Член 20

Висящ процес (Lis pendens) и свързани искове

1.Когато производства за развод, законна раздяла или обявяване на недействителността на брака между едни и същи страни са образувани пред съдилища на различни държави членки, съдът, пред който искът е предявен по-късно, спира служебно производството до установяване на компетентността на съда, пред който искът е предявен по-рано.

2.Когато производства, отнасящи се до родителската отговорност по отношение на същото дете и включващи същото основание, са образувани пред съдилищата на различни държави членки, съдът, пред който искът е предявен по-късно спира служебно производството до установяване на компетентността на съда, пред който искът е предявен по-рано. Това не се прилага, когато компетентността на едно от съдилищата се основава единствено на член 15.

3.След установяване на компетентността на съда, пред който искът е предявен по-рано, съдът пред който искът е предявен по-късно, се отказва от компетентност в полза на съда, пред който искът е предявен по-рано.

В този случай страната, която е образувала производство пред съда, пред който искът е предявен по-късно, може да отнесе производството пред съда, пред който искът е предявен по-рано.

4.Когато е сезиран съд на държава членка, на който чрез посоченото в член 10 приемане на компетентност е предоставена изключителна компетентност, всеки съд на друга държава членка спира производството, докато сезираният въз основа на споразумението или приемането съд обяви, че не е компетентен съгласно споразумението или приемането.

5.Когато и доколкото съдът установи изключителна компетентност в съответствие с приемането на компетентност, както е посочено в член 10, всеки съд на друга държава членка се отказва от компетентност в полза на този съд.