зависят от волята на страните .
Основание по чл. 280 , ал.1 т.3 ГПК се сочи по въпроси:
- Към кой момент следва да се преценява дали дадена договорна клауза създава в ущърб на потребителя значителна неравнопоставеност между правата и задълженията, произтичащи от договор за ипотечен кредит, сключен в чужда валута ; счита ли се разяснен от кредитодателя валутният риск с включването на клауза, която предупреждава за евентуално увеличаване на погасителните вноски в националната или в резервната валута за страната .
- При договор в чуждестранна валута, когато липсват доказателства за това, че банката е била в състояние да предвиди едно в крайна сметка историческо развитие в обменния курс между националната валута и швейцарския франк от мащаба на това, което се наблюдава 2007г и че съзнателно е пропуснала да информира за него кредитополучателите, разумно ли е от продавача / доставчика да се изисква да понесе изцяло свързание с обменния курс риск .
- При договор за банков кредит в чуждестранна валута, значителната неравнопоставеност между правата и задълженията може ли да се преценява в зависимост от развития, настъпили след сключването на договора, като промени в обменния курс, върху които продавачът/доставчикът няма контрол и не е можел да предвиди
- При договор за банков кредит в чуждестранна валута, в който е уговорено, че кредитополучателя поема целия валутен риск при повишаване на курса, означава ли че целият валутен риск (както при повишаване, така и при понижаване ) се поема от кредитополучателя.
Съображения за очевидна неправилност на решението касаторът подкрепя с довод, че кредитът е валутен и валутния риск обикновено съществува, последвалите резки промени във валутния курс на валутата по кредита не са били обективно предвидими към датата на сключване на договора .Рискът е очевидно разпределен между двете страни и оттук нататък, всички констатации на съда за съществените факти са очевидно погрешни, поради това правните изводи са неправилни .
Отговор е постъпил от А. Г. К. , чрез пълномощник адв.В.В. от САК .По поставените седемнадесет въпроса въззивният съд е съобразил установената тълкувателна практика на Съда на ЕС и ВКС и не е налице основание по чл. 280 , ал.1 т.1 и т.2 ГПК Не се сочи релевантна за изхода на делото съдебна практика, като от своя страна защитата изтъква с кои решения на ВКС същата е формирана Не е налице основание по чл. 280 , ал.1 т.3 ГПК , тъй като чл.145 ал.1 и ал.2 ЗЗП е ясен по въпроса кои обстоятелства се вземат предвид и към кой момент . Претендират се разноски .
След преценка Върховен касационен съд ,ІІІ гр. отделение счита, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване .
Не е налице основание по по чл. 280 , ал.1 т.1 ГПК по поставения процесуалноправен въпрос.Съгласно установената практика на ВКС въззивният съд е длъжен да обсъди довоите на въззивния жалбоподател, като въззивното решение не е в противоречие с изтъкнатата практика на ВКС Въззивният съд е спазил указанието да прецени всички доказателства в съвкупност и да обсъди всички доводи на страните, за което свидетелстват мотивите на решението в единното им съдържание.Отхвърлянето на доводите на страна относно значението на определени обстоятелства или относно квалификациите, не е равнозначно на необсъждане. Фактите от решаващо значение и доказателствата за тях са обсъдени от въззивния съд в съответствие със задължението му на съд - инстанция по съществото на спора. Що се отнася до правните съображения на страната-жалбоподател, те са отхвърлени, като са изложени мотиви.
Като разрешени в противоречие с установена практика на ВКС в изложението се сочат два въпроса .
Първият въпрос не обосновава общия и специален кретирии на чл. 280, ал.1 т.1 ГПК. Решението на въззивния съд не е обусловено от формиран извод, че страните са постигнали съгласие за кредит в евро, или че поради нищожни клаузи следва да се счита така.Оспорваното от касатора решение е основано на извод, че исковите суми се явяват заплатени от кредитополучателя при начална липса на основание по чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД по курс на швейцарския франк към еврото, надвишаващ курса, определен в договора при усвояването на сумата и това е така поради неравноправни клаузи, които са нищожни и не следва да се прилагат .
Оспорваният извод, свързан с основния предмет касае единствено разликата, а не договарянето относно валутата на договора Наред с това, съществувалото задължение е безспорно погасено преди завеждане на иска и въззивният съд е отчел погасяването му според уговореното - съобразно равностойността на швейцарския франк към момента на сключване на договора , като не се прилагат само нищожните клаузи от договора за кредит.
