Член 10

Избор на съд

1.Съдилищата на държава членка имат компетентност по въпроси, свързани с родителската отговорност, когато са изпълнени следните условия:

a) детето има тясна връзка с тази държава членка, по-специално по силата на факта, че:

(i) поне единият от носителите на родителската отговорност има обичайно местопребиваване в нея;

(ii)

тази държава членка е предходното обичайно местопребиваване на детето; или

(iii)

детето е неин гражданин;

б) страните, както и всеки друг носител на родителска отговорност:

i) доброволно са постигнали съгласие относно компетентността, най-късно към момента на сезирането на съда; или

ii) са приели изрично компетентността в хода на производството и съдът е направил необходимото всички страни да бъдат информирани за правото си да не приемат компетентността; и

в) упражняването на компетентността е във висш интерес на детето.

2.Споразумението за избор на съд съгласно параграф 1, буква б) се изготвя в писмена форма и се датира и подписва от засегнатите страни или се записва в съдебните документи в съответствие с националното право и процедури. Всяко съобщаване по електронен път, което осигурява траен запис на споразумението, се счита за равностойно на „писмена форма“.

Лицата, които стават страни в производството след сезирането на съда, могат да изразят съгласието си след сезирането на съда. При липса на възражение от тяхна страна се счита, ча са дали мълчаливо съгласие.

3.Освен ако не е договорено друго между страните, компетентността по параграф 1 се прекратява, когато:

a) решението, постановено по производството, вече не подлежи на обжалване по общия ред; или

б) производството е приключило по друга причина.

4.Компетентността съгласно параграф 1, буква б, подточка ii) е изключителна.