Член 39
Основания за отказ на признаване на решения по въпроси, свързани с родителската отговорност
1.Признаването на решение по въпроси, свързани с родителската отговорност, се отказва:
a) ако това признаване е в явно противоречие с обществения ред в държавата членка, където се иска, като се вземе предвид висшия интерес на детето;
б) в случай че решението е постановено при неявяване на страна, ако на лицето, което не се е явило, не е връчен препис от исковата молба или равностоен документ своевременно и по такъв начин, че да му се даде възможност да организира защитата си, освен ако се установи, че това лице е приело решението без възражения;
в) по молба на всяко лице, което претендира, че решението нарушава родителската му отговорност, ако това решение е постановено без въпросното лице да получи възможност да бъде изслушано;
г) ако и доколкото решението противоречи на постановено по-късно решение относно родителската отговорност, постановено в държавата членка, където се иска признаване;
д) ако и доколкото решението противоречи на по-късно решение относно родителската отговорност, постановено в друга държава членка или в трета държава, по обичайното местопребиваване на детето, при условие че по-късно постановеното решение отговаря на условията за признаване в държавата членка, където се иска признаване; или
е) ако процедурата, предвидена в член 82, не е спазена.
2.Признаването на решения по въпроси, свързани с родителската отговорност, може да бъде отказано, ако решението е постановено, без да е дадена възможност на детето, което е способно да формира своите възгледите, да изрази своето мнение в съответствие с член 21, освен когато:
a) предмет на производството е било единствено имуществото на детето и при условие, че даването на такава възможност не е било изискано в контекста на предмета на производството; или
б) са били налице сериозни основания, които са взети под внимание, по-специално спешността на случая.