Р Е Ш Е Н И Е
№ 13
гр.София, 03.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Р. Б. Четвърто гражданско отделение, в открито заседание на двадесет и четвърти януари, две хиляди двадесет и втора година, в състав:
Председател: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
Членове: БОРИС ИЛИЕВ
ЕРИК ВАСИЛЕВ
при участие на секретаря К. П. като изслуша докладваното от съдия Е. В. гр. д.№ 1979 по описа за 2021 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл.290 ГПК.
Образувано по касационна жалба на Прокуратурата на Р. Б. срещу решение № 303/12.02.2021 г. по в. гр. д.№ 3712/2020 г. на Окръжен съд Варна, с което се потвърждава решение от 07.08.2020 г. по гр. д.№ 13333/2019 г. на Районен съд Варна и са уважени предявените искове на И. М. А. и Ф. М. В. против Прокуратурата на Р. Б. на основание чл.49 ЗЗД, за обезщетение на причинени неимуществени вреди, съответно в размер на 1000 лева /за А./ и 800 лева /за В./ поради противоправното им възпрепятстване да ползват свое имущество в периода от 02.08.2012 г. до 23.12.2015 г.; за обезщетение на причинени имуществени вреди за същия период, съответно по 17 313,50 лева на всеки от ищците /от които 3553,50 лева - причинени щети на собствения им имот /за ремонт на покривни работи и водопроводни тръби/ и за лишаването им от ползване през исковия период в размер на по 13 760 лева, ведно със законната лихва от 23.12.2015 г. до изплащане на сумата.
Касационното обжалване е допуснато в частта за имуществените вреди и в частта за неимуществените вреди по отношение на И. М. А., на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК по процесуалноправния въпрос за задължението на съда да обсъди всички въведени от страните доводи и възражения, като изложи собствени мотиви за установените по делото фактически обстоятелства, които обуславят присъждане на обезщетение на имуществени и неимуществени вреди по чл.49 ЗЗД.
Отговор на правния въпрос се дава в съдебната практика на Върховния касационен съд в смисъл, че задължението на съда да обсъди всички събрани по делото доказателства произтича пряко от разпоредбата на чл.121, ал.2 на Конституцията на Република България, съответно чл.5, чл.143, чл.154, чл.235 и чл.236 ГПК. Съгласно чл.12 и чл.235, ал.2 ГПК съдът е длъжен да прецени всички доказателства по делото и доводите на страните по свое вътрешно убеждение и в рамките на твърдяните фактически обстоятелства, като всяка от страните носи тежестта на доказване на фактите, от които черпи изгодни за себе си последици /В същия смисъл решение по гр. д.№ 748/2011 г., ІІ г. о., решение по гр. д.№ 891/2010 г., І г. о. и решение по гр. д.№ 761/2010 г., ІV г. о./. При определяне на неимуществените вреди, според т.11 на Постановление № 4/23.12.1968 г. на Пленума на ВС, следва да се вземат предвид всички обстоятелства, които обуславят тези вреди, като в мотивите към решението трябва да се посочат конкретно тези обстоятелства, както и значението им за размера на неимуществените вреди, т. е. обезщетението по чл.52 ЗЗД се определя от съда по справедливост, но зависи от установените във всеки отделен случай факти за причинените неудобства и негативни изживявания на пострадалия в личен и професионален план.
С оглед отговора на правния въпрос, настоящият състав на Върховния касационен съд намира, че в противоречие с цитираната съдебна практика, въззивният съд не е обсъдил доводите на касатора, че от събраните по делото доказателства не се доказва настъпилите вреди за ищците да са в причинна връзка с незаконни актове и действия на правозащитните органи, поради което не е налице фактическият състав на чл.49 ЗЗД. От данните по делото е видно, че собствен на ищците имот - склад в [населено място], от който са иззети заготовки и кутии за производство на цигари с протокол за претърсване и изземване от 17.03.2012 г., одобрен от съда, е бил обект на претърсване, а достъпа до имота е ограничен, за което е съставен констативен протокол от 22.03.2012 г. на ст. разследващ полицай от БОП-Варна. Въз основа на тези обстоятелства, съдът обосновано е достигнал до извод, че при претърсването на помещения и изземването на веществени доказателства по реда на НПК не се предвижда запечатване и заключване на имота, а незаконосъобразното ограничаване на достъпа на собствениците до техния имот е основание за ангажиране на отговорността за вреди, но в нарушение на материалния закон е приел също, че на ищците се дължи обезщетение за целия исков период. Когато има данни за извършено престъпление или е налице основание да се счита, че в определен имот се укриват предмети, чието държане е забранено от закон или върху които има следи от престъплението, както в случая, се налага извършване на процесуално-следствените действия по НПК, които може да наложат запазване на мястото, с цел обезпечаване на възможността за допълнителни действия, ако нуждите на разследването го изисква, т. е. законосъобразността на актовете и действията на органите, които вземат решение за претърсване и изземване, зависи от конкретните особености на всеки отделен случай, при който се твърди, че е в интерес на разследването.
