(1) На 15 април 2014 г. Комисията прие доклад относно прилагането на Регламент (ЕО) № 2201/2003 на Съвета (3). В доклада се стига до заключението, че Регламент (ЕО) № 2201/2003 е добре функциониращ инструмент, който носи важни ползи за гражданите, но че съществуващите правила могат да бъдат подобрени. Предстоят да бъдат направени редица изменения. От съображения за яснота посоченият регламент следва да бъде преработен.
(2) С настоящия регламент се установяват единни правила за компетентност при развод, законна раздяла и обявяване на брака за недействителен, както и при спорове относно родителската отговорност с международен елемент. Той улеснява свободното движение на решения, както и на автентични документи и определени споразумения в рамките на Съюза, като предвижда разпоредби относно тяхното признаване и изпълнение в други държави членки. Освен това настоящият регламент изяснява правото на детето да му бъде предоставена възможност да изрази своето мнение по производства, които се отнасят до него, и също така съдържа разпоредби, допълващи Хагската конвенция от 25 октомври 1980 г. за гражданските аспекти на международното отвличане на деца („Хагската конвенция от 1980 г.“) в отношенията между държавите членки. Във връзка с това настоящият регламент следва да спомогне за повишаване на правната сигурност и за по-голяма гъвкавост, за да се гарантира по-добър достъп до такива съдебни производства и по-голямата им ефикасност.
(3) Гладкото и правилно функциониране на едно европейско пространство на правосъдие при зачитане на различните правни системи и традиции на държавите членки е от жизненоважно значение за Съюза. Във връзка с това следва допълнително да се засили взаимното доверие в правосъдните системи на останалите държави членки. Съюзът си поставя за цел създаването, поддържането и развитието на пространство на свобода, сигурност и правосъдие, в което са гарантирани свободното движение на хора и достъпът до правосъдие. С оглед на постигането на тези цели, следва да бъдат укрепени правата на лицата, по-специално на децата, в хода на правните процедури, така че да се улеснят сътрудничеството между съдебните и административните органи и изпълнението на решения по семейноправни въпроси с трансгранични последици. Необходимо е да се засили взаимното признаване на решения по гражданскоправни въпроси, да се опрости достъпът до правосъдие и да се подобри обменът на информация между органите на държавите членки.
(4) За тази цел Съюзът трябва да приеме, между другото, мерки в областта на съдебното сътрудничество по гражданскоправни въпроси с трансгранични последици, по-специално когато това е необходимо за правилното функциониране на вътрешния пазар. Терминът „гражданскоправни въпроси“ следва да се тълкува самостоятелно в съответствие с установената практика на Съда на Европейския съюз (Съда). Той следва да се разглежда като независимо понятие, което да се тълкува посредством позоваване на първо място на целите и структурата на настоящия регламент и на второ място, на общите принципи, които произтичат от уредбата в националните правни системи. Следователно терминът „гражданскоправни въпроси“ следва да се тълкува в смисъл, че той може да обхваща и мерки, които от гледна точка на правото на държава членка могат да се уреждат от публичното право. Той следва да обхваща по-специално всички молби, мерки или решения по въпроси, свързани с „родителската отговорност“ по смисъла на настоящия регламент в съответствие с неговите цели.
(5) Настоящият регламент обхваща „гражданскоправни въпроси“, които включват граждански съдебни производства и постановените във връзка с тях решения, както и автентични актове и определени извънсъдебни споразумения по брачни въпроси и въпроси, свързани с родителската отговорност. Освен това терминът „гражданскоправни въпроси“ следва да обхваща молби, мерки или решения, както и автентични актове и определени извънсъдебни споразумения, отнасящи се до връщането на дете по силата на Хагската конвенция от 1980 г., които съгласно практиката на Съда на ЕС и в съответствие с член 19 от Хагската конвенция от 1980 г. не са производства по същество за родителска отговорност, но са тясно свързани с нея и са обхванати от някои разпоредби на настоящия регламент.
(6) С оглед на улесняването на свободното движение на решения и на автентични актове и определени споразумения по брачни въпроси и въпроси, свързани с родителската отговорност, е необходимо и целесъобразно правилата, приложими по отношение на компетентността, признаването и изпълнението на решения, да се уреждат с правен инструмент на Съюза, който е правно обвързващ и се прилага пряко.
(7) За да се гарантира равенството на всички деца, настоящият регламент следва да обхване всички решения относно родителската отговорност, включително мерките за защита на детето, независимо от каквато и да е било връзка с брачни производства или с други производства.
(8) Тъй като обаче прилагането на правилата за родителската отговорност често възниква в контекста на брачното производство, подходящо е да съществува единен инструмент по въпросите, свързани с развод и родителска отговорност.
(9) По отношение на решенията за развод, законна раздяла или обявяване на недействителност на брака, настоящият регламент следва да се прилага само по отношение на разтрогването на брачните връзки. Той не следва да разглежда такива въпроси, като основанията за развода, имуществените последици на брака или други допълнителни мерки. Решенията за отказ от разтрогване на брачните връзки не следва да са обхванати от неговите разпоредби за признаване.
(10) По отношение на имуществото на детето, настоящият регламент следва да се прилага само по отношение на мерките за закрила на детето, а именно определянето и функциите на лице или орган, който отговаря за имуществото на детето и който представлява или подпомага детето, и управлението, запазването и разпореждането с имуществото на детето. В този контекст, настоящият регламент следва, например, да се прилага в случаите, когато предмет на производството е определянето на лице или орган, управляващ имуществото на детето. Мерките, които се отнасят до имуществото на детето и които не засягат закрилата на детето, следва да продължат да се уреждат от Регламент (ЕС) № 1215/2012 на Европейския парламент и на Съвета (4). При все това в такива случаи следва да може да се прилагат разпоредбите на настоящия регламент относно компетентността по инцидентни искове.
(11) Всяко поверяване на дете на приемна грижа, а именно, в съответствие с националното право и процедури, при едно или повече лица, или в институция, например в сиропиталище или в детски дом, в друга държава членка, следва да попада в обхвата на настоящия регламент, освен ако не е изрично изключено, какъвто е например случаят с настаняването с цел осиновяване, настаняването при родител или, когато е приложимо, при друг близък роднина, както е обявено от приемащата държава членка. В резултат от това следва да бъдат включени и „настанявания с образователна цел“, постановени от съд или разпоредени от компетентен орган със съгласието на родителите или на детето или по тяхно искане вследствие на отклоняващо се от нормите поведение на детето. Следва да бъде изключено единствено настаняване, независимо дали с образователна или наказателна цел, постановено или разпоредено вследствие на деяние на детето, което, ако бъде извършено от пълнолетно лице, би могло да представлява наказуемо деяние съгласно националното наказателно право независимо дали в конкретния случай това може да доведе до осъдителна присъда.
(12) Настоящият регламент не следва да се прилага към установяването на произход, тъй като този въпрос е различен от въпроса за определянето на родителската отговорност, нито следва да се прилага към други въпроси, свързани със статута на лицата.
(13) Задълженията за издръжка са изключени от обхвата на настоящия регламент, тъй като тези задължения вече са уредени с Регламент (ЕО) № 4/2009 на Съвета (5). Наред със съдилищата по мястото на обичайно пребиваване на ответника или кредитора, компетентните по смисъла на настоящия регламент съдилища по брачни въпроси следва най-общо да имат компетентност да се произнасят относно допълнителните задължения за издръжка между съпрузи или издръжка след прекратяване на брака, посредством прилагането на член 3, буква в) от посочения регламент. Компетентните по смисъла на настоящия регламент съдилища по въпроси, свързани с родителската отговорност, най-общо имат компетентност да решават относно допълнителните задължения за издръжка на дете посредством прилагането на член 3, буква г) от посочения регламент.
(14) Съгласно практиката на Съда на ЕС понятието „съд“ следва да се тълкува широко, така че да обхваща и административни органи или други органи като нотариуси, които упражняват компетентност по някои брачни въпроси или въпроси, свързани с родителската отговорност. Всяко споразумение, одобрено от съда в резултат на разглеждане по същество в съответствие с националното право и процедура, следва да бъде признато или изпълнявано като „решение“. Други споразумения, които придобиват обвързващи правни последици в държавата членка по произход след формалната намеса на публичен орган или друг орган, за който Комисията е уведомена от държава членка за тази цел, следва да могат да пораждат последици в други държави членки в съответствие с конкретните разпоредби относно автентичните актове и споразумения в настоящия регламент. Настоящият регламент не следва да позволява свободно движение на изцяло частни споразумения. Въпреки това следва да се допуска движението на споразумения, които не са нито решения, нито автентични актове, но са били вписани от публичен орган, който е компетентен да го направи. Такива публични органи могат да включват нотариуси, вписващи споразумения, дори ако те упражняват свободна професия.
