О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 77
гр. София, 03.02.2022 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Р. Б. Гражданска колегия, Трето отделение, в закрито заседание на двадесети януари две хиляди двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: С. Ч. ЧЛЕНОВЕ: 1. А. Ц.
2. ФИЛИП ВЛАДИМИРОВ
като разгледа докладваното от съдията Владимиров гр. д. № 2873/2021 г. по описа на съда и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на „МИЛEНИУМ ФАСИЛИТИ КЪМПАНИ“ ООД, ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място], район „Триадица“, [улица] чрез адв. А. и адв. С. против решение № 262666/23.04.2021 г. по гр. д. № 3589/2020 г. на Софийски градски съд, ГО, II „Б“ въззивен състав.
Ответниците С. Р. М. и М. Р. М., и двамата чрез адв. Б. са подали отговор в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК, в който изразяват становище за липсата на основания за допускане на касационно обжалване и за неоснователност на касационната жалба. Претендират разноски.
Касационната жалба е постъпила в срока по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима.
За да се произнесе по основанията за допускане на касационното обжалване, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение приема следното:
Предмет на жалба е горното въззивно решение, с което е потвърдено решение № 298640/11.12.2019 г. по гр. д. № 59060/2018 г. на Софийски районен съд, II ГО, 75 състав в уважената част на предявените от С. Р. М. и М. Р. М. против дружеството – касатор искове с правно основание чл. 200, ал. 1 КТ за сумата от по 50 000 лв. за всеки един от тях - обезщетение на неимуществени вреди от смъртта на техния баща Р. Т. М. в резултат на трудова злополука, настъпила на 12.06.2018 г., ведно със законната лихва върху сумите, считано от датата на увреждане – 12.06.2018 г. до окончателното им изплащане.
Въззивният съд е постановил обжалвания резултат като е установил, че страните са били в трудово правоотношение, по силата на което наследодателят на ищците Р. Т. М. е заемал длъжността „работник - паркинг“ в ответното дружество. При изпълнение на възложената му работа на 12.06.2018 г. е настъпила трудова злополука при преместване на почистваща машина на заден ход, при което пострадалият работник изпаднал от нея. Издадено е разпореждане № 22214 от 24.08.2018 г. НОИ – ТП – С. град, с което злополуката е приета за трудова по смисъла на чл. 55, ал. 1 КСО. Установено е, че в резултат на нея работникът е получил травматични увреждания на здравето, вследствие на които е починал на 20.06.2018 г. и е оставил за свои наследници ищците – негови син и дъщеря. Мотивиран е извод за наличие на елементите от фактическия състав на иска по чл. 200, ал. 1 КТ - за ангажиране имуществената и обективна отговорност на работодателя за вредите, произтекли от описаната трудова злополука с ищеца. Прието за установено е настъпило травматично увреждане на здравето на пострадалия, което е в причинно - следствена връзка с неговата смърт. Развити са доводи, че в случая се касае за причинен процес, чието начало е поставено от получените травматични увреждания, протекъл на фона на съпътстващите сърдечно – съдови заболявания на наследодателя, довел до летален изход, чието настъпване е обусловено именно от засягането на телесното му здраве при процесната злополука. Увредите получени при този инцидент са предизвикали усложнение в здравословното състояние на пострадалия и са предизвикали като необходими условия резултата – неговата смърт. Приносът на другия причинен за този резултат фактор – предхождащите заболявания на лицето е прието да подлежи на съобразяване при определяне размера на обезвредата без да изключва наличието на причинно – следствена връзка между травмите при злополуката и настъпилата смърт. Инстанцията по същество е обсъдила възражението на работодателя за допусната от пострадалия работник груба небрежност при злополуката и го е намерила за неоснователно. При съобразяване с установения механизъм на настъпване на инцидента и неговата изключително кратка продължителност, данните събрани от разпита на свидетели и заключение на назначената съдебно – техническа експертиза е прието, че лицето не е допринесло за трудовата злополука, защото поведението му не сочи на липса на елементарно старание и внимание при управление на машината, и пренебрегване на основни технологични правила и правила за безопасност. Като е установил, че ищците – деца на пострадалия, са изживели притеснения и тревоги в периода на болничния му престой и с оглед неблагоприятното отражение, което смъртта му е оказала върху тях (ниската календарна възраст на починалия родител – 51 г., както и тази на децата му, което е съществен дефицит при формиране на тяхната личност и възпитанието им в бъдеще и невъзвратимостта на загубата) въззивният съд е приел по правилото на чл. 52 ЗЗД за достатъчен, справедлив и адекватен еквивалент на засегнатите нематериални блага сумата от по 100 000 лв. за всеки от ищците. Тъй като обаче първоинстанционното решение не е било обжалвало над присъденото обезщетение от 50 000 лв. до претендираните от всеки един от ищците 70 000 лв. предвид на разпоредбата на чл. 271, ал. 1, изр. 2 ГПК и забраната да се влошава положението на жалбоподателя при отсъствие на жалба от другата страна, втората инстанция е потвърдила атакувания пред нея съдебен акт в обжалваната му част.
