Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административно-процесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 10, ал. 6 от ЗСПД (ЗАКОН ЗЗД СЕМЕЙНИ ПОМОЩИ ЗЗД ДЕЦА) (ЗСПД).
С решение № 5229/22.07.2015 г. по административно дело № 2820/2015 г., Административен съд – София-град е отхвърлил жалбата на М. Ш. от [населено място] срещу заповед № 92-ЗСПД-437/30.01.2015 г., издадена от упълномощено от директора на Дирекция „Социално подпомагане” (ДСП) – Л. длъжностно лице.
Така постановеното решение е оспорено с касационна жалба от М. Ш.. По съображения за неправилност, относими към касационното основание по чл. 209, т. 3, предл. 1 от АПК – нарушение на материалния закон, касаторът моли атакуваният съдебен акт да бъде отменен.
Ответникът по касация - директорът на Дирекция „Социално подпомагане” – Л. [населено място], с писмен отговор и в съдебно заседание чрез пълномощника юрисконсулт Петрова оспорва касационната жалба като неоснователна и моли атакуваното с нея решение да бъде оставено в сила.
Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба и навежда доводи за правилност на съдебното решение.
Върховният административен съд, шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт.
След като обсъди доказателствата по делото във връзка с касационните оплаквания и провери решението по реда на чл. 218 от АПК, настоящият съдебен състав намира касационната жалба за неоснователна.
Първоинстанционният съд правилно е установил фактическата обстановка по казуса. На 05.02.2013 г. М. Ш. е подала молба-декларация за получаване на месечни помощи за дете до завършване на средно образование, но не повече от 20-годишна възраст (чл. 7, ал. 1 от ЗСПД и чл. 17, ал. 1 от ППЗСПД) за отглеждане на роденото на 18.11.1994 г. дете А. М. Ш. (към момента на подаване на молбата ненавършила 20 години ученичка в 12-ти клас). Със заповед № 92-ЗСПД-437/07.02.2013 г. на директора на Дирекция „Социално подпомагане“ - Л. е отпусната месечна помощ за периода от 01.02.2013 г. до 31.01.2014 г. Със заповед № 92-ЗСПД-437/10.12.2013 г. на директора на Дирекция „Социално подпомагане“ - Л. е прекратена, считано от 01.12.2013 г., отпуснатата месечна помощ. Прекратителната заповед е оспорена по съдебен ред, като Върховният административен съд я е отменил с решение № 14217/27.11.2014 г. по административно дело № 7860/2014 г. В изпълнение на решението на ВАС, с което е прието, че прекратяването на помощта е незаконосъобразно, и на основание чл. 10, ал. 4 от ЗСПД (ЗАКОН ЗЗД СЕМЕЙНИ ПОМОЩИ ЗЗД ДЕЦА) и чл. 4, ал. 1 от Правилник за прилагане на ЗСПД (ЗАКОН ЗЗД СЕМЕЙНИ ПОМОЩИ ЗЗД ДЕЦА), е издадена процесната заповед № 92-ЗСПД-437/30.01.2015 г., с която отново е отпусната на М. Ш. месечна помощ за отглеждането на дъщеря й А. за месец декември 2013 г. и за месец януари 2014 г. По съображения, че с новата заповед помощта е следвало да се отпусне за по-дълъг срок – до ноември 2014 г., през който месец детето й навършва 20-годишна възраст, М. Ш. е атакувала тази заповед по административен ред пред директора на Регионалната дирекция за социално подпомагане – С.-град, като последният с решение № РД-01-100/23.02.2015 г. е отхвърлил жалбата й и потвърдил заповедта. Срещу същата заповед и със същите аргументи М. Ш. е подала жалба и до Административен съд – София-град, който на свой ред е я отхвърлил с проверяваното по настоящото дело съдебно решение.
За да не уважи сезиралата го жалба, първоинстанционният съд е приел, че оспорената пред него заповед е законосъобразна като издадена от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при спазване на административнопроизводствените правила и съобразяване с материалния закон. В мотивите си Софийският градски административен съд е посочил, че не е спорно, че за М. Ш. е било налице право на месечна помощ за отглеждане на дете по чл. 7, ал. 1 от ЗСПД, първоначално законосъобразно отпусната й със заповедта от 07.02.2013 г., и незаконосъобразно (съгласно решението на ВАС) прекратена със заповедта от 10.12.2013 г. Издавайки новата си заповед на 30.01.2015 г., по същество органът е изпълнил влязлото в сила съдебно решение, като отново е отпуснал месечна помощ по чл. 7, ал. 1 от ЗСПД до края на срока по заповедта от 07.02.2013 г., с която първоначално е било удовлетворено искането в молбата-декларация на М. Ш. от 05.02.2013 г. да й бъде отпусната ежемесечна помощ за отглеждане на детето й А.. Предвид горното съдът е формулирал извод, че отпускайки помощта до 31.01.2014 г., издалият процесната заповед от 30.01.2015 г. административен орган е действал законосъобразно, тъй като не е можел да разпореди отпускането на търсената помощ за различен или по-дълъг период.
Оспореното пред настоящата инстанция съдебно решение е валидно и допустимо. То е постановено по отношение на индивидуален административен акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от компетентен съд в рамките на правомощията му, след надлежно сезиране от активно легитимирана страна, адресат на заповедта. Атакуваният съдебен акт не страда и от твърдяните от касатора пороци, наличието на които би обусловило неговата неправилност по смисъла на чл. 209, т. 3, предл. 1 от АПК.
Решението на Административен съд – София-град, с което жалбата до него не е уважена, е постановено при изяснена фактическа обстановка и правилно тълкуване и прилагане на закона (относимите в случая норми на ЗСПД и ППЗСПД в приложимата им редакция). Първоинстанционният съд (т. е. инстанцията по същество на спора, пред която е можело да се установяват юридически и доказателствени факти от значение за законосъобразността на процесната заповед) е събрал и коментирал относимите към казуса доказателства, достатъчни за изясняването му от фактическа и правна страна и за правилното решаване на спора, надлежно и аргументирано е обсъдил всички факти и обстоятелства от значение за спорното право, и е извел правилни изводи, убедителните съображения в подкрепа на които в мотивите на проверяваното решение се възприемат изцяло от настоящия съдебен състав и не следва да бъдат дословно преповтаряни. Атакуваният съдебен акт се основава на задълбочена преценка на събраните доказателства, издаден е в съответствие с приложимите за казуса материалноправни разпоредби, като е постановен при спазване на съдопроизводствените правила. При изготвянето на същия са взети предвид релевантните за спора обстоятелства и факти и изразените от страните становища по тях, и е отговорено адекватно на всички относими инвокирани възражения.
Неоснователни са доводите на касатора за материална незаконосъобразност на съдебното решение. Търсената от М. Ш. с молбата й от 05.02.2013 г. месечна помощ по чл. 7, ал. 1 от ЗСПД се отпуска за срок не повече от 12 месеца, и първоначално молбата й е била удовлетворена, като тази помощ е отпусната до 31.01.2014 г. С отмяната на прекратяването на помощта от ВАС по съображения, че М. Ш. незаконосъобразно е била лишена от получаването на отпуснатите й семейни помощи за отглеждане на дъщеря й, в рамките на същото административно производство по молба-декларацията на жалбоподателката от 05.02.2013 г., в изпълнение на влязлото в сила съдебно решение органът е възстановил получаването на помощта, като по същество е разпоредил да се изплатят дължимите помощи за периода от когато изплащането им е било прекратено, до края на срока, до който те са били първоначално отпуснати. Всъщност процесната заповед е възстановила положението такова, каквото е било при издаването на заповедта от 07.02.2013 г., която никога не е била оспорвана и обжалвана, и именно поради прекратяването на отпуснатите с нея помощи жалбоподателката е била недоволна, съдът е отменил прекратяването, в резултат на което е и налице реновиращата първоначалното правно и фактическо положение заповед от 30.01.2015 г.
