О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

N. 80

гр. София, 07.02.2022 година

Върховният касационен съд на Р. Б. гражданска колегия, трето отделение в закрито заседание на втори декември две хиляди двадесет и първа година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ

ЧЛЕНОВЕ: АЛЕКСАНДЪР ЦОНЕВ

ФИЛИП ВЛАДИМИРОВ

изслуша докладваното от съдия С. Ч. гр. дело № 2654 по описа за 2021 година.

Производството по чл. 288 ГПК е образувано по касационна жалба на И. В. С. против решение № 261784 от 17.03.2021 г. по гр. дело № 9049/2020 г. на СГС /Софийски градски съд/, гражданско отделение, ІІ-В въззивен състав.

Отговор по чл. 287, ал. 1 ГПК не е постъпил от ответника „Роял текстил дивелъпмънт България“ ООД, [населено място].

Касационна жалба против въззивното решение в частта, с която СГС се е произнесъл по иска с правно основание чл. 222, ал. 2 КТ и по иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД е процесуално недопустима на основание чл. 280, ал. 3, т. 3 ГПК. Разпоредбата допуска касационен контрол на въззивни решения, постановени по искове за обезщетения по трудово правоотношение с цена на иска над 5000 лв. С оглед на цитираната разпоредба не подлежи на касационно обжалване въззивното решение в частта, с която СГС се е произнесъл по посочените искове на касатора И. В. С. против ответника - „Роял текстил дивелъпмънт България“ ООД, [населено място], тъй като претенцията по чл. 222, ал. 2 КТ е в размер на сумата 4200 лв., а акцесорната претенция по чл. 86, ал. 1 ЗЗД е в размер на сумата 344.17 лв. и същите са под предвидения в закона размер, при който съдебния акт е обжалваем. Затова жалбата срещу решението в посочената част следва да се остави без разглеждане.

Касационната жалба против въззивното решение в останалата част, с която съдът се е произнесъл по искове с правно основание чл. 226, ал. 2 КТ и чл. 226, ал. 1, т. 1 КТ, както и по акцесорните искове по чл. 86 ЗЗД е процесуално допустима. Всеки от главните искове /чл. 226, ал. 2 КТ и чл. 226, ал. 1, т. 1 КТ/ има за предмет парично вземане с размер над 5000 лв. /по 21000 лева, всяка претенция/, а обжалваемостта на решението по акцесорните искове е обусловена от обжалваемостта на решението по главните искове, поради което въззивното решение по същите искове и обусловените от тях акцесорни искове по чл. 86 ЗЗД е обжалваемо пред касационния съд. Жалбата срещу решението в тези части е процесуално допустима като подадена срещу съдебен акт, подлежащ на инстанционен контрол пред ВКС, както и поради спазване на останалите изисквания за процесуална допустимост – сезиране на настоящата инстанция в срока по чл. 283 ГПК, от страна по делото, при наличието на правен интерес, обусловен от постановения правен резултат.

Искането за допускане на касационно обжалване е неоснователно поради липсата на релевираните от страната основания.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК са поставени въпросите: „1. Следва ли съда да уточни с определение, за кои обстоятелства се изисква свидетел, ако ищеца е поискал разпит на свидетел, без да уточни обстоятелствата, за които ще бъде разпитван. Трябва ли съда преди да се произнесе по доказателственото искане да укаже на ищеца, че следва да уточни обстоятелствата, които ще бъдат доказвани с този свидетел?“; „2. Следва ли Софийски градски съд да допуска доказателство за 5 годишен трудов стаж и за заболяване на лицето, след което да не го кредитира и цени?; „3. Следва ли съда след като няма писмен отговор по реда на чл. 131 ГПК в законния срок на ответната страна да не се приеме, че иска не е оспорен, следователно да се приеме, че е доказан?“. „4. Следва ли да се отхвърли иска след като ответника не е възразил в срок, че не се намира трудовата книжка у него и не е предал същата в момента на прекратяване на договора от работника?“. Страната поддържа, че решението е неправилно поради наличието на основания по чл. 281, т. 1 и т. 3 ГПК, с оглед на което счита, че „са налице основания за касационно обжалване в съответствие с чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК“.