(15) По отношение на „автентичен акт“, думата „овластен“ в настоящия регламент следва да се тълкува самостоятелно в съответствие с определението за „автентичен акт“, използвано хоризонтално в други инструменти на Съюза, и в контекста на целите на настоящия регламент.
(16) Въпреки че производствата за връщане по силата на Хагската конвенция от 1980 г. не са производства по същество във връзка с родителската отговорност, решенията, с които се постановява връщането на дете съгласно Хагската конвенция от 1980 г., следва да се признават и да подлежат на изпълнение съгласно глава IV от настоящия регламент, когато подлежат на изпълнение в друга държава членка, поради това, че отвличането е продължило и след като е било постановено връщане на детето. Това не засяга възможността за започване на нови производства за връщане на дете в съответствие с Хагската конвенция от 1980 г. по отношение на продължило отвличане. Нещо повече, настоящият регламент следва да продължи да се прилага за други аспекти в ситуации на неправомерно отвеждане или задържане на дете, например разпоредбите, уреждащи компетентността на съда на държавата членка на обичайното местопребиваване, както и разпоредбите относно признаването и изпълнението на всички други разпореждания, постановени от този съд.
(17) Настоящият регламент следва да се прилага за всички деца на възраст до 18 години, подобно на Хагската конвенция от 19 октомври 1996 г. за компетентността, приложимото право, признаването, изпълнението и сътрудничеството във връзка с родителската отговорност и мерките за закрила на децата (наричана по-нататък „Хагската конвенция от 1996 г.“), дори в случаите, когато те са придобили дееспособност преди навършването на тази възраст съгласно правото, което урежда техния личен статут, например чрез еманципация на основание сключен брак. По този начин би се избегнало припокриване с приложното поле на Хагската конвенция от 13 януари 2000 г. относно международната защита на пълнолетни лица, която се прилага от 18-годишна възраст нататък, и същевременно биха се предотвратили несъответствия между тези два инструмента. Хагската конвенция от 1980 г. и следователно и глава III от настоящия регламент, която допълва прилагането на Хагската конвенция от 1980 г. в отношенията между държавите членки, следва да продължат да се прилагат за деца на възраст до 16 години.
(18) За целите на настоящия регламент се счита, че дадено лице има „право на упражняване на родителските права“, когато, по силата на решение, на закона или на споразумение, пораждащо правни последици съгласно правото на държавата членка, в която детето има обичайно местопребиваване, носителят на родителска отговорност не може да вземе решение относно мястото на пребиваване на детето без съгласието на това лице, независимо от условията, използвани в националното право. В някои правни системи, които запазват формулировките „упражняване на родителски права“ и „лични отношения“ родителят, който не упражнява родителски права, може в действителност да запази важни отговорности за решенията относно детето, които надхвърлят самото право на лични отношения.
(19) Основанията за определяне на компетентността по въпросите, свързани с родителската отговорност, са оформени в светлината на висшия интерес на детето и следва да се прилагат в съответствие с тях. Всяко позоваване на висшия интерес на детето следва да се тълкува в светлината на член 24 от Хартата на основните права на Европейския съюз („Хартата“) и Конвенцията на Организацията на обединените нации за правата на детето от 20 ноември 1989 г. („Конвенция на ООН за правата на детето“), както се прилагат по силата на националното право и процедури.
(20) За да се защити висшият интерес на детето, компетентността следва да се определя преди всичко съгласно критерия за близост. Следователно компетентна следва да бъде държавата членка на обичайното местопребиваване на детето, освен в някои ситуации, изложени в настоящия регламент, когато например има промяна на местопребиваването на детето или по силата на споразумение между носителите на родителската отговорност.
(21) Когато няма висящо производство по въпроси, свързани с родителската отговорност, и обичайното местопребиваване на детето се промени след законно преместване, компетентността следва да последва детето, за да се поддържа близостта. За вече висящи производства правната сигурност и ефикасността на правосъдието оправдават запазването на тази компетентност, докато тези производства не доведат до постановяването на окончателно решение или до прекратяването на производството по друг начин. Обаче съдът, пред който има висящо производство, следва да има право при определени обстоятелства да прехвърли компетентността на държавата членка, в която живее детето след законното преместване.
(22) В случаи на неправомерно отвеждане или задържане на дете и без да се засяга евентуалният избор на съд съгласно настоящия регламент, компетентността на съдилищата на държавата членка на обичайното местопребиваване на детето следва да се запази, докато не бъде установено ново обичайно местопребиваване в друга държава членка и не бъдат изпълнени някои специфични условия. Държави членки, в които е съсредоточена компетентност, следва да обмислят възможността да разрешат на съда, сезиран с молбата за връщане по силата на Хагската конвенция от 1980 г., да упражнява и компетентността, договорена или приета от страните съгласно настоящия регламент по въпроси, свързани с родителската отговорност, когато в хода на производството за връщане между страните е постигнато споразумение. Сред тези споразумения следва да бъдат както споразуменията относно връщането, така и споразуменията за невръщане на детето. В случай че се постигне споразумение за невръщане, детето следва да остане в държавата членка на новото обичайно местопребиваване и компетентността по всички бъдещи производства за упражняване на родителски права там следва да се определя въз основа на новото обичайно местопребиваване на детето.
(23) При наличието на специфични условия, предвидени в настоящия регламент, компетентността по въпроси, свързани с родителската отговорност, може също да бъде установена в държава членка, в която има висящо производство за развод, законна раздяла или обявяване на недействителност на брака между родителите, или в друга държава членка, с която детето има тясна връзка, и която е договорена предварително от страните, най-късно към момента на сезирането на съда, или е приета от страните изрично в хода на такова производство, дори ако детето няма обичайно местопребиваване в тази държава членка, при условие че упражняването на тази компетентност е във висш интерес на детето. Съгласно практиката на Съда на ЕС всяко лице, освен родителите, което по силата на националното право има качеството на страна в производството, образувано от родителите, следва да се счита за страна в производството за целите на настоящия регламент и следователно противопоставянето на тази страна на избора на компетентност, направен от родителите на въпросното дете, след датата на сезиране на съда, следва да изключи приемането на пророгация на компетентността от всички страни в производството на тази дата. Преди да упражни своята компетентност въз основа на споразумението или приемането на избора на съд, съдът следва да провери дали това споразумение или приемане се основава на информиран и свободен избор на засегнатите страни и не е резултат от това, че едната страна се възползва от затрудненото положение или слабата позиция на другата страна. Приемането на компетентност в хода на производството следва да бъде записано от съда в съответствие с националното право и процедури.
(24) Всяка договорена или приета компетентност следва да бъде прекратена, освен ако не е договорено друго от страните, веднага след като решението по въпроси, свързани с родителската отговорност, вече не подлежи на обжалване по общия ред или ако производството е приключило по друга причина, за да се спази изискването за близост за всяко ново производство в бъдеще.
(25) Когато не може да се установи обичайното местопребиваване на детето и компетентността не може да се определи въз основа на споразумение за избор на съд, компетентни са съдилищата на държавата членка, в която се намира детето. Това правило за присъствието следва да се прилага и за деца бежанци и за международно разселени деца, поради нестабилност в държавата членка на обичайното им местопребиваване. Същевременно в контекста на настоящия регламент, във връзка с член 52, параграф 2 от Хагската конвенция от 1996 г., това правило за компетентност следва да се прилага само спрямо деца, които са имали обичайно местопребиваване в държава членка преди разселването. Когато обичайното местопребиваване на детето преди разселването е било в трета държава, следва да се прилага правилото за компетентност от Хагската конвенция от 1996 г. относно децата бежанци и международно разселените деца.
(26) В изключителни случаи съдът на държавата членка на обичайно местопребиваване на детето може да не е най-подходящият съд за разглеждане на случая. По изключение и при спазването на определени условия, съдът, който е компетентен, следва да може, без да е длъжен да направи това, да прехвърли своята компетентност по конкретно дело на съд на друга държава членка, ако този съд е по-подходящ да прецени висшия интерес на детето в конкретния случай. Съгласно практиката на Съда на ЕС прехвърлянето на компетентност по въпроси, свързани с родителската отговорност от съд на държава членка следва да става само в полза на съд на друга държава членка, с която съответното дете има „специална връзка“. С настоящия регламент следва да се определи изчерпателен списък на решаващите елементи за такава „специална връзка“ за посочените цели. Компетентният съд следва да отправи искането до съда на друга държава членка, само ако предходното му решение да спре производството и да поиска прехвърляне на компетентност е станало окончателно, когато това решение може да бъде обжалвано съгласно националното право.
