О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 3079

София, 16.06.2025 г.

Върховният касационен съд, гражданска колегия, четвърто отделение, в закрито заседание на шести юни две хиляди двадесет и пета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛБЕНА БОНЕВА

ЧЛЕНОВЕ: БОЯН ЦОНЕВ

МАРИЯ ХРИСТОВАкато разгледа докладваното от съдия А. Бонева ч. гр. дело № 1346 по описа за 2025 г. взе предвид следното

Производството по делото е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК и е образувано по частна касационна жалба, подадена от Л. Н. Н., чрез адвокат М. К.-Г., срещу въззивно определение № 315 от 03.02.2025 г. на Пловдивски окръжен съд, постановено по ч. гр. д. № 145/2025 г.

Жалбоподателят излага съображения за неправилност. Поддържа се, че въззивният съд неправилно е приел, че обичайното местопребиваване на детето не е в България; не е съобразил, че по делото са налице решения на СГС и САС, в които е установено, че обичайното местопребиваване на детето е в България; наред с това по настоящото дело са налице достатъчно фактически обстоятелства, които обосновават извод, че обичайното местопребиваване на детето е именно в България, а не в Австрия, поради което българският съд е компетентен да разреши спора по чл. 127, ал. 2 СК.

Насрещната страна Ю. К., чрез адвокат Д. Г., отговаря, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното определение, евентуално – че частната жалба е неоснователна.

Съставът на Върховния касационен съд намира, че частната жалба е допустима, подадена е в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК от легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

Представено е и изложение на основанията за допускане на касационното обжалване.

За да се произнесе, съставът на Върховния касационен съд взе предвид следното:

Въззивният Пловдивски окръжен съд, като потвърдил определението на първостепенния Пловдивски районен съд приел, че българският съд не е местно компетентен да разгледа предявения от...