Предвид изложените съображения, становището на страните и данните по делото, при проверка правилността на въззивното решение, настоящият състав на Върховния касационен съд приема следното: Ищците са предявили искове за обезщетение на причинените имуществени и неимуществени вреди, за периода от 02.08.2012 г. до 23.12.2015 г. с твърдения, че за нуждите на разследването по пр. пр.№ 187/2012 г. на РП-Девня е бил възпрепятстван достъпа до собствения им имот, който бил под надзора на прокуратурата в образуваното досъдебно производство, поради което тя отговаря за всички преки щети и пропуснати ползи от бездействието на нейните служители да осигурят възможност на ищците да извършат необходимите ремонти в имота през периода, в който е ограничен достъпа до него. Според мотивите на съда, гаранционно-обезпечителната отговорност на прокуратурата следва да се ангажира за всички вреди, които са произтекли от ограничения достъп до собствения им имот. Тези изводи на съда не са съобразени със събраните по делото доказателства, поради което решението на въззивния съд е частично необосновано. За да бъде уважена претенцията за обезщетение е необходимо в производството да бъдат доказани всички елементи на фактическия състав на непозволено увреждане, т. е. противоправните действия и бездействия на правозащитните органи, конкретно причинените вреди, както и наличието на причинно-следствена връзка. В случая, твърденията в исковата молба са за вреди, произтичащи за собствениците от ограничаване на достъпа до техен имот – стопанска постройка /бивш свинарник/, чиито врати към дворното място и складовото помещение били заключени и запечатани по решение на орган в досъдебното производство. С оглед приетите за безспорни по делото обстоятелства, че е възпрепятстван достъпа на ищците до техен собствен имот, прокуратурата е материално легитимирана да отговаря за щетите на същия имот. Само по себе си ограничаването достъпа до недвижимия имот не може да се приеме за противоправно при възникнала необходимост от обезпечаване на възможност за извършване на процесуално-следствените действия по НПК в предвидения процесуален срок на разследване. При липсата безспорни данни за необходимост от извършване на допълнителни действия в срока на разследването, обаче, следва да се приеме, че неправилно е било отказано на ищците освобождаване на собствения им имот по техните молби от 12.08.2014 г. и 26.02.2015 г. Доводите на касатора, в тази връзка, че няма доказателства за състоянието на недвижимия имот преди ограничаване на достъпа до него, са неоснователни. От изслушаните по делото свидетелски показания е видно, че помещенията в бившата стопанска сграда са били ремонтирани, и отдадени под наем на трето лице само няколко месеца преди да бъде ограничен достъпа до него, т. е. налага се извод, че имотът е бил в добро състояние при съставяне на констативния протокол от 22.03.2012 г. През целия исков период до 23.12.2015 г., когато е разрешен достъпа до имота /постановление от 23.12.2015 г. на РП-Девня/, той е бил под надзора на органите на следствието в образуваното досъдебно производство, поради което тяхна е и отговорността за настъпилите преки щети от извършените процесуално-следствените действия. Отговорността за вреди от деликт може да се ангажира не само когато са нарушени законови норми, но и при всяка външна проява на общото правило да не се вреди другиму. Ето защо, органите на предварителното производство следва да съхранят и опазят не само иззетите веществени доказателства, но и всяко друго имущество, по отношение на което е било взето решение за претърсване и изземване в наказателното производство. Преценката на разследващите органи за необходимост от ограничаване на достъпа до собствения на ищците имот в случая е допринесло за настъпването на щети, чиято стойност се дава от съдебно-оценителна експертиза на вещо лице. Повреждането на имота е в причинно-следствена връзка с отказа на прокуратурата да разреши достъпа до него, поради което на собствениците се дължи обезщетение в размер на общо 7107 лева /по 3553,50 лева/, а решението на въззивния съд в тази част следва да бъде потвърдено. .
Съгласно чл.49 ЗЗД, този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите причинени при или по повод изпълнението на тази работа, т. е. на обезщетяване подлежат всички преки и непосредствени вреди от действията по ограничаване на достъпа до имота. От събраните доказателства, обаче, не се доказва по несъмнен начин вредата, изразяваща се в пропусната полза за ищците от невъзможността да събират граждански плодове от собствения си имот. С оглед данните по делото за състоянието, в което се е намирал имота на ищците, не може да се приеме за доказано сигурното увеличение на имуществото им от събиране на наем на имота, както се твърди в исковата молба, още повече, че липсват доказателства изобщо да е било поискано осигуряване на достъп до сградата преди 12.08.2014 г. Изводите на въззивния съд в този смисъл не могат да бъдат споделени, а претенциите за пропуснати ползи са неоснователни, тъй като самото лишаване от ползване на собствения им имот не доказва безспорно пропусната полза за ищците и обогатяване за тяхна сметка.
Предвид гореизложеното, крайните изводи на съда, че следва да бъде присъдено обезщетение за пропуснати ползи, като пряка и непосредствена последица от невъзможността имота да се ползва по предназначение от неговия собственик поради наложено принудително ограничаване на достъпа до него през исковия период, са неправилни. Правните норми за непозволено увреждане се основават на общия принцип да не се вреди другиму, но за да се уважи претенцията за пропуснати ползи следва да бъдат доказани всички елементи на фактическия състав по чл.49 ЗЗД. Няма пречка собственикът да търси компенсиране на всички вреди, причинени от органите на досъдебното производство, вкл. за ограничаване на ползването на собствения му имот, но само ако установи по делото, че са му причинени реални, а не предполагаеми вреди. Ето защо, претенциите за имуществени вреди на ищците за лишаване от ползването на техния имот, следва да се отхвърлят като неоснователни.
Настоящият състав на Върховния касационен съд изцяло споделя съдебната практика, според която дължимото обезщетение за причинените на пострадалия неимуществени вреди съгласно критерия за справедливост, установен с нормата на чл.52 ЗЗД, се определя според установените във всеки отделен случай релевантни за спора обстоятелства. При определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди, съдът съобразява, както вида и тежестта на отделните негативни изживявания на пострадалия, така и обстоятелството, че не се доказва на И. М. А. да са били причинени притеснения и неудобства по-големи от обичайните за подобни случаи. При съвкупната преценка на тези обстоятелства, настоящият състав на Върховния касационен съд намира за справедлив размер на обезщетението за неимуществени вреди 1000 лева, което се дължи със законните лихви от 23.12.2015 г. до изплащането на сумата.
Направеното възражение за погасителна давност е неоснователно, тъй като вземанията за обезщетение на ищците са изискуеми от 21.01.2016 г., а исковата молба е подадена на 16.03.2016 г., поради което не е изтекъл срока по чл.110 ЗЗД.
Страните по делото са поискали сторените от тях разноски, които с оглед изхода на делото следва да бъдат присъдени съразмерно на уважената част на исковете в размер на общо 4622,30 лева.
Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 303/12.02.2021 г. по в. гр. д.№ 3712/2020 г. на Окръжен съд Варна в частта, в която са уважени предявените искове на И. М. А. и Ф. М. В. против Прокуратурата на Р. Б. на основание чл.49 ЗЗД, за обезщетение на причинени имуществени вреди, поради възпрепятстване да ползват собствения си имот от 02.08.2012 г. до 23.12.2015 г., в размер на по 13 760 лева със законната лихва от 23.12.2015 г. до изплащането на сумата, както и в частта, в която са присъдени разноски на ищците в размер на общо 8597 лева /по 4298,50 лева/ и държавна такса в полза на Варненски окръжен съд от 1100,80 лева, като вместо това:
ОТХВЪРЛЯ исковете на И. М. А. и Ф. М. В. против Прокуратурата на Р. Б. на основание чл.49 ЗЗД, за обезщетение на имуществени вреди, поради възпрепятстване да ползват собствения си имот от 02.08.2012 г. до 23.12.2015 г., в размер на по 13 760 (тринадесет хиляди седемстотин и шестдесет) лева със законните лихви от 23.12.2015 г. до изплащане на сумите.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 303/12.02.2021 г. по в. гр. д.№ 3712/2020 г. на Окръжен съд Варна в останалите обжалвани части.
ОСЪЖДА Прокуратурата на Р. Б. да заплати на И. М. А. и Ф. М. В. сторените разноски по делото в размер на общо 4622,30 (четири хиляди шестстотин двадесет и два лева, тридесет стотинки) лева, съразмерно на уважената част на исковете.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.