(27) В изключителни случаи и като се отчита висшият интерес на детето по конкретното дело, съд на държава членка, който не е компетентен по силата на настоящия регламент, но същевременно е налице специална връзка на детето с тази държава в съответствие с настоящия регламент, следва да може да поиска прехвърляне на компетентност от компетентния съд на държавата членка на обичайното местопребиваване на детето. Това обаче не следва да бъде разрешено в случаи на неправомерно отвеждане или задържане на детето. Този конкретен компетентен съд следва да се определя от националното право на държавата членка, до която е отправено искането.
(28) Прехвърлянето на компетентност, независимо дали е поискано от съд, желаещ да прехвърли компетентността си или от съд, желаещ да получи компетентност, следва да породи действие само за конкретния случай, за който е направено. След приключването на производството, за което е поискано и осъществено прехвърляне на компетентност, прехвърлянето не следва да поражда каквото и да било действие за бъдещи производства.
(29) Когато никой съд на държава членка не е компетентен съгласно настоящия регламент, компетентността следва да се определи във всяка държава членка съобразно нейното законодателство. Изразът „нейното законодателство“ следва да включва международните инструменти, действащи в съответната държава членка.
(30) Настоящият регламент не следва да възпира съдилищата на държава членка, които нямат компетентност по съществото на делото, да налагат временни, включително охранителни мерки, в неотложни случаи, по отношение на личността или имуществото на детето, намиращо се в тази държава членка. Тези мерки следва да не се признават и изпълняват в никоя друга държава членка съгласно настоящия регламент, с изключение на мерките, предприети за защита на детето от сериозната опасност, посочена в член 13, първа алинея, буква б) от Хагската конвенция от 1980 г. Мерките, предприети за защита на детето от такава опасност, следва да останат в сила докато съд в държавата членка на обичайното местопребиваване на детето предприеме мерки, които счита за подходящи. Доколкото защитата на висшия интерес на детето налага това, съдът следва да информира, пряко или чрез централните органи, съда на държавата членка, който е компетентен по съществото на делото съгласно настоящия регламент, относно предприетите мерки. Въпреки това непредоставянето на тази информация не следва да бъде основание за непризнаване на мярката.
(31) Съд, който има компетентност да постановява само временни, включително охранителни мерки, следва, ако е сезиран с молба по съществото на делото, да обяви служебно, че не е компетентен, ако съд на друга държава членка е компетентен по съществото на делото съгласно настоящия регламент.
(32) Ако изходът от производството пред съд на държава членка, която не е компетентна съгласно настоящия регламент, зависи от произнасянето по инцидентен иск, попадащ в обхвата на настоящия регламент, съдилищата на тази държава членка не следва да бъдат възпрепятствани от настоящия регламент да се произнесат по този иск. Следователно, ако предметът на производството е, например, спор за наследство, в който детето участва, и е необходимо да се определи процесуален попечител, за да представлява детето в това производство, на държавата членка, която е компетентна във връзка със спора за наследство, следва да бъде разрешено да определи попечител за висящото производството, независимо дали тази държава членка е компетентна във връзка с въпросите, свързани с родителската отговорност съгласно настоящия регламент. Всяко такова произнасяне поражда действие само в рамките на съответното производство.
(33) Ако действителността на правно действие, предприето или чието предприемане предстои, от името на дете в производство по наследяване пред съд на държава членка се нуждае от разрешението или одобрението на съд, съдът в тази държава членка следва да има правото да реши дали да разреши или одобри въпросното правно действие, дори ако не е компетентен съгласно настоящия регламент. Терминът „правно действие“ следва да включва например приемането или отказа от наследство или споразумение между страните относно разделянето или разпределянето на имуществото.
(34) Настоящият регламент следва да не засяга прилагането на международното публично право във връзка с дипломатическия имунитет. Когато компетентността по силата на настоящия регламент не може да се упражни поради позоваването на дипломатически имунитет в съответствие с международното право, компетентността следва да се упражни в съответствие с националното право на държава членка, в която засегнатото лице не се ползва от такъв имунитет.
(35) В настоящия регламент се определя в кой момент се счита, че съд е сезиран за целите на настоящия регламент. В контекста на двете различни системи, съществуващи в държавите членки, съгласно които или се изисква най-напред документът за образуване на производството да се връчи на ответника или първо да се внесе в съда, следва да е достатъчно предприемането на първата стъпка съгласно националното право, при условие че ищецът не е пропуснал впоследствие да предприеме изискуемите действия съгласно националното право с оглед на осъществяването на втората стъпка. Като се взема предвид нарастващото значение на медиацията и други алтернативни способи за разрешаване на спорове, включително в хода на съдебните производства, в съответствие с практиката на Съда на Европейския съюз, счита се, че даден съд е сезиран и в момента, в който документът за образуване на производството или равностоен документ се внесе в съда в случаите, в които производството междувременно е било спряно с оглед на намирането на решение по взаимно съгласие по молба на лицето, образувало производството, без документът за образуване на производството още да е бил връчен на ответника и без ответникът да е знаел за производството или да е участвал в него по какъвто и да било начин, при условие че лицето, образувало производството, не е пропуснало впоследствие да предприеме изискуемите действия с оглед на връчване на съответните документи на ответника. Съгласно съдебната практика на Съда на ЕС, в случай на висящо дело (lis pendens), датата, на която задължителна помирителна процедура се заявява пред национален помирителен орган, следва да се счита за датата, на която „съдът“ се смята за сезиран.
(36) Регламент (ЕО) № 1393/2007 на Европейския парламент и на Съвета (6) следва да се прилага по отношение на връчването на документи в производствата, образувани по силата на настоящия регламент.
(37) Съд на държава членка, сезиран по дело, по което не е компетентен по същество съгласно настоящия регламент и по което, съгласно настоящия регламент, компетентен по същество е съд на друга държава членка, следва да обяви служебно, че не е компетентен. При все това съд на държава членка, с която детето има специална връзка в съответствие с настоящия регламент, следва да разполага със свобода на преценка дали да поиска прехвърляне на компетентност съгласно настоящия регламент, но не и да бъде задължен да прави това.
(38) В името на хармоничното правораздаване е необходимо да се сведе до минимум възможността да има успоредни производства, както и да се гарантира, че в различни държави членки няма да се произнасят противоречащи си решения. Следва да съществува ясен и ефективен механизъм за решаване на lis pendens и свързани искове и за отстраняване на проблемите, които произтичат от национални различия като тези във връзка с определянето на времето, към което едно дело се счита за висящо. За целите на настоящия регламент това време следва да се определи автономно. Въпреки това, с цел да се повиши ефективността на изключителните споразумения за избор на съд, разпоредбите на настоящия регламент относно lis pendens не следва да пречат на начина, по който родителите предоставят изключителна компетентност на съдилищата на държава членка.
(39) Производствата по въпроси, свързани с родителската отговорност, по силата на настоящия регламент, както и производствата за връщане по силата на Хагската конвенция от 1980 г., следва, като основен принцип, да предоставят на детето, което е предмет на тези производства и което е способно да формира своите възгледи, в съответствие със съдебната практика на Съда на ЕС, реална и ефективна възможност да изрази своето мнение, като на това мнение следва да бъде отдадено дължимото значение при оценката на висшия интерес на детето. Възможността детето да изрази свободно своето мнение в съответствие с член 24, параграф 1 от Хартата и в контекста на член 12 от Конвенцията на ООН за правата на детето играе важна роля в прилагането на настоящия регламент. Регламентът следва обаче да остави въпросите за това кой да изслуша детето и как да бъде изслушано то, да бъдат уредени от националното право и процедури на държавите членки. Настоящият регламент съответно няма за цел да определи дали детето следва да се изслушва от самия съдия или от специално обучен експерт, който впоследствие да докладва на съда, или дали детето следва да се изслушва в съдебната зала или на друго място или чрез други средства. Освен това, въпреки че е право на детето, изслушването на детето не може да представлява абсолютно задължение, а трябва да се оценява, като се има предвид висшият интерес на детето, например в случаите, включващи споразумения между страните. Въпреки че, съгласно съдебната практика на Съда на ЕС, член 24 от Хартата и Регламент (ЕО) № 2201/2003 не изискват съдът на държавата членка по произход да получи мнението на детето във всеки един случай чрез изслушване, като по този начин този съд запазва известна свобода на преценка, съдебната практика предвижда също, че когато съдът реши да даде възможност за изслушване на детето, от съда се изисква да приеме всички мерки, които са подходящи за организирането на такова изслушване, като се имат предвид висшият интерес на детето и обстоятелствата по всеки отделен случай, за да се гарантира ефективното прилагане на тези разпоредби и да се даде реална и ефективна възможност на детето да изрази своето мнение. Съдът на държавата членка по произход следва, доколкото това е възможно и като отчита при всички обстоятелства висшия интерес на детето, да използва всички налични средства, предвидени в националното право, както и специфичните инструменти на международното съдебно сътрудничество, включително, когато е подходящо, разпоредбите на Регламент (ЕО) № 1206/2001 на Съвета (7).