За помощта по чл. 7 от ЗСПД не е предвидено както при добавката по чл. 8д от същия закон, да важи за по-дълъг период от една година. Единствено в чл. 9, ал. 6 от ЗСПД е предвидено, че добавките по чл. 8д важат за срока на решенията на ТЕЛК. Не е такъв случаят с помощите по чл. 7 от Закон за семейните помощи за деца, видно от изричното изискване по чл. 10, ал. 3 на същия закон, като при тях има и подоходен критерий, който се взима предвид при преценката дали да бъдат отпуснати за даден едногодишен срок.
При липса на сезиране с ново заявление (молба-декларация) от М. Ш., по която да бъде образувано ново административно производство за отпускане на месечни помощи по чл. 7, ал. 1 от ЗСПД за дъщеря й А. за следващ период до навършването на 20-годишна възраст, органът не е разполагал с материална компетентност. Това е така, защото съгласно чл. 10, ал. 1 от ЗСПД месечните помощи се отпускат въз основа на молба-декларация, а алинея 3 на същия член императивно повелява, че такава молба се подава след изтичане на 12 месеца от отпускане на месечната помощ (това правило е възпроизведено и в чл. 24, ал. 1 от Правилник за прилагане на този закон). Това означава, че за отпускане на месечни помощи по чл. 7, ал. 1 от ЗСПД за всеки следващ едногодишен период правоимащото лице е необходимо да подаде нова молба-декларация. В конкретният случая М. Ш. е следвало да подаде такава през месец февруари 2014 г. до компетентния административен орган, което не е сторено. По делото е безспорно установено, че след молбата-декларация от 05.02.2013 г., жалбоподателката не е подавала ново заявление за отпускане на помощ по чл. 7 за периода след 31.01.2014 г. до навършване на 20-годишна възраст от дъщеря й. По аргумент от цитираните, императивни по своя характер разпоредби, при липса на такава молба липсва каквото и да е основание за отпускане на съответната помощ за нов период и това правно положение не се променя от евентуално съдебно обжалване на заповедта на компетентния орган, с която е била прекратена отпусната месечна помощ по чл. 7.
Касаторовото твърдение, подържано и пред първата инстанция, че при наличието на висящ съдебен процес във връзка с обжалването на прекратителната заповед от 10.12.2013 г., М. Ш. не е можела и не е била длъжна да подаде нова молба-декларация за отпускане на месечни помощи за отглеждането на дъщеря за последващ период, е несъстоятелно. Фактът на съдебно оспорване на заповедта от 10.12.2013 г. не препятства правото на правоимащото лице да подаде нова молба-декларация съгласно изискванията на чл. 10, ал. 3 от ЗСПД, а несезирането с такава на компетентния орган изключва правомощието му да отпусне месечна помощ по чл. 7, ал. 1 от ЗСПД за следващ период. В приложимите нормативни актове –ЗСПД и ППЗСПД, не е предвидено автоматично продължаване на действието във времето на подадена молба-декларация за отпускане на помощи по чл. 7, ал. 1 от ЗСПД, чрез която се заявява желание за реализиране на предоставените със специален закон права, за които е предвидено реализиране при периодично поискване от страна на правоимащите лица, поради наличието на висящ процес между търсещият помощта и компетентния да я отпусне орган.
Като е достигнал до подобни изводи в същата насока, Софийският градски административен съд в съответствие с приложимия материален закон е преценил жалбата до него за неоснователна.
От изложеното явства, че първоинстанционният съд е постановил валиден, допустим и правилен съдебен акт, който при липсата на касационни основания, водещи до неговата отмяна, следва да бъде оставен в сила.
Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение, РЕШИ :
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 5229 от 22.07.2015 г. по административно дело № 2820/2015 г. на Административен съд – София-град.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.