В изложението по чл. 284 ал. 3, т. 1 ГПК жалбоподателят сочи основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК за селекция на касационната жалба.
Искането за достъп до касация при предпоставките на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК не се свързва с конкретно поставен правен въпрос, а вместо това страната извършва преглед на съдебна практика на ВКС (вж. по - долу конкретните актове, на които се позовава) относно начина на определяне размера на справедливото обезщетение на неимуществени вреди от деликт, което следва да се присъди на пострадалия при негов принос за увреждането (чл. 51, ал. 2 ЗЗД, чл. 201, ал. 2 КТ) в хипотезата, когато е поискано от ищцовата страна обезщетение в по – нисък размер от така определения. Поддържа отклонение със следните решения на ВКС: решение № 577/29.11.2010 г. по гр. д. № 1741/2009 г. на ІII г. о., решение № 42/15.05.2017 г. по гр. д. № 60102/2016 г. на ІII г. о. и решение № 78/13.11.2017 г. по гр. д. № 60397/2016 г. на ІI г. о.
Въпросът, който според жалбоподателя е обусловил решаващите изводи на въззивния съд и е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото - т. е. поставен за разглеждане на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, е следният: „При прилагане на разпоредбата на чл. 201, ал. 2 КТ преценката на съда за размера на справедливото обезщетение за неимуществени вреди от деликт ограничена ли е в рамките на претендираната от пострадалия с исковата молба сума или размерът на справедливото обезщетение, което се намалява според установеното съпричиняване, не е обусловен от заявената претенция, но не може да се присъди сума, надхвърляща поисканата в петитума?“. Предвид на това питане касаторът прави искане за спиране на настоящото производство до постановяване на решение по тълкувателно дело № 1/2021 г. на ОСГТК на ВКС, тъй като в неговия предмет е включено то (касаещо приложението на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, която е идентична по съдържание разпоредба с чл. 201, ал. 2 КТ) и разрешаването му по тълкувателен път обуславя изхода на спора.
По искането за спиране на производството по делото.
Същото е неоснователно и следва да се остави без уважение.
С разпореждане от 18.02.2021 г. на Председателя на ВКС е образувано тълк. дело № 1/2021 г. по описа на ВКС, Гражданска и Търговска колегии, за приемане на тълкувателно решение по следния въпрос (прерадактиран впоследствие): „При прилагане разпоредбата на чл. 51, ал. 2 ЗЗД преценката на съда за размера на справедливото обезщетение за неимуществени вреди от деликт ограничена ли е в рамките на претендираната от пострадалия с исковата молба сума или размерът на справедливото обезщетение, което се намалява според установеното съпричиняване, не е обусловен от заявената претенция, но не може да се присъди сума, надхвърляща поисканата в петитума?“.
За да предизвика исканото спиране на настоящото производство така поставеният от страната въпрос следва да е от значение за изхода по конкретното дело и по него да са формирани решаващите изводи на въззивния съд – от една страна и от друга - да попада в предмета на висящото тълкувателно дело.