Не се обосновава и специалния критерии в чл.280 , ал.1 т.1 ГПК,тъй като с решение №136 от 20.01.2021г. по т. д. №1467/2019г. на ВКС, ТК, ІІ т. о., е прето : „В хипотеза на банков кредит, по който цялата сума фактически е предоставена на разположение на кредитополучателя в резервната валута на страната /евро/, а не в чуждестранната валута /швейцарски франкове/, уговорена в кредитния договор, но кредитът е остойностен в чуждестранна валута и задължението за погасяване е посочено в договора в същата чуждестранна валута, договорът не се счита сключен в резервната валута на страната /евро/ и връщането на кредита се дължи в чуждестранната валута /швейцарски франкове/.” Даденото разрешение е възприето и в постановените по реда на чл.290 от ГПК решение №168 от 29.01.2021г. по т. д.№2184/2019г. на ВКС, ТК, ІІ т. о. и решение №170 от 16.03.2021г. по т. д.№1901/2019г. на ВКС, ТК, ІІ т. о. Доколкото клаузи като тази в чл.1, ал.1 и ал.3 и чл.2, ал.1 относно валутата, в която се договаря кредитът, касаят основния предмет на договора и са ясни и разбираеми, съгласно чл.145, ал.2 от ЗЗП въпросът относно тяхната неравноправност не следва да бъде самостоятелно разглеждан.
Касаторът неотносимо се позовава на тази практика.
Разглеждани самостоятелно, част от клаузите в чл.1 на договора не подлежат на преценка за нераваноправност, но те не са разглегдани самостоятелно или поотделно от въззивния съд, а във връзка с клаузите на чл.6 ал.2 и чл. 23 от договора. Разпоредбата на чл.147, ал.1 от ЗЗП изисква клаузите на договорите, предлагани на потребителите, да бъдат съставени по ясен и недвусмислен начин, като съгласно ал. 2 при съмнение относно смисъла на определено условие то се тълкува по благоприятен за потребителя начин.В частта, предвиждаща служебното превалутиране да се осъществява по курс „продава“ на банката за швейцарския франк към лева/евро към деня на превалутирането, клаузата чл.6 ал.2 не отговаря на изискването за яснота и разбираемост, като отговорът на поставените въпроси няма да промени формирания в тази насока извод.Въззивният съд се е съобразил и същевременно е възпроизвел в мотивите си релевантната практика на СЕС :. В т. 3 от диспозитива и т. 54 и т. 56 от мотивите на решение по дело С-186/16 Съдът се е произнесъл, че разпоредбата на чл. 3, § 1 от Директива 93/13/ЕИО, транспонирана в чл. 145, ал. 1 ЗЗП, трябва да се тълкува в смисъл, че „преценката на неравноправния характер на дадена договорна клауза трябва да се направи спрямо момента на сключване на разглеждания договор при отчитане на всички обстоятелства, за които продавачът или доставчикът е можел да знае към този момент и които са от естество да се отразят на по-нататъшното му изпълнение, тъй като дадена договорна клауза може да е носител на неравнопоставеност между страните, проявяваща се едва в хода на изпълнение на договора. Националната юрисдикция трябва да направи оценка относно наличието на евентуална значителна неравнопоставеност по смисъла на посочената разпоредба с оглед на всички обстоятелства по делото и отчитайки по-специално експертната компетентност и познанията на банката относно възможните промени в обменните курсове и рисковете, свързани с вземането на кредит в чуждестранна валута /най-напред евентуалното неспазване на изискването за добросъвестност, а след това наличието на евентуална значителна неравнопоставеност по смисъла на чл. 3, § 1 от Директива 93/13/“. За да установи „дали клаузата води в разрез с принципа на добросъвестност до значителна неравнопоставеност в ущърб на потребителя между правата и задълженията, произтичащи от договора, националният съд трябва да провери дали, като постъпва добросъвестно и справедливо с потребителя, продавачът или доставчикът може основателно да очаква, че потребителят ще се съгласи с подобна клауза след индивидуално договаряне“ /решение по дело С-186/16, т. 57; решение по дело C-415/11, EU:C:2013:164, т. 68 и 69/. В т. 2 от диспозитива на определението по дело № С-119/17 е постановено, че чл. 3 до чл. 5 от Директива 93/13/ЕИО, транспонирани в чл. 143, чл. 145 и чл. 147 ЗЗП следва да се тълкуват в смисъл, че може да бъде преценена от националната юрисдикция като неравноправна клауза от кредитен договор, последиците от която са цялостно прехвърляне на валутния риск върху потребителя и която не е съставена по прозрачен начин, така че кредитополучателят не може да прецени на основание ясни и разбираеми критерии икономическите последици от сключването на договора и когато при проверката й за неравноправния характер бъде констатирано, че въпреки изискванията за добросъвестност, тя създава в ущърб на потребителя значително неравновесие между правата и задълженията на страните, произтичащи от договора .
Достатъчно за оспорвания резултат по решението на Софийски апелативен съд е неприлагането на нищожните клаузи на чл.6, ал.2 и чл.23 от договора, спрямо вече платеното.В конкретния случай, към момента на сключване на договора за кредит в чуждестранна валута банката не е предоставила на ищцата цялата относима информация, за да прецени потребителя икономическите последици от клаузата за валутния риск за финансовите задължения, които ще понесе при значимо обезценяване на валутата, в която получава доходите си, както е изтъкнато също така, че клаузите за основния предмет на договора, с оглед конкретното им съдържание, не са ясни и разбираеми. Платени при начална липса на основание, подлежат на връщане сумите представляващи разлики по курс на швейцарския франк към еврото, надвишаващ курса, определен в договора при усвояването на сумата, като въззивното решение е съобразено с установената практика на ВКС по въпроса .
Изводът на въззивния съд в тази насока е в съответствие с формираната практика в решение № 136 от 20.01.2021г. по т. д. № 1467/2019г. на ВКС, ТК, II т. о., решение № 168 от 29.01.2021г. по т. д. № 2184/2019г. на ВКС, ТК, II т. о. и решение № 179 от 16.03.2021г. по т. д. № 1901/2019г. на ВКС, ТК, II т. о и много други ., според която с оглед нищожността на клаузите за поемане на валутния риск от потребителя и на вредите, свързани с този риск, и задължението на съда да възстанови предимствата на потребителя, неправомерно получени в негов ущърб от продавача или доставчика въз основа на неравноправните клаузи, сумата, заплатена вследствие на промяна в ущърб на потребителя на валутния курс на чуждестранната валута, при който е предоставен кредитът, се явява платена при начална липса на основание.
Вторият формулиран въпрос е неясен в условието, отграничаващо нищожната клауза от „съдържаща се в същата клауза уговорка за заплащане от кредитополучателя на договорена лихва в конкретно определен размер„. Така поставен, въпросът няма връзка с решаващите съображения на съда и констатацията, че тъкмо клауза за конкретно определен „отнапред известен“ размер на лихвата е липсвала в договора, тъй като т. нар. базов лихвен процент е бил едностранно определяем, не по обективни критерии. В чл.3, ал.1 от договора страните са уговорили, че за усвоения кредит кредитополучателят дължи на банката годишна лихва в размер на базовия лихвен процент (БЛП) за жилищни кредити в швейцарски франкове, валиден за съответния период на начисляване на лихвата плюс надбавка от 1 пункт, като към момента на сключване на договора страните са посочили, че БЛП е в размер на 5 %. Според чл. 3, ал. 5, действащият БЛП не подлежи на договаряне Промените в него стават незабавно задължителни, като банката уведомява кредитополучателя за новия размер на БЛП и датата, от която е в сила, чрез обявяването му на видно място в банковите салони .Ако при поставянето на въпроса касаторът има предвид лихвата от пет плюс един процента надбавка като договорена този размер е съобразяван при преизчисленията на дълга по заключението на вещо лице, поради което въззивното решение не е в противоречие с цитираната от касатора практика на ВКС.
По въпросите с изтъкнато от касатора основание на чл. 280 , ал.1 т.2 ГПК, настоящият състав на ВКС Трето г. о намира следното :
Като се изключат вторият и третият въпроси по реда на изложението от раздел Трети - тъй като са фактически, както и четвъртият, който е неясен, въпросите по които се изтъква противоречие с актове на Съда на ЕС са концентрирани върху основния предмет на договора - при задължение по ипотечен банков кредит в посочената чужда валута – променя ли се основния предмет от обстоятелството, че сумата е била ползвана от кредитополучателя – потребител не във валутата, уговорена в договора за кредит – швейцарски франкове, а в друга валута – евро или лева.
Не се обосновава критерият по чл. 280 , ал.1 т.2 ГПК.
Даденото от въззивния съд тълкуване не е в отклонение от критериите за основен предмет на договорите и неговия обхват, зададен в задължителната практика на Съда на Европейския съюз по приложение на Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 05.04.1993г. - определение от 22.02.2018г. по дело С-119/17, EU:C:2018:103 и решение от 20.09.2017г. по дело С-186/16, EU:C:2017:703/.Даденото от СЕС тълкуване на разпоредбите на чл.3, параграф 1, чл.4, параграф 2 и чл. 6, параграф 1 от Директива 93/13/ЕИО, транспонирани в чл. 145, ал. 1 и ал. 2 и чл.146, ал.1 и ал.5 от ЗЗП, е задължително за националните юрисдикции на държавите членки на Европейския съюз, включително по отношение на тълкуването на понятието „основен предмет“ на договора, но не се изчерпва с него. Съгласно установената практика на СЕС , чл.4 параграф 2 от Директива 93/13/ЕИО се тълкува ограничително, тъй като установява изключение от въведената с директивата защита на потребителите при неравноправни клаузи, при условие, че клаузата е изразена на ясен и разбираем език. /решение по дело C-26/13, т. 42; решение по дело C-96/14, т. 31; решение по дело С-186/16, т. 34 на СЕС /. Изискването за съставяне на договорната клауза на ясен и разбираем език се прилага и по отношение на клауза, попадаща в обхвата на понятието „основен предмет на договора“ или „съответствие на цената и възнаграждението, от една страна, и на доставените стоки или предоставените услуги, от друга“. Клауза като разглежданата в решение по дело С-186/16 СЕС т. е. за погасяване на месечните вноски по договор в чуждестранна валута в същата валута, в която е бил договорен (швейцарски франкове), попада в обхвата на понятието „основен предмет на договора“ по смисъла чл. 4, параграф 2 от Директива 93/13/ЕИО. Такава клауза не може да се счита за неравноправна, при условие че е изразена на ясен и разбираем език. Съгласно решение от 05.06.2019г. по дело С-38/17 на Съда на ЕС подобна клауза е ясна и разбираема, доколкото механизмът за изчисление на общата заета сума, както и приложимият обменен курс са изложени ясно, така че средният потребител, относително осведомен и в разумни граници наблюдателен и съобразителен, да може да прецени въз основа на точни и ясни критерии икономическите последици за него, произтичащи от договора, сред които по-специално общите разходи по неговия заем;
Същото разрешение е изводимо и от постоянната практика на ВКС относно неравноправните клаузи в договори, сключвани между продавач или доставчик и потребител, обективирана в решение №295/22.02.2019г. по т. д. № 3539/2015г. на ВКС, ТК, II т. о, решение №384/29.03.2019г. по т. д. №2520/2016г. на ВКС, ТК, II т. о., решение №294/27.03.2019г. по т. д. №1599/2017г. на ВКС, ТК, II т. о., решение №314/29.07.2019г. по т. д. №1766/2016г. на ВКС, ТК, II т. о., решение № 67/12.09.2019г. по т. д. №1392/2018г. на ВКС, ТК, I т. о., решение №155/24.01.2020г. по т. д. №2561/2018г. на ВКС, ТК, II т. о. Посочените решения на ВКС са постановени във връзка с неравноправни клаузи в потребителски договори в хипотеза на банков кредит, по който цялата сума фактически е предоставена на разположение на кредитополучателя в националната или резервната валута на страна /евро – чл.29 от ЗБНБ/, а не в чуждестранната валута /щвейцарски франкове/, уговорена в кредитния договор. Кредитът е остойностен в чуждестранна валута /предоставя се кредитен лимит от равностойността в швейцарски франкове на определена сума евро по курс „купува” за швейцарския франк към евро на банката в деня на усвояване на кредита/ и е поето задължение за погасяване в същата чуждестранна валута. В така формираната практика на ВКС , както и в оспорваното въззивно решение е прието, че в посочената хипотеза кредитът е в чуждестранна валута, а не в местната или резервната валута на страната – евро, с оглед валутния режим на Р. Б. – Паричен съвет /Валутен съвет или Валутен борд/, и именно в тази хипотеза са изследвани критериите за неравноправност на договорните клаузи, относими към поемане на валутния риск само от потребителя - кредитополучател.
