Производството по чл. 208 и сл. от АПК е образувано по касационна жалба на Ц. Н. П. против решение № 2976/28.04.2015 г., постановено по адм. дело № 2625/2014 г. по описа на Административния съд – С. град. В касационната жалба са релевирани оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния и процесуалния закон и е поискано да бъде отменено с постановяването на друго, с което да се уважи исковата претенция.

Ответната страна – Столична дирекция на вътрешните работи, не е изразил становище по касационната жалба.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение, че не са налице касационни основания и затова обжалваното решение следва да бъде оставено в сила.

Върховният административен съд, като взе предвид становищата на страните и провери оспореното решение при спазване разпоредбата на чл. 218 от АПК, прие за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срок от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНА.

С посоченото решение в производство по чл. 203 и сл. от АПК във вр. с чл. 1 от ЗОДОВ съдът е отхвърлил като неоснователни и недоказани предявените от Ц. Н. П. против Столична дирекция на вътрешните работи - МВР искове за имуществени вреди 8 400 лв. и 5 000 лв.- неимуществени вреди, ведно със съответните лихви. За да постанови този резултат, административният съд е приел, че само наличието на отменен по съответния ред административен акт не е достатъчно основание да бъдат уважени исковите претенции; за да бъде прието, че отнемането на свидетелство за управление на МПС е засегнало ищеца по начин, че да предизвика твърдяните и описани в исковата молба неблагоприятни последици, същият следва да докаже от една страна действителното наличие на такива последици, а от друга - пряката причинна връзка между тях и незаконосъобразния административен акт, но такова доказване в разглеждания казус не е било проведено успешно.

В мотивите си административният съд...