Доколкото изложението визира чл. 281, т. 1 ГПК и с оглед служебната проверка по чл. 280, ал. 2, предл. 1 ГПК, съставът на ВКС констатира, че не са налице данни за вероятна нищожност на съдебния акт, тъй като е постановен от надлежен орган, функциониращ в надлежен състав, постановен е в пределите на правораздавателната власт на съда, изготвен е в писмена форма и е подписан, изложеният в мотивите и диспозитива текст е ясен. При извършената служебна проверка по чл. 280, ал. 2, предл. 2 ГПК, съставът на ВКС констатира, че не са налице данни за вероятна процесуална недопустимост на съдебния акт, тъй като е постановен при наличието и надлежното упражняване на правото на иск и правото на жалба.

Първият поставен въпрос не е релевантен. Съгласно т. 1 от ТР № 1 от 19.02.2010 г. по т. дело № 1/2009 г. на ОСГКТК на ВКС не всеки въпрос има правно значение за селектиране на касационната жалба. Правно значение за селектиране на касационната жалба има въпросът, разрешаването на който е обусловил изхода на делото и по който са формирани решаващите мотиви на въззивния съд. По иска с правно основание чл. 226, ал. 2 КТ съставът е приел, че прекратяването на трудовото правоотношение между страните за заеманата от ищцата И. В. С. длъжност „Координатор производство“ е настъпило на 15.09.2017 г. с получаване на отправеното от ищцата до работодателя заявление на основание чл. 327, ал. 1, т. 1 КТ. Прието е още, че когато трудовата книжка се съхранява от работника или служителя работодателят следва да поиска от същия в 5 – дневен срок да му предостави трудовата си книжка за вписване настъпили изменения в трудовото правоотношение, като в случая не е установено С. да е била канена по предвидения ред да предостави трудовата книжка. Като решаващи за отхвърляне на иска мотиви, съставът е обосновал недоказването на причинени от задържането на трудовата книжка вреди, както и недоказването на причинна връзка между незаконното задържане на трудовата книжка и причинените вреди. Недопускането на свидетел с определение от 08.02.2021 г. на СГС не се отнася до посочените решаващи мотиви на въззивната инстанция, а до искането на ищцата да бъде разпитан свидетел относно предаването на трудовата книжка на работодателя. Затова въпросът не притежава характеристиките на общо основание по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, като липсата на общо основание, съгласно разрешенията в т. 1 от цитираното ТР на ОСГКТК на ВКС е достатъчно съображение за недопускане на касационно обжалване, без да се разглеждат сочените за това допълнителни основания. За последните следва да се отбележи, че не са дори мотивирани, а е отразено твърдението на страната, за това че счита, че е налице чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.

Вторият поставен въпрос се отнася до иска по чл. 222, ал. 2 КТ, но по тази част от спора, както се изложи по-горе касационната жалба е процесуално недопустима, настоящата инстанция оставя жалбата против въззивното решение в същата част без разглеждане, поради което и въпросът не подлежи на разглеждане.

Третият цитиран по-горе въпрос не произтича от конкретен мотив, включително решаващ на въззивния съд, а от становище на жалбоподателката, че при липсата на отговор по чл. 131 ГПК, искът /не е уточнен кой от предявените искове/, следва да се приеме за доказан. В т. 1 от посоченото ТР на ОСГКТК на ВКС е разяснено, че правният въпрос /обща предпоставка за допускане на касационен контрол/ не може да бъде извеждан от други обстоятелства /примерно са изброени въпроси, относими към правилността на обжалваното решение, възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд, обсъждане на събраните по делото доказателства/ освен от решаващите мотиви. В случая извеждането на въпроса е от становище на касатора, а не от решаващ мотив и за това не е налице общо основание. И по тази част от изложението липсват допълнителни предпоставки по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.