(40) В случаите на неправомерно отвеждане или задържане на дете връщането на детето следва да се осъществи без забавяне и за тази цел следва да продължи да се прилага Хагската конвенция от 1980 г., допълнена от настоящия регламент, и по-специално на глава III.
(41) С оглед на възможно най-бързото приключване на производствата по връщане съгласно Хагската конвенция от 1980 г., държавите членки следва, отчитайки своята национална система на съдилищата, да обмислят съсредоточаването на компетентността за тези производства във възможно най-ограничен брой съдилища. Компетентността по дела за отвличане на деца би могла да бъде съсредоточена в един съд за цялата държава или в ограничен брой съдилища, като за отправна точка се използва, например, броят на апелативните съдилища и компетентността за международно отвличане на деца се съсредоточи в един първоинстанционен съд в рамките на всеки район на апелативен съд.
(42) При производствата за връщане по Хагската конвенция от 1980 г. съдилищата на всяка инстанция следва да постановят решението си в рамките на шест седмици, освен когато това е невъзможно поради извънредни обстоятелства. Използването на алтернативни способи за разрешаване на спорове не следва само по себе си да се счита за извънредно обстоятелство, обосноваващо надхвърляне на предвидения срок. При все това може да възникнат извънредни обстоятелства при използването на такива способи или като последица от тях. За първоинстанционните съдилища срокът следва да започне да тече в момента на сезиране на съда. За съдилищата от по-горна инстанция този срок следва да започне да тече в момента на предприемане на всички задължителни процесуални стъпки. Тези стъпки могат да включват, в зависимост от съответната правна система, връчване на апелативната жалба на ответника в държавата членка, в която се намира седалището на съда или в друга държава членка, предаването на досието и апелативната жалба на апелативния съд в държавите членки, в които се изисква апелативната жалба да се внесе в съда, чието решение се обжалва, или искане на страна за свикването на изслушване, когато съгласно националното право такова искане е задължително. Държавите членки следва също да обмислят ограничаване до едно на броя на възможните обжалвания срещу решение, с което се разрешава или се отказва връщане на дете съгласно Хагската конвенция от 1980 г.
(43) Във всички случаи, свързани с деца, и особено в случаите на международно отвличане на деца, съдилищата следва да обмислят възможността за постигане на разрешаване на споровете чрез медиация и други подходящи способи с помощта, когато е уместно, на съществуващите мрежи и подпомагащи структури за медиация при трансгранични спорове, свързани с родителската отговорност. Тези усилия обаче не следва да водят до необосновано удължаване на производството за връщане по Хагската конвенция от 1980 г. Освен това е възможно медиацията не винаги да е подходяща, особено в случаите на домашно насилие. Когато в хода на производство по връщане съгласно Хагската конвенция от 1980 г. родителите постигнат споразумение за или против връщането на детето и по въпроси, свързани с родителската отговорност, в настоящия регламент следва, при определени обстоятелства, да се предвиди възможност те да постигнат споразумение съдът, сезиран с искането за връщане съгласно Хагската конвенция от 1980 г., да бъде компетентен да придаде обвързваща правна сила на тяхното споразумение, било като то бъде включено в решение, бъде одобрено или се използва всяка друга форма, предвидена в национално право и национална процедура. Поради това държавите членки, в които е съсредоточена компетентност, следва да обмислят възможността да разрешат на съда, сезиран с производството за връщане по силата на Хагската конвенция от 1980 г., да упражнява и компетентността, договорена или приета от страните съгласно настоящия регламент по въпроси, свързани с родителската отговорност, когато споразумението между страните е постигнато в хода на това производство за връщане.
(44) Съдът на държавата членка, в която детето е било неправомерно отведено или задържано, следва да може да откаже връщането в особени надлежно оправдани случаи, както разрешава Хагската конвенция от 1980 г. Преди да направи това съдът следва да провери дали са взети подходящи мерки за защита или дали такива мерки могат да бъдат взети с оглед детето да бъде защитено от сериозната опасност, посочена в член 13, първа алинея, буква б) от Хагската конвенция от 1980 г.
(45) Когато даден съд обмисля отказ за връщане на дете единствено въз основа на член 13, алинея 1, буква б) от Хагската конвенция от 1980 г., той не следва да откаже връщането на детето, ако страната, желаеща връщането на детето увери съда или съдът се увери по друг начин, че са осигурени подходящи условия за гарантиране на защитата на детето след неговото връщане. Сред примерите за такива условия може да бъдат съдебна заповед, издадена в тази държава членка, с която се забранява на отправилата искането страна да се доближава до детето, временна, включително охранителна мярка от тази държава членка, която позволява детето да остане с родителя, който е отвлякъл детето и който се грижи преимуществено за него до постановяването в тази държава членка на решение по същество относно правото на упражняване на родителските права след връщането, или представянето на доказателства за наличните медицински условия за дете, което се нуждае от лечение. Подходящият характер на съответното условие в конкретния случай следва да зависи от конкретната сериозна опасност, на която е възможно да бъде изложено детето при връщането, ако въпросните условия не са налице. Съдът, който се стреми да установи дали са осигурени подходящи условия, следва да разчита предимно на страните и, по необходимост и целесъобразност, да поиска съдействието на централните органи или свързаните в мрежа съдии, по-специално в рамките на европейската съдебна мрежа по граждански и търговски дела, създадена с Решение 2001/470/ЕО на Съвета (8), и международната Хагска съдебна мрежа.
(46) Когато е подходящо, при постановяването на връщането на детето съдът следва да може да постанови всякакви временни, включително охранителни мерки съгласно настоящия регламент, които смята за необходими с оглед детето да бъде защитено от сериозната опасност от физическо или психологическо увреждане на детето вследствие на връщането, което в противен случай би обосновало отказ за връщане. Такива временни мерки и тяхното движение не следва да забавят производството за връщане по Хагската конвенция от 1980 г. или да подкопават разграничаването на компетентностите между съда, сезиран с производството за връщане по Хагската конвенция от 1980 г., и съда, компетентен по същество във връзка с родителската отговорност съгласно настоящия регламент. При необходимост съдът, сезиран с производството за връщане по Хагската конвенция от 1980 г., следва да проведе консултации със съда или компетентните органи на държавата членка по обичайното местопребиваване на детето със съдействието на централните органи или свързаните в мрежа съдии, по-специално в рамките на европейската съдебна мрежа по граждански и търговски дела и международната Хагска съдебна мрежа. Тези мерки следва да се признават и изпълняват във всички останали държави членки, включително държавите членки, които са компетентни съгласно настоящия регламент, докато компетентният съд на такава държава членка постанови мерки, каквито счита за подходящи. Тези временни, включително охранителни мерки биха могли да включват, например, че детето следва да продължи да пребивава при лицето, което преимуществено се грижи за него, или по какъв начин следва да се осъществява контакт с детето след връщането, докато съдът по обичайното местопребиваване на детето предприеме мерки, които счита за подходящи. Това не следва да засяга която и да било мярка или решение на съда по обичайното местопребиваване, постановени след връщането на детето.
(47) Решение, с което се постановява връщане на детето, следва да може да бъде обявено за временно подлежащо на изпълнение, независимо дали се обжалва, когато връщането на детето преди постановяването на решението по обжалването се налага поради висшия интерес на детето. Националното право може да конкретизира кой съд може да обяви решението за временно подлежащо на изпълнение.
(48) Когато съдът на държавата членка, в която детето е било неправомерно отведено или задържано, реши да откаже връщане на детето съгласно Хагската конвенция от 1980 г., той следва да посочи изрично в решението си съответните разпоредби от Хагската конвенция от 1980 г., на които основава отказа си. Независимо дали това решение за отказ е окончателно или подлежи на обжалване, то все пак може да бъде заменено с друго последващо решение, произнесено в производство за упражняване на родителски права от съда на държавата членка на обичайното местопребиваване на детето преди неправомерното отвеждане или задържане. В хода на това производство следва задълбочено да се проучат всички обстоятелства, включително, но не само, поведението на родителите, като се има предвид висшият интерес на детето. Ако в съответното решение по същество относно правото на упражняване на родителските права се постановява връщането на детето, връщането следва да се осъществи, без да се изисква каквато и да било специална процедура за признаването и изпълнението на това решение в която и да е държава членка.
(49) Съдът, който отказва връщането на детето единствено на основание член 13, първа алинея, буква б) или член 13, втора алинея, или и двете, от Хагската конвенция от 1980 г., следва служебно да издаде удостоверение, като използва съответния формуляр, поместен в настоящия регламент. Предназначението на това удостоверение е да бъдат уведомени страните за възможността да сезират съд в държавата членка, в която детето е пребивавало обичайно непосредствено преди неправомерното отвеждане или задържане, в рамките на три месеца от уведомяването за решението за отказ за връщане на детето, с молби по същество относно правото на упражняване на родителските права или, ако този съд вече е сезиран, да предостави на съда съответните документи, отнасящи се до производството за връщане.
