О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 81

София 08.02.2022г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение закрито заседание на двадесет и пети януари през две хиляди двадесет и втора година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО ПЪРВАНОВ ЧЛЕНОВЕ: ИЛИЯНА ПАПАЗОВА МАЙЯ РУСЕВА

като изслуша докладваното от съдия Папазова гр. д.№ 4037 по описа за 2021г. на ІІІ г. о. и за да се произнесе взе пред вид следното :

Производството е с правно основание чл.288 от ГПК.

Образувано е въз основа на подадената касационна жалба от Ю. К., А. Е., З. В., Д. Т. и М. К., чрез процесуалния си представител адвокат И. против въззивно решение № 640 от 14.06.2021г. по в. гр. д. № 3796/2020г. на Апелативен съд София, с което е потвърдено решение № 260377 от 4.10.2020г. по гр. д.№ 8290/2019г. на Софийски градски съд като е отхвърлен иска им, като наследници на А. М. К., против Прокуратурата на РБ с правно основание чл.2б ЗОДОВ за заплащане на сумата от 100 000лв., обезщетение за неимуществени вреди в резултат на нарушаване на правото на разглеждане на сл. д.№ 1/1991 по описа на Прокуратурата на въоръжените сили, преобразувано в сл. д.№ ІІ-048/1999г. на Софийска военно-окръжна прокуратура, в разумен срок, ведно със законната лихва, считано от 15.02.2019г. като неоснователен.

Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК и е срещу подлежащото на касационно обжалване въззивно решение. При преценката си за допустимостта й, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение намира следното:

Решаващите мотиви на въззивния съд за отхвърляне на иска са липса на причинна връзка между установените вреди, претърпени в резултат от проведените репресии през периода 1985-1989г. и конкретното неприключило в разумен срок следствено дело № 1/1991г. Според съда „твърде широко“ следва да се тълкува чл.6, §1 ЕКЗПЧ, за...