Член 82

Настаняване на дете в друга държава членка

1.Когато съд или компетентен орган обмисля настаняване на детето в друга държава членка, той най-напред получава съгласието на компетентния орган в тази друга държава членка. За целта централният орган на молещата държава членка изпраща на централния орган на замолената държава членка, в която детето трябва да бъде настанено, искане за изразяване на съгласие, което включва доклад за детето и мотивите на предложението за настаняване или предоставяне на грижи, информация относно планираното финансиране и всяка друга информация, която той счита за подходяща, като например очакваната продължителност на настаняването.

2.Параграф 1 не се прилага, когато детето трябва да бъде настанено при родител.

Държавите членки могат да решат, че тяхното съгласие в съответствие с параграф 1 не се изисква за настанявания на собствената им територия при определени категории близки роднини освен родителите. Тези категории се съобщават на Комисията съгласно член 103.

3.Централният орган на друга държава членка може да информира съд или компетентен орган, който обмисля настаняване на дете в друга държава членка, за тясна връзка на детето с тази държава членка. Това не засяга националното право и процедури на държавата членка, която обмисля настаняването.

4.Искането и всички допълнителни документи, посочени в параграф 1, се придружават от превод на официалния език на замолената държава членка или, ако в тази държава членка има няколко официални езика, на официалния език или на един от официалните езици на мястото, където трябва да бъде изпълнено искането, или на всеки друг език, който замолената държава членка изрично приема. Държавите членки съобщават на Комисията за такова приемане в съответствие с член 103.

5.Настаняването по смисъла на параграф 1 се постановява или договаря от молещата държава членка единствено след като компетентният орган на замолената държава членка е дал съгласие за настаняването.

6.Решението за предоставяне или отказ на съгласие се предава на молещия централен орган не по-късно от три месеца след получаването на искането, освен ако поради извънредни обстоятелства това е невъзможно.

7.Процедурата за получаване на съгласие се урежда от националното право на замолената държава членка.

8.Настоящият член не изключва възможността централните органи или компетентните органи да сключват или да продължат да прилагат съществуващите споразумения или договорености с централните органи или компетентните органи на една или повече други държави членки, за опростяване на процедурата по консултация за получаване на съгласие във взаимоотношенията им.