(50) Когато производството по същество относно правото на упражняване на родителските права вече е висящо в държавата членка, в която детето е пребивавало обичайно непосредствено преди неправомерното отвеждане или задържане, към момента, в който съд, сезиран с молба за връщане съгласно Хагската конвенция от 1980 г., отказва връщането на детето единствено на основание член 13, първа алинея, буква б) или член 13, втора алинея, или и двете, от Хагската конвенция от 1980 г., съдът, отказващ връщането на детето, следва, ако му е известно това производство, в рамките на един месец от датата на решението си да предаде на съда, разглеждащ производството по същество относно правото на упражняване на родителските права, препис на решението, съответното удостоверение и, когато е приложимо, запис, обобщение или протокол от изслушването, както и всички други документи, които счита за относими. Изразът „всички други документи, които счита за относими“ следва да се отнася за всички документи, съдържащи информация, която може да окаже въздействие върху резултата от производството, свързано с правото на упражняване на родителските права, ако тази информация не е включена вече в самото решение, с което се отказва самото връщане.
(51) Когато в държавата членка, в която детето е пребивавало обичайно непосредствено преди неправомерното отвеждане или задържане, все още няма висящо производство по същество относно правото на упражняване на родителските права и страна сезира съд в тази държава членка в рамките на три месеца от датата на нотифицирането на решението, с което се отказва връщането на детето, тази страна следва да представи на съда, сезиран с молбата по същество относно правото на упражняване на родителските права, препис на решението за отказ за връщане на детето съгласно Хагската конвенция от 1980 г., съответното удостоверение и, когато е приложимо, запис, обобщение или протокол от изслушването. Това не възпрепятства сезирания съд да поиска всякакви допълнителни документи, които счита за относими, съдържащи информация, която може да окаже въздействие върху резултата от производството по същество относно правото на упражняване на родителските права, ако тази информация не е включена вече в решението за отказ за връщане.
(52) Ако съдът, който е компетентен по същество относно правото на упражняване на родителските права, бъде сезиран от страна в рамките на три месеца от нотифицирането на решението за отказ за връщане на детето съгласно Хагската конвенция от 1980 г. или производството за упражняване на родителските права вече е висящо пред този съд в момента, в който е получил това решение от съда, отказал връщането на детето, всяко решение, произтичащо от това производство по същество относно правото на упражняване на родителски права, което налага връщането на детето в тази държава членка, следва да подлежи на изпълнение във всяка друга държава членка в съответствие с глава IV, раздел 2 от настоящия регламент, без да необходима специална процедура и без възможност за противопоставяне на неговото признаване. Това следва да се прилага освен ако и до степента, в която е установено наличието на противоречие с по-късно постановено решение относно родителската отговорност по отношение на същото дете, при условие че за решението по същество относно правото на упражняване на родителските права, позволяващо връщането на детето, е издадено удостоверение за „привилегировани решения“. Ако съдът, който е компетентен по същество относно правото на упражняване на родителските права, бъде сезиран след изтичането на три месеца, или условията за издаването на удостоверение за привилегированите решения не са изпълнени, последващото решение по същество относно правото на упражняване на родителски права следва да се признава и изпълнява в другите държави членки в съответствие с глава IV, раздел 1 от настоящия регламент.
(53) Без да се засягат други инструменти на Съюза, когато не е възможно личното изслушване на някоя от страните или на дете и когато са налице техническите средства, съдът може да реши да проведе изслушване чрез видеоконференция или чрез средствата на всяка друга комуникационна технология, освен ако поради особените обстоятелства на случая използването на такава технология не би било подходящо за провеждането на справедлив процес.
(54) Взаимното доверие в правораздаването в Съюза оправдава принципа, че решенията по брачни въпроси и въпроси, свързани с родителската отговорност, постановени в една държава членка, следва да се признават във всички държави членки, без да е необходима каквато и да било процедура по признаване. По-специално, когато им бъде представено решение, издадено в друга държава членка, с което се постановява развод, законна раздяла или се обявява недействителността на брак, и което повече не подлежи на обжалване в държавата членка по произход, компетентните органи на замолената държава членка следва да признават решението по силата на закона, без да се изисква спазването на каквато и да е процедура, и да актуализират по съответен начин регистрите си за гражданско състояние. Националното право определя дали основанията за отказ могат да бъдат повдигнати от страна или служебно, както е предвидено в националното право. Това не е пречка заинтересована страна да поиска, в съответствие с настоящия регламент, постановяването на решение, че липсват основания за отказ на признаване, както е предвидено в настоящия регламент. Националното право на държавата членка, в която се подава молбата, определя кой може да се счита за заинтересовано лице, което има право на такава молба.
(55) Признаването и изпълнението на решения, автентични актове и споразумения, постановени в дадена държава членка следва да се основава на принципа на взаимното доверие. Поради това основанията за непризнаване следва да се ограничават до минимум в контекста на основната цел на настоящия регламент, която е да се улеснят признаването и изпълнението и ефективно да се защити висшият интерес на детето.
(56) Признаването на решение следва да бъде отказвано само ако са налице едно или повече от основанията за отказ на признаване, предвидени в настоящия регламент. Списъкът с основанията за отказ на признаване в настоящия регламент е изчерпателен Основания, които не са предвидени в настоящия регламент, като например нарушаване на правилото за lis pendens, не могат да бъдат основания за отказ. По въпроси, свързани с родителската отговорност, по-късно постановеното решение винаги има предимство пред по-ранно постановеното решение, с действие занапред, доколкото тези решения си противоречат.
(57) Що се отнася до възможността детето да изрази мнението си, съдът, който е постановил решението, следва да вземе решение относно подходящия метод за изслушване на детето. Ето защо признаването на решение не може да бъде отказано единствено на основание, че съдът, който е постановил решението, е използвал метод за изслушване на детето, различен от метода, който би използвал съдът на държавата членка на признаване. Държавата членка, в която се иска признаване, следва да не отказва признаване, когато се прилага едно от изключенията от това конкретно основание за отказ, което допуска настоящият регламент. Последицата от тези изключения е, че съдът на държавата членка по изпълнение не може да откаже да изпълни решение единствено на основание, че на детето не е била предоставена възможност да изрази своето мнение, като се взема предвид неговият висш интерес, ако предмет на производството е било единствено имуществото на детето и при условие че даването на такава възможност не е било изискано в контекста на предмета на производството, или в случай на наличие на сериозни основания, отчитащи по-специално спешността на случая. Тези сериозни основания може да бъдат изтъкнати, например когато е налице непосредствена заплаха за физическата и психологическата неприкосновеност или живота на детето и всяко допълнително забавяне би могло да породи риск от трансформиране на заплахата в конкретно поведение.
(58) Наред с това, целта да се намалят продължителността и разходите по производствата по трансгранични спорове, засягащи деца, оправдава премахването на декларацията за изпълняемост или вписването за изпълнение, според случая, преди изпълнението в държавата членка по изпълнение, за всички решения по въпроси за родителска отговорност. Докато Регламент (ЕО) № 2201/2003 премахна това изискване само за определени решения, предоставящи право на лични отношения с детето, и някои решения, постановяващи връщането на дете, с настоящия регламент това следва да се премахне при трансграничното изпълнение на всички решения по въпроси, свързани с родителската отговорност, като същевременно се запазва още по-благоприятно третиране на някои решения, предоставящи право на лични отношения, и на някои решения, разпореждащи връщането на дете. В резултат на това, при условията на настоящия регламент, решение, постановено от органите на друга държава членка, следва да се разглежда така, сякаш е издадено в държавата членка по изпълнение.
(59) Когато съд, който е компетентен по съществото на делото, е постановил временни, включително охранителни мерки, движението на тези мерки следва да се гарантира съгласно настоящия регламент. Временните, включително охранителни, мерки, които са постановени от такъв съд, без ответникът да бъде призован да се яви, обаче следва да не се признават и да не се изпълняват съгласно настоящия регламент, освен ако решението, съдържащо мярката, е връчено на ответника преди изпълнението. Това не следва да възпрепятства признаването и изпълнението на такива мерки съгласно националното право. Когато временните, включително охранителни, мерки са постановени от съд на държава членка, който не е компетентен по съществото на делото, движението на мерките следва да бъде ограничено съгласно настоящия регламент до мерките, предприети по случаи на международно отвличане на деца и насочени към защита на детето от сериозната опасност, посочена в член 13, първа алинея, буква б) от Хагската конвенция от 1980 г. Тези мерки следва да се прилагат, докато съд на държава членка, който е компетентен по съществото на делото съгласно настоящия регламент, постанови мерките, които счита за подходящи.
