Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК.

Образувано е по касационна жалба от И. В. Н. от [населено място] против решение № 473/11.06.2015 г., постановено по адм. дело № 132/2015 г. по описа на Административен съд София - област, с което е отхвърлена жалбата му против решение № 03-514#1/21.01.2015 г. на директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт /ТП на НОИ/ С. – област, с което е потвърдено разпореждане № МП-03-27036#3/11.12.2014 г. на ръководителя на „Пенсионно осигуряване” /ПО/. В касационната жалба се поддържа, че решението е неправилно като постановено при нарушение на материалния закон, представляващо касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК. В жалбата и в съдебно заседание се излагат съображения, че неправилно при преценката дали са изпълнени предпоставките по чл. 69, ал. 1 КСО в приложимата за случая редакция и в частност относно наличието на общ стаж от 27 години, е взет предвид само стажът, положен преди освобождаването от военна служба, тъй като такова изискване не съществува в приложимите нормативни актове. Моли решението да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което да бъде отменен обжалвания административен акт и да бъде отпусната исканата пенсия.

Ответникът по касационната жалба – директорът на Териториално поделение на Националния осигурителен институт С. – област, не е изразил становище.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на шесто отделение, като взе предвид доказателствата по делото и доводите в касационната жалба и извърши служебна проверка на основанията по чл. 218, ал. 2 АПК, намира следното:

Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно.

С обжалваното решение на Административен съд София – град е отхвърлена жалбата на И. В. Н. против решение № 03-514#1/21.01.2015...