При въпросите в раздел четвърти от изложението, оспорващи изводите на съда по отношение на валутния риск, както и че е налице случай на възлагане на валугния риск изцяло на кредотополучателя, не се обосновава специалният селективен критерии на чл.280,ал.1 т.3 ГПК
Оспорваните изводи на съда са формирани в рамките на съответната преценка от национална юрисдикция, по Директива 93/13/ЕИО на Съвета и разязненята в практиката на Съда на ЕС по нейното прилагане Съгласно решение по дело С-186/16 СЕС, Клауза, включена в договорите за кредит, изразени в чуждестранна валута, която изисква месечните вноски за погасяване на кредита да се извършват в същата валута, в случай на обезценяване на националната парична единица спрямо тази валута, поставя курсовият риск в тежест на потребителя.
Следва да бъде преценена като неравноправна клауза от кредитен договор, последиците от която са цялостно прехвърляне на валутния риск върху потребителя и която не е съставена по прозрачен начин, така че кредитополучателят не може да прецени на основание ясни и разбираеми критерии икономическите последици от сключването на договора и когато при проверката й за неравноправния характер бъде констатирано, че въпреки изискванията за добросъвестност, тя създава в ущърб на потребителя значително неравновесие между правата и задълженията на страните, произтичащи от договора. ( Определението по дело № С-119/17 на СЕС, решение №295/2019г по т. дело N 353/2015г на Второ ТО )
В този случай, за валутните разлики приложение не намират изключенията на чл.144, ал.3 ЗЗП. Установената практика на ВКС,споделяна и от настоящия състав на Трето г. о на ВКС разглежда предвидимостта с оглед на всички обстоятелства, свързани с кредита към датата на сключването на договора, когато се установява, че: 1/ кредитът, съгласно чл.1 от договора, се предоставя в швейцарски франкове в размер на равностойността в щвейцарски франкове към евро ; 2/ независимо, че в чл.2, ал.1 е предвидено, че кредитът се усвоява в швейцарски франкове, достъп до тази сметка кредитополучателят няма, тъй като същата е блокирана; 3/швейцарските франкове от блокираната сметка служебно се превалутират от банката в евро преди усвояването им, като реалното усвояване на кредита от потребителя става по негова сметка в друга валута (евро). При действащите уговорки, реален паричен поток от кредитодателя към кредитополучателя в швейцарски франкове не е налице, като освен това, релевантно е че: 1) банката не е предоставила на потребителя към момента на сключване на договора за кредит в чуждестранна валута цялата относима информация, която би му позволила да прецени икономическите последици от клаузата за валутния риск за финансовите му задължения, 2) информация като очаквани прогнози относно промяната на швейцарския франк, който няма фиксиран курс спрямо националната валута, банката следва да разполага, тъй като е неизменна част от професионалната й дейност 3)Превалутиране съгласно договора може да упражни само банката правото е предпоставено от нейното съгласие.
Преценката на въззивния съд, че при тези обстоятелства валутният риск се прехвърля изцяло върху потребителя, че „достатъчна информираност” на потребителя съобразно даденото от СЕС тълкуване не е налице, както не е налице и добросъвестност на икономически по-силната страна при договарянето на оспорваните клаузи, които не са индивидуално уговорени, е в съответствие с трайно установената съдебна практика на ВКС в правния аспект на въпросите, зададени в последния раздел от изложението Включените във въпросите фактически тези на касатора не могат да запълнят необходимото съдържание на конкретен правен въпрос, различен от кръга въпроси с обуславящо за изхода на делото значение, вече получили недвусмислен отговор и намерели разрешение в практиката ВКС, която не се нуждае от осъвременяване и промяна . Поради това не е налице основание по чл. 280 , ал.1 т.3 ГПК .
Не са налице и основания за допускане на касационно обжалване поради очевидна неправилност. Съгласно формираната практика на ВКС по приложение на чл.280, ал.2, предл. 3-то ГПК, очевидна неправилност ще е налице при постановен съдебен акт в явно нарушение на закона, или извън закона, или при явна необоснованост поради грубо нарушаване на правилата на формалната логика. Въззивното решение не е постановено, нито в явно нарушение на закона, нито е явно необосновано с оглед правилата на формалната логика.
Ответницата по жалбата не е установила заплащането на разноски, уговорени в договора за правна помощ Не е приложен документ за плащането им, като възнаграждението е платимо по банков път.
Ето защо Върховният касационен съд, състав на ІІІ г. о.
О П Р Е Д Е Л И :
Не допуска касационно обжалване на решение №10076 от 20.01.2021г. по в. гр. дело №557/2020г. на Софийски апелативен съд
Определението не подлежи на обжалване
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2 .