(60) Тъй като процедурите по изпълнение могат да бъдат съдебни или извънсъдебни в зависимост от националното право, компетентните по изпълнението органи могат да включват съдилища, съдебни изпълнители и всякакви други органи, определени съгласно националното право. Когато освен компетентните по изпълнението органи, съдилищата също са посочени в настоящия регламент, това следва да обхваща случаите, при които съгласно националното право орган, различен от съд, е компетентен по изпълнението орган, като обаче някои решения са запазени за съдилищата било от самото начало, било под формата на преразглеждане на актовете на компетентния по изпълнението орган. Компетентният по изпълнението орган или съдът на държавата членка по изпълнение следва да има задачата да постановява, предприема или организира предприемането на специални мерки на етапа на изпълнението, като непринудителни мерки, които биха могли да се предприемат съгласно националното право на тази държава членка, или принудителни мерки, които биха могли да се предприемат съгласно това право, включително глоби, лишаване от свобода или отнемане на детето чрез съдебен изпълнител.
(61) За да се улесни изпълнението на решения за упражняване на правото на лични отношения с детето, постановени в друга държава членка, компетентните по изпълнението органи или съдилищата в държавата членка по изпълнение следва да имат правото да определят подробно практическите обстоятелства или правните условия, които се изискват съгласно правото на държавата членка по изпълнение. Условията и редът, предвидени в настоящия регламент, следва да улеснят изпълнението на решение в държавата членка по изпълнение, което иначе би могло да не бъде изпълняемо поради липса на яснота, така че компетентният по изпълнението орган или съдът могат да конкретизират и уточнят решението. По същия начин следва да бъдат взети всякакви други мерки за спазване на правните изисквания съгласно националното право, уреждащо изпълнението в държавата членка по изпълнение, като например участието на орган за закрила на детето или на психолог на етапа на изпълнението. Независимо от това, всички подобни условия следва да не засягат и да не надхвърлят съществените елементи на решението за правото на лични отношения с детето. Освен това правомощието съгласно настоящия регламент за коригиране на мерките следва да не позволява на компетентния по изпълнението съд да заменя мерките, които не са известни в правото на държавата членка по изпълнение, с различни мерки.
(62) Изпълнението в една държава членка на решение, постановено в друга държава членка, без прибягване до декларация за изпълняемост следва да не излага на риск зачитането на правата на защита. По тази причина лицето, срещу което се търси изпълнение, следва да може да поиска постановяване на отказ на признаването или изпълнението на дадено решение, ако смята, че е налице едно от основанията за отказ на признаване или изпълнение, предвидени в настоящия регламент. Националното право определя дали основанията за отказ на признаване, изложени в настоящия регламент, трябва да се разглеждат служебно или при подадена молба. Следователно същият начин на разглеждане следва да е възможен във връзка с отказ на изпълнение. Прилагането на всяко национално основание за отказ на признаване следва да няма за резултат разширяването на условията и редът за основанията, предвидени съгласно настоящия регламент.
(63) Страната, която оспорва изпълнението на решение, постановено в друга държава членка, следва да може, доколкото е възможно и в съответствие с правната система на държавата членка по изпълнение, да го направи в рамките на процедурата по изпълнението, като следва да има възможност да оспорва в рамките на една процедура, освен на основанията за отказ, предвидени в настоящия регламент, и на основанията за отказ съгласно националното право на държавата членка по изпълнение, които биха продължили да се прилагат, защото не са несъвместими с основанията, предвидени в настоящия регламент. Тези основания биха могли да включват, например, жалби въз основа на формални грешки съгласно националното право в акт за изпълнение или въз основа на твърдението, че действието, изисквано от решението, вече е изпълнено или е станало невъзможно, например в случай на форсмажорни обстоятелства, тежко заболяване на лицето, на което детето трябва да бъде предадено, лишаване от свобода или смърт на това лице, факта, че държавата членка, в която детето трябва да бъде върнато, се е превърнала във военна зона след постановяването на решението, или отказа на изпълнение на решение, което съгласно правото на държавата членка, в която се иска изпълнение, няма изпълнителна сила и не може да бъде приспособено за тази цел.
(64) С цел да се информира лицето, срещу което се иска изпълнение на съдебно решение, постановено в друга държава членка, удостоверението, издадено съгласно настоящия регламент, придружено при необходимост от съдебното решение, следва да се връчи на това лице в разумен срок преди първата изпълнителна мярка. В този контекст първата изпълнителна мярка следва да означава първата изпълнителна мярка след това връчване. Съгласно практиката на Съда на ЕС страната, срещу която се иска изпълнение, има право на ефективно средство за правна защита, което включва възможността да образува производство за оспорване на изпълняемостта на решението, преди да е започнало изпълнението.
(65) По въпроси, свързани с родителската отговорност, изпълнението винаги ще засяга дете, и в много случаи предаването на дете на лице, различно от лицето, с което детето живее по това време, и/или преместването на детето в друга държава членка. Ето защо основната цел следва да бъде да се постигне правилен баланс между правото на ищеца, по принцип, да получи изпълнението на решението възможно най-бързо също и при трансгранични случаи в рамките на Съюза, ако е необходимо и чрез прилагане на принудителни мерки, и необходимостта да се ограничи, доколкото е възможно, излагането на детето на евентуално травматизиращи мерки за принудително изпълнение в случаите, когато това не може да се избегне. Тази оценка следва да се извършва от компетентните по изпълнението органи и съдилищата на всяка държава членка в зависимост от конкретния случай.
(66) Настоящият регламент има за цел да установи равнопоставеност що се отнася до трансграничното изпълнение на решения по въпроси, свързани с родителската отговорност, между държавите членки. В редица държави членки тези решения подлежат на изпълнение дори ако все още могат да бъдат обжалвани или вече са предмет на обжалване. В други държави членки на изпълнение подлежи само окончателното решение, което вече не може да бъде обжалвано по общия ред. За да се отчитат ситуациите на спешност, настоящият регламент предвижда, че определени решения по въпроси, свързани с родителската отговорност, могат да бъдат обявени за временно подлежащи на изпълнение от съда на държавата членка по произход, дори и все още да подлежат на обжалване, и по-конкретно решенията, разпореждащи връщането на дете съгласно Хагската конвенция от 1980 г., и решенията за предоставяне на право на лични отношения.
(67) При процедурите по изпълнение, засягащи деца, обаче е важно компетентните по изпълнението органи или съдилищата да са в състояние да реагират бързо на съответната промяна в обстоятелствата, включително на обжалването на решението в държавата членка по произход, отпадането на изпълняемостта на решението и пречките или извънредните ситуации, които срещат на етапа на изпълнението. Поради това изпълнителното производство следва да се спира, по молба или служебно от органа или съда, ако изпълняемостта на решението е спряна в държавата членка по произход. Органът или съдът, компетентни за изпълнението, обаче не следва да бъдат задължени да проучват активно дали междувременно изпълняемостта не е била спряна вследствие на обжалване или по друг начин в държавата членка по произход, ако няма индикации, че случаят е такъв. Освен това спирането или отказът на изпълнение в държавата членка по изпълнение следва да става след подаване на молба и дори и да са налице едно или повече от основанията, предвидени в настоящия регламент или разрешени от него, спирането или отказът на изпълнение в държавата членка по изпълнение следва да бъде оставено на преценката на компетентния по изпълнението орган или съда.
(68) Когато решението все още подлежи на обжалване в държавата членка по произход и срокът за подаване на жалба по общия ред не е изтекъл, компетентният по изпълнението орган или съдът на държавата членка по изпълнение следва да има правото при подадена молба да спира изпълнителното производство. В тези случаи той може да посочи срока, в рамките на който трябва да се подаде всяка жалба в държавата членка по произход, за да бъде спряно или да се продължи спирането на изпълнителното производство. Определянето на срока следва да породи действие само за спирането на изпълнителното производство и не следва да засяга крайния срок за подаване на жалба съгласно процесуалните правила на държавата членка по произход.
(69) В изключителни случаи следва да е възможно компетентният по изпълнението орган или съдът да спре изпълнителното производство, ако изпълнението би изложило детето на сериозна опасност от физическо или психическо увреждане поради временни трудности, които са възникнали след постановяването на решението, или поради друга съществена промяна на обстоятелствата. Изпълнението следва да се възобнови веднага след като сериозната опасност от физическо или психическо увреждане престане да съществува. Ако обаче още има такава опасност, преди да се откаже изпълнение, следва да се вземат всички подходящи мерки в съответствие с националното право и процедури, включително, когато е подходящо, с помощта на други специалисти, като социални работници или детски психолози, за да се положат усилия за изпълнение на решението. По-специално, компетентният по изпълнението орган или съдът следва, в съответствие с националното право и процедури, да положат усилия за преодоляване на пречките, възникнали поради промяна на обстоятелствата, като например явно възражение от страна на детето, което е изразено едва след постановяването на решението и което е толкова силно, че ако не бъде взето под внимание, това би довело до сериозна опасност от физическо или психическо увреждане на детето.
