Член 30

Признаване на решения

1.Решение, постановено в една държава членка, се признава в останалите държави членки, без да се изисква каквато и да е специална процедура.

2.В частност, и без да се засяга прилагането на параграф 3, не се изисква никаква специална процедура, за да се актуализират регистрите за гражданско състояние в държава членка въз основа на решение за развод, законна раздяла или обявяване на недействителността на брака; постановено в друга държава членка и неподлежащо на обжалване пред по-висшестоящ съд съгласно правото на тази държава членка.

3.Всяка заинтересована страна може в съответствие с процедурите, предвидени в членове 59—62 и, когато е уместно, раздел 5 от настоящата глава и глава VI, да поиска постановяването на решение, че липсват основанията за отказ на признаване, посочени в членове 38 и 39.

4.Местната подсъдност на съда, за който всяка държава членка уведомява Комисията в съответствие с член 103, се определя от правото на държавата членка, в която е образувано производството в съответствие с параграф 3 от настоящия член.

5.Когато искането за признаване на решение е повдигнато като съпътстващ въпрос пред съд в държава членка, този съд може да се произнесе с решение по въпроса.