В случая липсва първата предпоставка, тъй като въпросът не е обусловил изхода на делото и по него липсват изложени съображения и мотиви от второинстанционния съд. Последният е постановил обжалвания правен резултат като е приел, че пострадалият не е допринесъл за трудовата злополука и отсъства основание за приложение на чл. 201, ал. 2 КТ. Ето защо, разрешаването на така поставения въпрос по задължителен за съдилищата начин с приемане на тълкувателно решение по горното тълкувателно дело няма да е от значение за изхода на спора по настоящото дело. Това е достатъчен аргумент за оставяне без уважение на искането на касатора за спиране на делото.
По искането за достъп до касация по чл. 280 ал. 1, т. т. 1 и 3 ГПК.
То също е неоснователно.
Съгласно разясненията, дадени с т. 1 от ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС касаторът е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното решение. Върховният касационен съд не е задължен да го изведе от изложението към касационната жалба по чл. 284, ал. 3 ГПК, но може само да го уточни и конкретизира. Върховният касационен съд не допуска касационно обжалване по правен въпрос, по който се е произнесъл въззивният съд, различен от този, който сочи касаторът, освен ако въпросът има значение за нищожността и недопустимостта на обжалваното решение.
В случая страната не формулира – ясно и точно - конкретен значим правен въпрос, по който иска да се проведе селектиране на касационната жалба в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Вместо това жалбоподателят релевира доводи за неправилност на въззивния съдебен акт, което счита да е резултат от възприет погрешен механизъм за определяне размера на обезвредата (поддържа, че на намаляване по чл. 51, ал. 2 ЗЗД подлежи претендирания размер на обезщетението на неимуществените вреди). Както вече се посочи по – горе, в обжалваното решение приносът на пострадалия в настъпване на вредоносния резултат е отречен, поради което и отсъстват правни разрешения по приложение на правилото за намаляване отговорността на ответника (т. е. на работодателя по чл. 201, ал. 2 ГПК). Горните оплаквания са по съществото на спора и съставляват касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК за неправилност на съдебния въззивен акт (поради нарушение на материалния закон), но не могат да обосноват обща предпоставка за допускане на касационен контрол по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Непосочването на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това – вж. мотивите към постановките по т. 1 от цитирания по – горе тълкувателен акт. Затова достъпът до касация на соченото основание не може да се осъществи.
Повдигнатият за разглеждане по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК правен въпрос също не удовлетворява обща и специална предпоставки за допускане на касационно обжалване. Той не е релевантен – т. е. не е включен в предмета на спора и по него липсват формирани решаващи изводи на втората инстанция (според постановките по т. 1 от ТР № 1/20210 г. на ОСГТК на ВКС, а мотивите за това са изложени в предходния пункт). Освен тези съображения в случая не е обоснован и допълнителния селективен критерий по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, съдържанието на която норма е изведено по тълкувателен път с указанията по т. 4 от разгледаното тълкувателно решение. Изискванията, установени с тези указания към изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК не са съобразени от страната.
В обобщение, липсват обосновани предпоставки в приложно поле на основания по чл. 280, ал.1, т. т. 1 и 3 ГПК, поради което не следва да се допуска касационен контрол на въззивното решение.
С оглед на изхода по делото касаторът следва да заплати на ответниците по жалбата сторените и претендирани разноски в настоящото производство. Те възлизат на 550 лв. – заплатено адвокатско възнаграждение, уговорено с приложения договор за правна защита и съдействие, като вписването в него на извършеното плащане в брой е достатъчно и има характера на разписка – така постановките по т. 1 от ТР № 6/06.11.2013 г. по т. д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, III г. о.
ОПРЕДЕЛИ :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на „МИЛЕНИУМ ФАСИЛИТИ КЪМПАНИ“ ООД, ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място], район „Триадица“, [улица] за спиране на производството по делото до постановяване на тълкувателно решение от ОСГТК на ВКС по тълкувателно дело № 1/2021 г.
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 262666/23.04.2021 г. по гр. д. № 3589/2020 г. на Софийски градски съд, ГО, II „Б“ въззивен състав.
ОСЪЖДА „МИЛЕНИУМ ФАСИЛИТИ КЪМПАНИ“ ООД, ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място], район „Триадица“, [улица] да заплати на С. Р. М. и М. Р. М. сумата от 550 (петстотин и петдесет) лева - разноски за касационното производство.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.