(70) Автентичните актове и споразуменията между страните относно законна раздяла и развод, които имат задължителна правна сила в дадена държава членка, следва да се считат за равностойни на „решения“ за целите на прилагането на правилата относно признаването. Автентичните актове и споразуменията между страните по въпроси, свързани с родителската отговорност, които подлежат на изпълнение в дадена държава членка, следва да се считат за равностойни на „решения“ за целите на прилагането на правилата относно признаването и изпълнението.
(71) Въпреки че задължението да се предостави на детето възможност да изрази своето мнение, съгласно настоящия регламент, не следва да се прилага за автентичните актове и споразуменията, правото на детето да изрази своето мнение следва да продължава да се прилага съгласно член 24 от Хартата и в светлината на член 12 от Конвенцията на ООН за правата на детето, както същите се прилагат по силата на националното право и процедури. Фактът, че на детето не е била предоставена възможност да изрази своето мнение, не следва да е автоматично основание за отказ на признаването и изпълнението на автентични актове и споразумения по въпроси, свързани с родителската отговорност.
(72) По въпросите, свързани с родителска отговорност, следва да се определят централни органи във всички държави членки. Държавите членки следва да разгледат възможността да определят един и същ централен орган за целите на настоящия регламент и за целите на Хагските конвенции от 1980 и 1996 г. Държавите членки следва да гарантират, че централните органи разполагат с достатъчно финансови и човешки ресурси, за да могат да изпълняват възложените им задачи съгласно настоящия регламент.
(73) Разпоредбите на настоящия регламент относно сътрудничеството по въпроси, свързани с родителската отговорност, не следва да се прилагат за обработването на молби за връщане на дете съгласно Хагската конвенция от 1980 г., които съгласно член 19 от същата конвенция. и установената съдебна практика на Съда на ЕС не представляват производство по същество във връзка с родителската отговорност. Прилагането на Хагската конвенция от 1980 г. обаче следва да се допълва с разпоредбите на настоящия регламент относно международното отвличане на деца и на главата от настоящия регламент относно признаването и изпълнението и на главата относно общите разпоредби.
(74) Централните органи следва да оказват подкрепа на съдилищата и компетентните органи, а в определени случаи и на лицата, носещи родителската отговорност, при трансгранични процедури, и да си сътрудничат както по общи въпроси, така и по конкретни случаи, включително за целите на стимулирането на разрешаването на семейните спорове по взаимно съгласие.
(75) Освен в неотложни случаи и без да се засягат прякото сътрудничество и комуникации между съдилищата, разрешени съгласно настоящия регламент, исканията в съответствие с настоящия регламент относно сътрудничеството по въпроси, свързани с родителската отговорност, могат да се правят чрез съдилищата и компетентните органи и следва да се подават до централния орган на държавата членка на молещия съд или компетентен орган. Някои искания могат да бъдат отправяни и от носителите на родителска отговорност и следва да се подават до централния орган на държавата по обичайното местопребиваване на ищеца. Тези искания следва да включват искания за предоставяне на информация и съдействие на носителите на родителска отговорност, които търсят признаването и изпълнението на решения на територията на замоления централен орган, по-специално що се отнася до правото на лични отношения с детето и връщането на детето, включително, когато е необходимо, информация относно начините за получаване на правна помощ; исканията за улесняване на постигането на споразумение между носителите на родителска отговорност посредством посредничество или други алтернативни способи за разрешаване на спорове, и исканията съд или компетентен орган да проучи необходимостта от вземане на мерки за закрила на личността или имуществото на детето.
(76) Пример за неотложен случай, позволяващ пряк първоначален контакт със съда или компетентния орган на замолената държава членка, е пряка молба до компетентния орган на друга държава членка да проучи необходимостта от вземане на мерки за закрила на детето, когато се предполага, че детето е в непосредствен риск. Задължението да се процедира чрез централен орган следва да се прилага само за първоначалните искания; всяка последваща комуникация със съда, компетентния орган или ищеца може да се осъществява и пряко.
(77) Не следва да се изключва възможността централните органи или компетентните органи да сключват или да продължат да прилагат съществуващите споразумения или договорености с централните органи или компетентните органи на една или повече други държави членки, даващи възможност за пряка комуникация във взаимоотношенията им. Компетентните органи следва да информират централните си органи за такива споразумения или договорености.
(78) При конкретни казуси, свързани с родителска отговорност, които попадат в приложното поле на настоящия регламент, централните органи следва да си сътрудничат при оказването на съдействие на съдилищата и компетентните органи и на лицата, носители на родителска отговорност. Това съдействие, предоставяно от замоления централен орган, следва да включва по-специално установяване на местонахождението на детето, било то пряко или чрез съдилища, компетентни органи или други органи, когато това е необходимо за изпълнение на искане по настоящия регламент, както и предоставяне на всяка друга информация, отнасяща се до процедури по въпроси, свързани с родителската отговорност.
(79) Замолените централни органи следва също да предприемат всички необходими мерки, за да улеснят комуникацията между съдилищата при необходимост, по-специално за прилагането на правилата относно прехвърлянето на компетентност, относно временни, включително охранителни мерки в неотложни случаи, по-специално когато те са свързани с международното отвличане на деца и са насочени към защита на детето от сериозната опасност, посочена в член 13, първа алинея, буква б) от Хагската конвенция от 1980 г., и относно lis pendens и свързани искове. За тази цел в някои случаи може бъде достатъчно да се предостави информация с оглед на по-нататъшна пряка комуникация, например предоставяне на данните за контакт на органите за закрила на детето, съдиите от мрежата или компетентния съд.
(80) С оглед постигането на целите на настоящия регламент и без да се нарушават изискванията, предвидени в националното процесуално право, молещият съд или компетентният орган следва да разполага с право да избира свободно измежду различните възможности, с които разполага, за получаване на необходимата информация.
(81) При отправяне на мотивирана молба за предоставяне на доклад или друга информация, отнасяща се до процедури по въпроси, свързани с родителската отговорност, в молещата държава членка централните органи, пряко или чрез съдилищата, компетентните органи или други органи на замолената държава членка следва да изпълнят молбата. Молбата следва да съдържа по-специално описание на процедурата, за която е необходима информацията, и на фактическата обстановка, довела до тази процедура.
(82) Когато даден съд на държава членка вече е постановил решение по въпроси, свързани с родителската отговорност, или обмисля такова решение, като изпълнението на решението ще се осъществи в друга държава членка, този съд следва да може да отправи искане до съдилищата или компетентните органи на въпросната друга държава членка за съдействие при изпълнението на решението. Това следва да се прилага например за решения, предоставящи право на контролирани лични отношения с детето, което ще се упражнява в държава членка, различна от държавата членка, в която се намира съдът, постановил правото на лични отношения, или решения, налагащи други придружаващи мерки от страна на съдилищата или компетентните органи в държавата членка по местоизпълнение на решението.
(83) Когато съд или компетентен орган на държава членка обмисля настаняването на дете в друга държава членка, преди настаняването следва да се проведе процедура по консултиране за получаване на съгласие. Съдът или компетентният орган, който обмисля настаняването, следва да получи съгласието на компетентния орган на държавата членка, в която детето ще бъде настанено, преди да постанови или договори това настаняване. Освен това, в съответствие с практиката на Съда на ЕС, държавите членки следва да предвидят ясни правила и процедури за целите на предоставянето на съгласие съгласно настоящия регламент, така че да гарантират правната сигурност и бързина. Процедурите следва, наред с другото, да позволяват на компетентния орган да даде или откаже съгласие в кратък срок. Липсата на отговор в срок от три месеца не следва да се възприема като съгласие и без съгласие настаняването не следва да се осъществява. Искането за съгласие следва да включва поне доклад за детето и мотивите на предложението за настаняване или предоставяне на грижи, очакваната продължителност на настаняването, информация относно планираното финансиране, допълнена от всяка друга информация, която замолената държава членка може да счете за уместна, като например предвиден надзор на мярката, договорености за контакт с родителите, други роднини или други лица, с които детето има тясна връзка, или причините, поради които този контакт не е предвиден в светлината на член 8 от Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи. Като се вземе предвид практиката на Съда на Европейския съюз, когато е дадено съгласие за настаняване за определен период от време, то не следва да се прилага за решения или договорености за удължаване на периода на настаняването. В такъв случай следва да бъде отправено ново искане за съгласие.