Четвъртият поставен въпрос не е релевантен, тъй като не е обвързан с решаващ мотив на въззивния съд, а с питане каква следва да бъде преценката на съда при липсата на възражение на ответника, че трудовата книжка се намира у него. Общото основание няма относимост към възможни правни разрешения, които съдът би могъл да приеме при дадена фактическа обстановка, в какъвто смисъл е формулиран цитирания въпрос, а към конкретно обосновани в мотивите на обжалвания акт правни разрешения. Последните не са съобразени от страната при въвеждане на въпроса и за това в изложението й не е обосновано приложно поле на предпоставки по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Позоваването на решение № 133/25.06.2002 г. на състав на ВКС, ІV г. о. и на ТР № 1/02.12.2019 г. на ОСГК на ВКС е по обстоятелства, които не са развити във връзка с конкретно приетите правни разрешения от СГС. Така например моментът до който следва да се присъжда обезщетение по чл. 226, ал. 2 КТ /цитираното касационно решение/ и дължимостта на обезщетение при доказан състав на чл. 226, ал. 2 КТ /цитираното ТР на ОСГК на ВКС/ са без правно значение по отношение на мотиви на състава, с които е приета неоснователност на иска. Доводите, изложени във връзка с позоваването на тази съдебна практика не са съобразени с допълнителното основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, което се отнася до други хипотези – при точното приложение на закона, приложното поле на нормата е съдебна практика, формирана в резултат на неточно прилагане на закона или съдебна практика, която вече не е актуална поради промяна в законодателството или обществените условия, а при развитието на правото, приложното поле на нормата обхваща случаите на правна уредба, която е непълна, неясна или противоречива, но по която не е формирана съдебна практика. Основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК изисква мотивиране на допълнителните предпоставки в посочените хипотези, което страната не е направила. Същата е поддържала неправилното становище, че нарушението на закона /посочени са основанията по чл. 281, т. 3 ГПК/ очертават предпоставки по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК /в този смисъл е доводът, че „С оглед на посоченото, считам, че са налице основания за касационно обжалване в съответствие с чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК“. В цитираното ТР № 1 от 19.02.2010 г. по т. дело № 1/2009 г. на ОСГКТК на ВКС е изяснена разликата между нарушенията по чл. 281, т. 3 ГПК и „точното прилагане на закона по смисъла на чл. 280, ал.1, т. 3 ГПК“, като е посочено, че в първия случай отстраняването на нарушенията /чл. 281, т. 3 ГПК/ засяга съдебното производство по конкретна касационна жалба при разглеждането й по същество, докато във втория случай /точното прилагане на закона – чл. 280, ал.1, т. 3 ГПК/ основанието се отнася до изменение на задължителна практика по отделни казуси, с оглед преодоляването на възприети правни разрешения по прилагането на правна уредба. Не са съобразени и разрешенията в т. 4 от ТР № 1 от 19.02.2010 г. по т. дело № 1/2009 г. на ОСГКТК на ВКС, съгласно които допълнителните предпоставки по чл. 280, ал. 1, т. 1 - т. 3 ГПК са самостоятелни състави и при това положение не е допустимо един и същи въпрос, въведен от касатора като общо основание да се съчетава с различни допълнителни основания. Страната не е съобразила тези правни разрешения на ТР № 1/19.02.2010 г., както и не е разграничила допълнителните предпоставки към поставените въпроси.

Предвид изложеното, настоящият състав на ВКС приема, че при така депозираното изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК не са налице основания за допускане на касационен контрол, поради което не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение в разглежданата обжалвана част.

По тези съображения Върховният касационен съд, гражданска колегия, състав на трето отделение

О П Р Е Д Е Л И:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба на И. В. С. против решение № 261784 от 17.03.2021 г. по гр. дело № 9049/2020 г. на Софийски градски съд, гражданско отделение, ІІ-В въззивен състав в частта, с която Софийски градски съд се е произнесъл по исковете на И. В. С. против „Роял текстил дивелъпмънт България“ ООД, [населено място] с правно основание чл. 222, ал. 2 КТ за заплащане на обезщетение поради прекратяването на трудовото правоотношение на основание чл. 327, ал. 1, т. 1 КТ в размер на сумата 4200 лв. и с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на мораторна лихва за периода от 18.09.2017 г. до 09.07.2018 г. в размер на сумата 344.17 лв.

ПРЕКРАТЯВА производството по гр. дело № 2654/2021 г. на Върховния касационен съд, гражданска колегия, трето отделение в същата част.

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 261784 от 17.03.2021 г. по гр. дело № 9049/2020 г. на Софийски градски съд, гражданско отделение, ІІ-В въззивен състав в останалата обжалвана част.

Определението може да се обжалва в частта, с която касационна жалба е оставена без разглеждане пред друг състав на Върховния касационен съд в едноседмичен срок от връчване на преписа, а в останалата част определението е необжалваемо.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: