Производството е по чл. 208 и сл. АПК и е образувано по жалба на Г. Б. срещу Решение №101/02.10.2015 г., постановено по адм. д. №77/2015 г. по описа на Административен съд Кюстендил, като се иска отмяна на същото и да се прогласи нищожността на оспорената заповед на началника на СГКК - К..

Ответниците по жалбата вземат становище да се остави в сила решението.

Заключението на прокурора е, че жалбата е неоснователна.

Върховният административен съд - второ отделение приема, че касационната жалба е допустима, но разгледана по същество е неоснователна.

С касираното решение първоинстанционният съд е отхвърлил жалбата на касатора против заповед № 18 - 1364/18.02.2015 г. на началника на СГКК - К.. За да постанови решението си съдът е приел, че наведеното възражение за нищожност на оспорената заповед, като издадена след наличието на влязъл в сила административен акт със същия предмет и между същите страни, КАС не възприема за основателно. Действително по силата на чл.27, ал.1, т.1 от АПК се въвежда абсолютна отрицателна процесуална предпоставка за повторно провеждане на административно производство между същите страни и със същия предмет, за което вече има влязъл в сила административен акт. Събраните писмени доказателства в настоящото производство в този аспект не установяват, според съда, повторност на развилото пред началника на СГКК – К. административно производство, приключило с атакуваната заповед №18-1364/18.02.2015г., а оттук и до извод за нищожност на акта. Съгласно писмо на СГКК – К. изх.№20-32712/12.06.2015г., съдът приема, че по отношение имот 68789.18.349 по КК на [населено място] няма проведено административно производство, финализирано със заповед за одобряване изменение на КК или отказ. В този смисъл писмото на службата от 2006г., адресирано до В. Й., се явява изолирано писмено доказателство в насоката, която жалбоподателя цели да му придаде и не обосновава категоричен извод за нищожност на оспорената заповед на началника на СГКК – К.. Неприложима е и санкцията към...