(84) Когато решение за настаняването на дете в институция или поверяване на приемна грижа се обмисля в държавата членка по обичайното местопребиваване на детето, съдът следва да разгледа в началните етапи на производството подходящи мерки за гарантиране зачитането на правата на детето, по-специално правото да запази своята идентичност и правото да поддържа контакт с родителите, или при целесъобразност с други роднини, в светлината на членове 8, 9 и 20 от Конвенцията на ООН за правата на детето. Когато съдът има информация за тясна връзка на детето с друга държава членка, подходящите мерки могат да включват, когато е приложим член 37, буква б) от Виенската конвенция за консулските отношения, нотификация до консулския орган на тази държава членка. Такава връзка може да стане известна и от информацията, предоставена от централния орган на другата държава членка. Сред подходящите мерки може да са искане съгласно настоящия регламент до тази държава членка за информация относно родител, роднина или други лица, които може да се считат за подходящи да се грижат за детето. Освен това, в зависимост от обстоятелствата съдът може да поиска също информация за процедури и решения, отнасящи се за родител или брат или сестра на детето. Висшият интерес на детето следва винаги да е съображение от първостепенно значение. По-специално, нито една от тези разпоредби не следва да засяга националното право или процедури, приложими по отношение на каквото и да било решение за настаняване, постановено от съда или компетентния орган в държавата членка, която обмисля настаняването. По-конкретно тези разпоредби не следва да създадат задължение за органите на държавата членка, които са компетентни да настанят детето в другата държава членка или да включат в още по-голяма степен тази държава членка в решението или процедурите по настаняването.
(85) Тъй като времето е от основно значение при въпроси, свързани с родителската отговорност, информацията, поискана в съответствие с разпоредбите на настоящия регламент относно сътрудничеството, включително относно събирането и обмена на информация, отнасяща се до процедури по въпроси, свързани с родителската отговорност, и решението за предоставяне или отказ на съгласие за настаняването на дете в друга държава членка, следва да се предава на молещата държава членка от централния орган на замолената държава членка не по-късно от три месеца след получаването на искането, освен когато поради извънредни обстоятелства това е невъзможно. Това следва да включва задължението на компетентния национален орган своевременно да предостави информацията или да обясни защо тя не може да бъде предоставена на замоления централен орган, за да може да бъде спазен този срок. Независимо от това, всички имащи отношение компетентни органи следва да се стремят да дадат отговор по-бързо, отколкото в рамките на този максимален срок.
(86) Фактът, че срещите на централните органи се свикват по-специално от Комисията в рамките на Европейската съдебна мрежа по граждански и търговски дела в съответствие с Решение 2001/470/ЕО, не следва да изключва организирането на други срещи на централните органи.
(87) Освен ако в настоящия регламент е предвидено друго, Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета (9) следва да се прилага за обработването на лични данни от държавите членки, извършвано в изпълнение на настоящия регламент. По-специално, за да не се излага на опасност изпълнението на искане по настоящия регламент, например за връщане на дете в съответствие с Хагската конвенция от 1980 г., или за да може даден съд да проучи необходимостта от вземане на мерки за закрила на личността или имуществото на детето, уведомяването на субекта на данните съгласно член 14, параграфи 1–4 от Регламент (ЕС) 2016/679, например за изискваните данни с цел установяване на местонахождението на детето, може да бъде отложено до обработването на искането, за което се изисква тази информация. Изключението се прави в съответствие с член 14, параграф 5, както и член 23, параграф 1, букви е), ж), и) и й) от Регламент (ЕС) 2016/679. Това не следва да възпрепятства посредник, съд или компетентен орган, на когото е предоставена информацията, да вземе мерки за закрила на детето или да направи необходимото такива мерки да бъдат взети, когато детето е изложено на опасност от увреждане или има индикации за такава опасност.
(88) В случаи, в които оповестяването или потвърждаването на съответната информация би могло да застраши здравето, безопасността или свободата на детето или друго лице, например когато е налице домашно насилие и съдът е разпоредил новият адрес на детето да не се оповестява пред молителя, настоящият регламент се стреми да постигне деликатен баланс. Макар в настоящия регламент да следва да се предвиди, че централният орган, съдът или компетентният орган не следва да разкрива или да потвърждава на молителя или на трета страна информация, събрана или предадена за целите на настоящия регламент, ако прецени, че това би могло да застраши здравето, безопасността или свободата на детето или друго лице, в него следва ясно да се предвиди, че това не следва да възпрепятства събирането и предаването на информация от и между централните органи, съдилища и компетентни органи, доколкото това е необходимо за изпълнение на задълженията им съгласно настоящия регламент. Това означава, че когато е възможно и целесъобразно, следва да е възможно молбата да бъде обработена съгласно настоящия регламент, без на молителя да бъде предоставена цялата информация, необходима за обработването. Например когато това е предвидено в националното право, централният орган може да заведе дело от името на молител без предаване на информация за местонахождението на детето на молителя. В случаи, когато самото отправяне на искането би могло да застраши здравето, безопасността или свободата на детето или на друго лице, настоящият регламент не следва да предвижда задължение за отправяне на такова искане.
(89) С цел да се гарантира, че удостоверенията, които ще бъдат използвани във връзка с прилагането на глави III и IV от настоящия регламент, се актуализират, на Комисията следва да бъде делегирано правомощието да приема актове в съответствие с член 290 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС) във връзка с изменения на приложения I–IX към настоящия регламент. От особена важност е по време на подготвителната си работа Комисията да проведе подходящи консултации, включително на експертно равнище, и тези консултации да бъдат осъществявани в съответствие с принципите, установени в Междуинституционалното споразумение от 13 април 2016 г. за по-добро законотворчество (10). По-специално, с цел осигуряване на равно участие при подготовката на делегираните актове, Съветът получава всички документи едновременно с експертите от държавите членки, като неговите експерти имат систематично достъп до заседанията на експертните групи на Комисията, занимаващи се с подготовката на делегираните актове.
(90) Следва да се гарантира последователност между Конвенцията, съставена на основание член K.3 от Договора за Европейския съюз, относно компетентността и признаването и изпълнението на съдебни решения по брачни дела от 1998 г. („Конвенцията Брюксел II“) (11), Регламент (ЕО) № 1347/2000, Регламент (ЕО) № 2201/2003 и настоящия регламент до степента, в която разпоредбите остават непроменени, като за тази цел следва да се предвидят преходни разпоредби. Същата нужда от приемственост се прилага и по отношение на тълкуването, включително от Съда на Европейския съюз, на Конвенцията Брюксел II и на регламенти (ЕО) № 1347/2000 и (ЕО) № 2201/2003.
(91) Следва да се припомни, че за споразумения с една или повече трети държави, сключени от държава членка преди датата на нейното присъединяване към Съюза, се прилага член 351 от ДФЕС.
(92) Правото, приложимо по въпроси, свързани с родителска отговорност, следва да се определя в съответствие с разпоредбите на глава III от Хагската конвенция от 1996 г. При прилагането на посочената конвенция в хода на производство пред съд на държава членка, в която се прилага настоящият регламент, позоваването в член 15, параграф 1 от същата конвенция на „разпоредбите на глава II“ от нея следва да се разбира като позоваване на „разпоредбите на настоящия регламент“.
(93) За правилното функциониране на настоящия регламент, Комисията следва да извърши оценка на неговото прилагане и да предложи необходимите изменения.
(94) Комисията следва да предостави публичен достъп до и да актуализира информацията, изпратена от държавите членки.
(95) В съответствие с член 3 и член 4а, параграф 1 от Протокол № 21 относно позицията на Обединеното кралство и Ирландия по отношение на пространството на свобода, сигурност и правосъдие, приложен към Договора за Европейския съюз (ДЕС) и към ДФЕС, тези държави членки са нотифицирали желанието си да участват в приемането и прилагането на настоящия регламент.
(96) В съответствие с членове 1 и 2 от Протокол № 22 относно позицията на Дания, приложен към ДЕС и към ДФЕС, Дания не участва в приемането на настоящия регламент и не е обвързана от него, нито от неговото прилагане.
(97) В съответствие с член 41, параграф 2, втора алинея и член 46, буква г) от Регламент (ЕО) № 45/2001 на Европейския парламент и на Съвета (12) беше проведена консултация с Европейския надзорен орган по защита на данните, който предостави своето становище на 15 февруари 2018 г. (13)
(98) Доколкото целите на настоящия регламент не могат да бъдат постигнати в достатъчна степен от държавите членки поради различията между националните норми, уреждащи компетентността и признаването и изпълнението на решенията, а поради прякото приложение и задължителната сила на настоящия регламент могат да бъдат постигнати по-добре на равнището на Съюза, Съюзът може да приеме мерки в съответствие с принципа на субсидиарност, уреден в член 5 от ДЕС. В съответствие с принципа на пропорционалност, уреден в същия член, настоящият регламент не надхвърля необходимото за постигане на тези цели,